Какво стои зад българския енергиен обратен завой?
Посещението на българския президент Румен Радев, което се случи сред срещата на Путин с немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Макрон, не провокира необикновен възторг у московските аналитици. Работата е освен в несъпоставимостта на политическите и икономическите категории на европейските политици, само че и в известното отчаяние от дейностите на българската страна по въпросите за енергийното съдействие с съветската федерация. Именно София през 2009 година „ погреба” съветския план за газопровода „ Южен поток”, на който Москва разпореждаше огромни очаквания.
Да си напомним по какъв начин всичко стартира прелестно. Така стартира анализът на съветския коментатор Олег Никифоров за изданието „ Независимая газета” .
Успешното посещаване на Владимир Путин в България, както преди 10 години писа " НГ-энергия ", още веднъж изостри интереса към плана „ Южен поток”. Беше подписано авансово съглашение с България, дефинираха се дяловете (50:50) на двете страни в новия газопровод. Основните механически параметри на тръбата станаха известни още в средата на юни предходната година, когато „ Газпром” и италианската Eni подписаха в Рим меморандум за взаимно единодушие по плана на новия 900-километров газопровод с мощ от 20 милиарда куб. м на първия стадий по дъното на Черно море към българския бряг. Противниците на плана, както и в този момент, бяха Комисията на Европейския съюз и Украйна. Първата се притесняваше, че усилването на зависимостта от Русия, а втората от съкращаването на доставките на съветски газ през украинската газотранспортна система. За 10 години се смениха служителите в Брюксел и се смени украинското управление, само че въпросът остана отворен.
Само че в този момент вместо „ Южен поток” попада „ Северен поток-2”. Машината на времето като че ли спря, сменяйки единствено фигурантите на събитията с 10-годишна отминалост, освен това не всички.
Проектът „ Южен поток” бе заровен от Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Идвайки на власт през 2009 година Борисов стартира да се отхвърля от взаимните планове с Русия, обяснявайки, че те заплашват българската екология, суверенитета и цивилизационния избор. Макар, на процедура, както означават специалистите от Московския център Карнеги, България прояви европейска взаимност, разчитайки, че в отговор Европейски Съюз ще ѝ помогне да се оправи с газовите проблеми.
Няколко години Борисов разисква с европейските водачи своя план за Балкански газов хъб – огромен разпределителен център на българското крайбрежие, където би се стичал газът от разнообразни снабдители. Идеята бе оповестена за многообещаваща, само че помощ за реализирането ѝ България към момента не е получила.
Днес Борисов със своята партия още веднъж стои отпред на страната. Но погледът му към енергийното бъдеще е изменен. Какво се случи?
В началото на 2017 година в България се смени президента: на мястото на строгия евроатлантик Росен Плевнелиев пристигна благосклонният към Русия Румен Радев. През есента на 2017 година се обнови и държавното управление. Премиерът Борисов и партията му ГЕРБ останаха на власт, само че вместо проевропейски либерали в обединението откриха място консервативни националисти, измежду които има даже и такива, които признават Крим за съветски.
Разбира се, вътрешнополитическото разположение има избрана роля, само че и то не е инцидентно. Както не е инцидентна и набелязаната промяна на курса по енергийните въпроси, а и освен по тях.
Нека напомним, че България не поддържа самодейността на Румъния за основаването в Черно море на непрекъсната флотилия на НАТО и не отпрати нито един съветски посланик след опита за отравяне на Скрипал във Англия. Покупката на нови изтребители от някой от съдружниците на НАТО бе отсрочена, само че бяха обновени договарянията с Москва за ремонта на МИГ-те за 40 млн. евро.
Може би може да се приказва за известно отчаяние на българските политици в съдействието с Европейски Съюз и НАТО. Както отбелязва Московския център Карнеги и българското общество, и българският политически хайлайф са доста разочаровани от това, че те почтено и усърдно следваха условията на евро-атлантическата солидарно, съкращавайки връзките с Русия, само че не получиха от Запада никаква отплата за това толкоз отговорно държание. Напротив – София остана с развалени контракти, интернационалните арбитражи и погашение на обезщетения. За какво тъкмо става въпрос?
Да вземем да вземем за пример плана за строителство на АЕЦ в България, който също бе заровен от Борисов. Когато през 2012 година държавното управление на Борисов се отхвърли от взаимното строителство на АЕЦ „ Белене” с Русия, планът към този момент беше на един много напреднал стадий и в София очевидно разчитаха, че американската Westinghouse ще помогне да се пристроят съветските реактори на другата българска АЕЦ – „ Козлодуй”. Но американците не демонстрираха необикновен интерес към плана, означават специалистите, и тези два реактора и до момента остават огромна болежка за българското държавно управление. През 2016 година реакторите бяха подготвени и трябваше да се вземат от Русия, заплащайки 620 млн. евро. За всеки ден очакване от горната страна се трупаха още 162 хиляди евро. Няколко месеца отидоха за търсенето на нужната сума, след това България се опита да продаде реакторите в Иран, само че не се получи. В резултат в този момент реакторите се съхраняват в България и не е доста ясно къде може да отидат. Да се пазят просто по този начин е скъпо. А предлаганите от българите планове за строителство на общобалканска АЕЦ не провокираха интереса на Брюксел и никой не им даде пари за това.
Но разочарованието е единствено част от отговора на поставения нагоре въпрос. Главното е в постепенната смяна на салдото на силите, ослепителен образец, за което са измененията в политиката на Съединени американски щати в света. Русия повече или по-малко сполучливо се съпротивява на въведените наказания. Между Европа и Съединени американски щати се вижда значителен ерес по отношение на външната търговия и двата международни стопански центъра стоят на прага на комерсиална война. С други думи – светът става многополярен и в тези условия европейските политици стартират да мислят повече за интереса на личните си страни. Едва ли това ще докара до разпада на Европейски Съюз и НАТО. Но, както демонстрира визитата на Румен Радев, центробежните трендове са налице.
Превод: Евгения Гигова
Да си напомним по какъв начин всичко стартира прелестно. Така стартира анализът на съветския коментатор Олег Никифоров за изданието „ Независимая газета” .
Успешното посещаване на Владимир Путин в България, както преди 10 години писа " НГ-энергия ", още веднъж изостри интереса към плана „ Южен поток”. Беше подписано авансово съглашение с България, дефинираха се дяловете (50:50) на двете страни в новия газопровод. Основните механически параметри на тръбата станаха известни още в средата на юни предходната година, когато „ Газпром” и италианската Eni подписаха в Рим меморандум за взаимно единодушие по плана на новия 900-километров газопровод с мощ от 20 милиарда куб. м на първия стадий по дъното на Черно море към българския бряг. Противниците на плана, както и в този момент, бяха Комисията на Европейския съюз и Украйна. Първата се притесняваше, че усилването на зависимостта от Русия, а втората от съкращаването на доставките на съветски газ през украинската газотранспортна система. За 10 години се смениха служителите в Брюксел и се смени украинското управление, само че въпросът остана отворен.
Само че в този момент вместо „ Южен поток” попада „ Северен поток-2”. Машината на времето като че ли спря, сменяйки единствено фигурантите на събитията с 10-годишна отминалост, освен това не всички.
Проектът „ Южен поток” бе заровен от Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Идвайки на власт през 2009 година Борисов стартира да се отхвърля от взаимните планове с Русия, обяснявайки, че те заплашват българската екология, суверенитета и цивилизационния избор. Макар, на процедура, както означават специалистите от Московския център Карнеги, България прояви европейска взаимност, разчитайки, че в отговор Европейски Съюз ще ѝ помогне да се оправи с газовите проблеми.
Няколко години Борисов разисква с европейските водачи своя план за Балкански газов хъб – огромен разпределителен център на българското крайбрежие, където би се стичал газът от разнообразни снабдители. Идеята бе оповестена за многообещаваща, само че помощ за реализирането ѝ България към момента не е получила.
Днес Борисов със своята партия още веднъж стои отпред на страната. Но погледът му към енергийното бъдеще е изменен. Какво се случи?
В началото на 2017 година в България се смени президента: на мястото на строгия евроатлантик Росен Плевнелиев пристигна благосклонният към Русия Румен Радев. През есента на 2017 година се обнови и държавното управление. Премиерът Борисов и партията му ГЕРБ останаха на власт, само че вместо проевропейски либерали в обединението откриха място консервативни националисти, измежду които има даже и такива, които признават Крим за съветски.
Разбира се, вътрешнополитическото разположение има избрана роля, само че и то не е инцидентно. Както не е инцидентна и набелязаната промяна на курса по енергийните въпроси, а и освен по тях.
Нека напомним, че България не поддържа самодейността на Румъния за основаването в Черно море на непрекъсната флотилия на НАТО и не отпрати нито един съветски посланик след опита за отравяне на Скрипал във Англия. Покупката на нови изтребители от някой от съдружниците на НАТО бе отсрочена, само че бяха обновени договарянията с Москва за ремонта на МИГ-те за 40 млн. евро.
Може би може да се приказва за известно отчаяние на българските политици в съдействието с Европейски Съюз и НАТО. Както отбелязва Московския център Карнеги и българското общество, и българският политически хайлайф са доста разочаровани от това, че те почтено и усърдно следваха условията на евро-атлантическата солидарно, съкращавайки връзките с Русия, само че не получиха от Запада никаква отплата за това толкоз отговорно държание. Напротив – София остана с развалени контракти, интернационалните арбитражи и погашение на обезщетения. За какво тъкмо става въпрос?
Да вземем да вземем за пример плана за строителство на АЕЦ в България, който също бе заровен от Борисов. Когато през 2012 година държавното управление на Борисов се отхвърли от взаимното строителство на АЕЦ „ Белене” с Русия, планът към този момент беше на един много напреднал стадий и в София очевидно разчитаха, че американската Westinghouse ще помогне да се пристроят съветските реактори на другата българска АЕЦ – „ Козлодуй”. Но американците не демонстрираха необикновен интерес към плана, означават специалистите, и тези два реактора и до момента остават огромна болежка за българското държавно управление. През 2016 година реакторите бяха подготвени и трябваше да се вземат от Русия, заплащайки 620 млн. евро. За всеки ден очакване от горната страна се трупаха още 162 хиляди евро. Няколко месеца отидоха за търсенето на нужната сума, след това България се опита да продаде реакторите в Иран, само че не се получи. В резултат в този момент реакторите се съхраняват в България и не е доста ясно къде може да отидат. Да се пазят просто по този начин е скъпо. А предлаганите от българите планове за строителство на общобалканска АЕЦ не провокираха интереса на Брюксел и никой не им даде пари за това.
Но разочарованието е единствено част от отговора на поставения нагоре въпрос. Главното е в постепенната смяна на салдото на силите, ослепителен образец, за което са измененията в политиката на Съединени американски щати в света. Русия повече или по-малко сполучливо се съпротивява на въведените наказания. Между Европа и Съединени американски щати се вижда значителен ерес по отношение на външната търговия и двата международни стопански центъра стоят на прага на комерсиална война. С други думи – светът става многополярен и в тези условия европейските политици стартират да мислят повече за интереса на личните си страни. Едва ли това ще докара до разпада на Европейски Съюз и НАТО. Но, както демонстрира визитата на Румен Радев, центробежните трендове са налице.
Превод: Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ