Поредната сграда от Тютюневия град безвъзвратно отива в историята
Поредната постройка от Тютюневия град постепенно, само че окончателно отива в историята. Фасадите на някогашната централа на „ Булгартабак ” на кръстовището на улиците „ Авксентий Велешки ” и „ Иван Вазов ” изчезват с всеки минал ден.
Прочетете още
Два месеца, след последния скандал в Тютюневия град, когато един склад бе съборен до основи в границите на три дни, макар заканите на министъра на културата Велислав Минеков, а различен бе порутен, върви реконструкцията на друга емблематична постройка в региона.
Мащабната постройка, която през годините по този начин и не бе оповестена за монумент на културата, / кой знае защо/, не се събаря вандалски с екскаватор през нощта, както това се случи на бул. „ Христо Ботев ”, а фасадите й изчезват постепенно и методично. Вероятно ще бъде непокътната една от фасадите към ул. „ Иван Вазов ”, която сега е опакована с мрежа.
Този път липсват живи вериги, няма и представители от Министерството на културата и НИНКН. Всъщност те от дълго време изгубиха борбата, откакто притежателят на постройката Семеен кодекс „ Тракиец ” завоюва делото във Върховен съд. Благодарение на правосъдното решение, вложителят ще може да осъществя плана си, който въпреки, че ще резервира духа на постройката, ще бъде надалеч от истинския план.
Оригиналната постройката е издигната към 1930 година, като е била централа на магнатите от АКА – сдружението „ Атанас Куцооглу Амстердам ”.
Сградата е характерен образец за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. При него липсват богатите орнаменти, които са типични за двата изгорели постройка на Кудоглу в съседство. Сградата е елегантна, с изчистени линии, без типичните рамки около прозорците. Липсват рустикални детайли, само че пък двете полукули я отличават от останалите в квартала. Пропорциите се резервират, само че орнаменталната декорация съвсем изчезва. Сградата се отличава с характерен орнамент сред етажите.
В новия план, който НИНКН в началото спря, само че по-късно той бе позволен от съда, измененията са концептуални – появява се сутеренен етаж с витрини и спомагателни два етажа, единият от които мансарден. Добавени са и орнаменти, които нямат общо с достоверния тип на постройката.
Този вид „ реституция ” евентуално ще бъде утвърден от мнозина, които ще го сравнят с занемарената постройка, която от години се разрушава, само че това не значи, че по този метод съхраняваме културно историческото си завещание.
Както това се случва в огромните европейски столици. Ето образец за реституция на остарели здания в центъра на Рим. На защитната мрежа е принтирана визията на постройката, която тъкмо копира достоверния й тип и никой притежател, проектант или общински чиновник през разум не му минава, че може да ги промени.
Разбира се, пловдивчани могат да продължат да имат вяра на маркетинг мантрата, че сме най- остарелия жив град в Европа, само че в случай че опазването на архитектурните монументи продължава в същия дух, скоро можем да се превърнем в Лас Вегас на Балканите, а градът да се изпълни със здания -реплики.
Прочетете още
Два месеца, след последния скандал в Тютюневия град, когато един склад бе съборен до основи в границите на три дни, макар заканите на министъра на културата Велислав Минеков, а различен бе порутен, върви реконструкцията на друга емблематична постройка в региона.
Мащабната постройка, която през годините по този начин и не бе оповестена за монумент на културата, / кой знае защо/, не се събаря вандалски с екскаватор през нощта, както това се случи на бул. „ Христо Ботев ”, а фасадите й изчезват постепенно и методично. Вероятно ще бъде непокътната една от фасадите към ул. „ Иван Вазов ”, която сега е опакована с мрежа.
Този път липсват живи вериги, няма и представители от Министерството на културата и НИНКН. Всъщност те от дълго време изгубиха борбата, откакто притежателят на постройката Семеен кодекс „ Тракиец ” завоюва делото във Върховен съд. Благодарение на правосъдното решение, вложителят ще може да осъществя плана си, който въпреки, че ще резервира духа на постройката, ще бъде надалеч от истинския план.
Оригиналната постройката е издигната към 1930 година, като е била централа на магнатите от АКА – сдружението „ Атанас Куцооглу Амстердам ”.
Сградата е характерен образец за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. При него липсват богатите орнаменти, които са типични за двата изгорели постройка на Кудоглу в съседство. Сградата е елегантна, с изчистени линии, без типичните рамки около прозорците. Липсват рустикални детайли, само че пък двете полукули я отличават от останалите в квартала. Пропорциите се резервират, само че орнаменталната декорация съвсем изчезва. Сградата се отличава с характерен орнамент сред етажите.
В новия план, който НИНКН в началото спря, само че по-късно той бе позволен от съда, измененията са концептуални – появява се сутеренен етаж с витрини и спомагателни два етажа, единият от които мансарден. Добавени са и орнаменти, които нямат общо с достоверния тип на постройката.
Този вид „ реституция ” евентуално ще бъде утвърден от мнозина, които ще го сравнят с занемарената постройка, която от години се разрушава, само че това не значи, че по този метод съхраняваме културно историческото си завещание.
Както това се случва в огромните европейски столици. Ето образец за реституция на остарели здания в центъра на Рим. На защитната мрежа е принтирана визията на постройката, която тъкмо копира достоверния й тип и никой притежател, проектант или общински чиновник през разум не му минава, че може да ги промени.
Разбира се, пловдивчани могат да продължат да имат вяра на маркетинг мантрата, че сме най- остарелия жив град в Европа, само че в случай че опазването на архитектурните монументи продължава в същия дух, скоро можем да се превърнем в Лас Вегас на Балканите, а градът да се изпълни със здания -реплики.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ