Чао, сапуни и шампоани!
Последният вик на модата в Америка е така наречен Non Bathing (Не на къпането). Много хора се отхвърлят от всекидневното взимане на душ с оправданието, че го правели за положителното на тялото си и на околната среда. Банята била от през вчерашния ден, пардон – от предходната година. Който се къпел по-рядко или най-добре въобще пропущал душа, го правел от здравни и екологични съображения. По този метод щадял кожата си и пестял водата. Американски звезди се изживяват като пионери на новата наклонност. За нея значително способства и корона рецесията, защото през миналите съвсем две години от началото на пандемията с нейните локдауни мнозина са изгубили предпочитание да поддържат безупречен външния си тип и са почнали да се къпят по-малко. Нищо не пречи в хоум офиса да работиш облечен неглиже, небръснат, нефризиран и непран. Отпада и излизането за спорт или други развлечения. Междувременно пазарът на душ гелове и шампоани си отдъхна, само че към момента е надалеч от равнището си преди Ковид-19.
Модата Non Bathing или Cleansing Reduction (Ограничаване на миенето) процъфтява в Холивуд. Нейни поддръжници са звезди като Кристен Бел („ Вероника Марс “, „ Герои “), Брад Пит и Джейк Джилънхол („ Планината Броукбек “). В свои изявленията актрисите Дженифър Анистън, Джулия Робъртс и Чарлийз Терон споделят, че се къпят единствено един път седмично, с цел да пестят водата. Мила Кунис акцентира в един Spotify-подкаст: „ Не се окъпвам всеки ден – измивам единствено подмишниците, гърдите, краката и интимната си зона. Вземането на душ е мощно надценявано “. Партньорът й Аштън Къчър е склонен с нея. Той употребявал сапун единствено за подмишниците и чатала си.
Разбира се, мненията се разминават и по отношение на тази хигиенична процедура. Така да вземем за пример кинозвездата Дуейн Джонсън – Скалата признава, че обича да взема душ по няколко пъти дневно: заран леден, а след спортуване – топъл. Лицето си пък почиствал с пилинг.
В Германия всяка година се харчат към 15 милиарда евро за артикули за грижа за тялото, настояват от издателство „ Кунстман “, разгласило бестселъра на Джеймс Хамблин Clean: The New Science of Skin („ Чистота: нова просвета за кожата “). Според Хамблин е наложително да мием грижливо единствено ръцете си, тъй като с тях си търкаме очите и пипаме носа. Докато сапунът бил необходим на малко места по тялото, като краката и подмишниците. Хамблин акцентира, че в рекламите и филмите прекомерно постоянно виждаме хора, които сапунисват цялото си тяло, като че ли са коли в автомивка. Така се прекарва повече от нужното време под душа, хаби се повече от нужното вода и се купуват артикули, чиито съставки биват превозени през половината свят, след което напълнени в пластмасови шишета. Който се откажел от всекидневния душ, написа Хамблин, изначало започвал да мирише по-силно и мислел, че решението е да се мие още повече. Но този циничен кръг последователно можел да се счупи, тъй като след известно време без козметични артикули възниквало ново равновесие на кожата и на косата.
Мюнхенската дерматоложка Марион Мьорс-Капри общо взето приветства тезата, като споделя: „ Ние надценяваме телата си. Къпем се прекомерно постоянно и разточително, употребявайки гореща вода “. Двайсет минути всеки ден под топлия душ били ненужни и даже нездравословни, изключително на хората с кожни проблеми. Ежедневното триене на кожата я обезмаслявало и отслабвало бариерната й функционалност. Самата лекарка признава, че се къпела два пъти седмично и употребила домакински сапун за пране, защото не съдържал химикали. Междувременно прокарваната дълго време идея за защитната киселинна тога е отречена от кожните лекари.
В умозаключение може да се каже, че няма единогласие по въпроса какво в действителност поддържа и подхранва кожата и какво й вреди. Изследванията в тази област рядко са самостоятелни от огромните концерни на козметичната промишленост.
