Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени
Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, обвързван с климата, се отнася до евентуалната финансова сензитивност по отношение на климатичните опасности и благоприятни условия. Въпросът за сходна оценка придобива водещо значение в някои интернационалните начинания. Групата на двайсетте (Г20) образува работна група, чиято цел е да помогне на фирмите да вземат осведомени решения за своите дълготрайни тактики и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния бранш с въпроса за климатичните промени и по какъв начин този развой може да добавя регулациите от обществения бранш.
На интернационално равнище можем да приказваме за координирани политически тактики за справяне с климатичните промени – като протокола от Киото, да вземем за пример, който се развива в Парижкото съглашение. Въпреки че сходни тактики са нужни и последователно дават резултат, постоянно техните наставления наподобяват „ далечни “ на съответните бизнеси и представители на финансовия бранш в обособените страни. Това обуславя нуждата от адаптиране на финансови подходи към въпроса за климатичните промени . Например, така наречен мярка “value-at-risk ” намира своето изражение в “climate value-at-risk ” или най-общо в оценка на риска, обвързван с климата. Основната концепция е, че тази приспособена мярка следва да прави оценка евентуалната финансова сензитивност по отношение на климатичните опасности и благоприятни условия. Тук се отнася и оценка на това какво би било евентуалното финансово влияние на другите климатични сюжети – затопляне с 1,5°, 2°, 3°. Подобна оценка би повлияла върху управническите решения на разнообразни компании. Преди да разгледаме по-подробно тази идея, обаче, следва да сложим един главен въпрос:
Защо финансовият бранш би трябвало да се интересува от оценка на риска, обвързван с климатичните промени?
Много компании неправилно считат, че заключенията по отношение на климатичните промени са използвани само в дълготраен проект. Поради това постоянно сходни изводи не се преглеждат като значими за сегашния миг. Тази позиция обаче последователно се трансформира. Основната причина е, че от ден на ден информация за евентуалното всеобхватно влияние на климатичните промени върху финансовия бранш става налична. През декември 2019 година шефът на Английската банка Марк Карни отбелязва: „ Промените в политиките, свързани с климата, новите технологии и възходящите физически опасности (от световното затопляне), ще наложат преоценка на цената на всеки финансов актив . ” Затова фирмите и доставчиците на капитал би трябвало да образуват своите дълготрайни тактики в светлината на тези промени. Инвеститори, рентиери и застрахователи имат потребност от съответна информация за това по какъв начин фирмите се приготвят за нисковъглеродна стопанска система. Тук следва да сложим идващия въпрос:
Има ли интернационалните старания за създаване на нова финансова просвета?
Отговорът е по-скоро позитивен. Финансовите министри и шефовете на Централните банки на Групата на двайсетте (Г20) желаеха от нейния Борд за финансова непоклатимост (БФС) да преразгледа по какъв начин финансовия бранш може да вземе под внимание и да включи в своите доклади въпроси, свързани с климатичните промени. БФС сформира работна група за финансови рекомендации в тази тенденция – Task Force on Climate-related Financial Disclosures (TCFD). През 2017 година TCFD показа своите рекомендации, чиято цел е да оказват помощ на фирмите да вземат осведомени решения по отношение на своите дълготрайни тактики и преразпределение на капитала . TCFD реализира това като основава две съществени категории – на опасности, и на благоприятни условия, свързани с провокациите на климатичните промени.
Работата на TCFD се стреми да покаже силата на доброволното ангажиране на частния бранш и по какъв начин той може да добавя регулациите от обществения бранш . За задачата TCFD развива световни стандарти, към които се обръщат важен брой корпорации по света. В тази връзка, може да се отговори позитивно и на следния въпрос:
Препоръките на TCFD срещат ли поддръжка и дават ли съответни резултати?
Много финансови институции от частния бранш и обособени вложители се развиват като внедряват рекомендации, свързани с климата към своето финансово обмисляне. Например, над 500 вложители с повече от 47 трилиона $ в управляеми активи дават поръчка, наред с най-големите корпоративни източници на парникови газове, да изпълнят рекомендациите на TCFD в границите на инициативата Климатично деяние 100+. Подобен ангажимент е изключително значим, защото той може да повлияе на фирмите, в които се влага, да внедрят рекомендациите на TCFD . В допълнение, водачите от обществения бранш също означават потребността от бистрота по въпросите, свързани с климата, в границите на финансовите пазари. Оценката на риска, обвързван с климата, все по-често става обект на нови условия и отчети като Директивата по отношение на оповестението на нефинансова информация на Европейския съюз (ЕС), както и на регулаторни насоки, основани на рекомендациите от TCFD.
Също така редица национални държавни управления и организации от обществения бранш официално поддържат TCFD . Тук могат да се отнесат Австралия, Бразилия, Канада, Хонконг, Ирландия, Япония, Мексико, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Африка, Швейцария, Англия, както и Европейски Съюз. През 2019 година Европейската комисия включи рекомендациите на TCFD към своите Насоки за докладване на информация, обвързвана с климата . Цел на въпросните насоки е да подкрепи фирмите да изготвят своите отчети по тематиката, съобразено с условията на Европейски Съюз. Причината, заради която това може да се преглежда като крачка напред в оправянето с климатичните промени, е, че с сходни насоки се построява универсална рамка за концептуализиране на казуса . Това, от своя страна, може да икономисва време, старания и средства на другите забъркани страни в процеса по справяне с световния проблем.
Като част от Европейски Съюз България следва да взема под внимание рекомендациите на TCFD и Европейската комисия . Този развой обаче е муден, изключително на равнище обществен бранш. Като образец от частния бранш в тази тенденция може да бъде посочена интернационалната минна компания Дънди Прешъс Металс (Dundee Precious Metals), която развива бизнес и в България. В края на 2020 година компанията за първи път изготвя отчет, съгласуван с рекомендациите на TCFD. В него е включена информация и по отношение на мините в Челопеч и Ада тепе, наоколо до Крумовград.
Адаптирането на финансовия бранш към последствията от климатичните промени е развой, който занапред следва да се развива – както в България, по този начин и на интернационално равнище. Едно от провокациите в тази връзка е, че финансовата акомодация следва да бъде съпроводена от смяна в убежденията на самостоятелно равнище. Колкото повече хора от бранша включат казуса за климатичните промени към своите управнически решения, толкоз по-ефективно старите правила ще бъдат сменени от новите практики. Последното е изключително значимо поради обстоятелството, че TCFD разчита на непринудено ангажиране от страна на частния бранш. Като цяло, нужна е смяна в разказа за връзката сред климатичните промени и финансовия бранш . От изгода в тази тенденция биха били освен интернационалните начинания като TCFD, само че и по-широко медийно отразяване и осведомителни акции.
Автор: Михаела Александрова / Климатека
Михаела Александрова е лекар по Политология към катедра „ Международни връзки “, УНСС. Част от научните ѝ ползи се отнасят до: логика на психиката, социология, антропология, конфликтология, когнитивна просвета, разбор и прогнозиране.
Още уеб сайтове за повече информация:
- https://www.fsb-tcfd.org/ – спомагателна информация по отношение на TCFD;
- https://www.tcfdhub.org/ – информативен център на TCFD, в който могат да бъдат открити над 400 документа в помощ на фирмите да разпознават, проучват и рапортуват финансова информация по отношение на въпроси, свързани с климата;
- https://www.unepfi.org/climate-change/tcfd/ – тук са налични отчети, които преглеждат сюжетите, свързани с климата, както и методологии за разбор, ориентирани особено към банковия бранш. Докладите са направени през 2018 година и 2019 година от Финансовата самодейност на Организацията на обединените народи за околна среда, съобразно насоките от TCFD.
В обявата са употребявани материали от:
- Climate Action 100+. Global Investors driving business transition . Достъпно към 26.05.2021 година на интернет адрес: https://www.climateaction100.org/
- Dundee Precious Metals. Risk and opportunities related to climate change. Report following the recommendations of the Task Force for Climate-related Financial Disclosures (TCFD) . (2020). Достъпно към 26.05.2021 година на интернет адрес: https://amcham.bg/wp-content/uploads/2021/01/TCFD-Report_Preview_210108.pdf
- MSCI. Climate Value-at-Risk. Powering better investment decisions for a better world . Достъпно към 26.05.2021 година на интернет адрес: https://www.msci.com/documents/1296102/16985724/MSCI-ClimateVaR-Introduction-Feb2020.pdf/f0ff1d77-3278-e409-7a2a-bf1da9d53f30
- MSCI. Introduction to Climate Value-at-Risk . (2019). Достъпно към 26.05.2021 година на интернет адрес: https://www.feem.it/m/events_pages/msci-presentation.pdf
- Task Force on Climate-related Financial Disclosers. Overview . (2021). Достъпно към 26.05.2021 година на интернет адрес: https://assets.bbhub.io/company/sites/60/2020/10/TCFD_Booklet_FNL_Digital_March-2020.pdf
