The Washington Post: Съдбата на Либия е в ръцете на Турция и Русия
Поредица от трагични промени във военната обстановка в Либия отслаби очакванията на един пълководец, че ще успее да ръководи тази богата на петрол северноафриканска страна и разреши на Турция и Русия да укрепят позициите си в един от най-важните райони на света. Това написа американското издание The Washington Post в материал, показан от Агенция Фокус.
През последните няколко седмици турските дронове и системи за противовъздушна защита помогнаха на приетото от Организация на обединените нации държавно управление да си върне контрола над съвсем целия запад от Либия, като го възвърна от силите на Халифа Хафтар, който се радва на поддръжката на Русия и който се пробва да завземе столицата на страната – Триполи, от предходната година. Миналата седмица Хафтар разгласи изтеглянето на бойците си от фронтовата линия край Триполи. Но неговите съперници продължиха да напредват, вследствие на което съумяха да завладяват редица крайбрежни селища и основна въздушна база.
В момента силите на Хафтар са принудени да сдържат офанзивата на съперника в последната си цитадела в западната част на страната. „ Хафтар претърпява най-тежката си рецесия за шест години “, споделя Анас Ел Гомати, либийски аналитик и политически анализатор от Института Садек в Триполи. Според чиновници и анализатори на Организация на обединените нации обаче този спор надалеч не е завършил и в този момент нараства безпокойството, че той може да вкара Турция и Русия в следващата косвена борба и да трансформира Либия във втора Сирия.
76-годишният Хафтар към момента управлява огромна част от територията на Либия и се радва на мощната поддръжка на външните сили. Миналата седмица върховен чиновник в Триполи съобщи, че съветски военни самолети са пристигнали от Сирия, с цел да оказват помощ на Хафтар и добави, че съветски наемници също оказват помощ на този пълководец. Специалният делегат на Организация на обединените нации за Либия Стефани Уилямс предизвести Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че макар оръжейното ембарго, наложено от тази организация, в страната се следи „ обезпокоително нарастване на военния капацитет “.
„ Достигнахме още една повратна точка в този спор “, сподели тя и добави, че ескалацията може да докара до „ същинска хибридна война “. В доста връзки Либия към този момент е в положение на такава война - един от най-интернационализираните спорове в света - тъй като в този момент борбата там се води за нефтени и газови запаси, територии, както и за осъществяване на идеологически и геостратегически упоритости. Според Организация на обединените нации в този спор към този момент са починали няколко хиляди цивилни - в това число над 200 души от 1 април тази година - и единствено предходната година към 200 000 души са напуснали домовете си.
Обединените арабски емирства, Египет, Саудитска Арабия и Йордания също поддържат Хафтар, чиято атака под Триполи през април 2019 година бележи началото на един от най-кървавите интервали след въстанията в Арабската пролет през 2011 година и намесата на силите на НАТО, довела до свалянето и убийството на диктатора Муамар Кадафи. Междувременно мненията на европейските страни бяха разграничени. Държави като Франция и Гърция поддържат Хафтар, до момента в който Италия и други поддържат държавното управление в Триполи. Съединени американски щати публично поддържат държавното управление в Триполи, само че те изпратиха смесени сигнали за готовността си да влязат в разговор с Хафтар, който има американски паспорт и преди този момент е бил осведомител на Централно разузнавателно управление на САЩ. В събота, 23 май, офисът на турския президент Реджеп Ердоган разгласи, че по време на телефонен диалог президентът Доналд Тръмп и президентът Ердоган са разискали редица въпроси, в това число обстановката в Либия и Сирия.
Днес Турция и Русия станаха авторитетни играчи в Либия. И двете могат да стигнат до милиарди долари контракти за петрол, газ и строителство, както и достъп до военни бази, които ще им оказват помощ да разпространят въздействието си върху огромна част от Африка. Малцина чакаха, че Турция ще успее да обърне хода на войната толкоз бързо. Преди по-малко от пет месеца преимуществото беше на страната на Хафтар, който използваше съветски оръжия и наемници, както и дронове, получени от ОАЕ. Той управлява източната и южната част на Либия, както и множеството петролни уреди в страната. Силите му – група бойци, които работят под общото наименование Либийски арабски въоръжени сили, решително се придвижваха към Триполи, а през януари завладяват стратегически значимия град Сирт на брега на Средиземно море. По това време държавното управление в Триполи, наречено Правителство на националното единодушие (ПНС), към този момент беше подписало няколко съглашения с Турция, предоставяйки й достъп до газови залежи в Средиземно море. В подмяна Анкара усили мащаба на военната си помощ, като изпрати дронове, наемници, военни инструктори, бронетехника и оръжия в Либия. През април групировките, свързани с ПНС, съумяха да се опълчват сполучливо на своите съперници и завзеха няколко обитаеми места, ситуирани по крайбрежието западно от Триполи. Но най-значителният им триумф през последните няколко месеца беше военновъздушната база Ал Уатия, ситуирана на към 130 км от столицата и която беше под контрола на Хафтар от 2014 година. Това разреши да се укрепи бойният дух на държавните сили, които демонстрираха хванатата съветска система за Противовъздушна отбрана „ Панцир “ по улиците на Триполи. Турските дронове съумяха да завладяват и унищожат още няколко „ Панцира “, което се трансформира в позор за Москва и другите военни съдружници на Хафтар. В събота силите на ПНС започнаха нахлуване към град Тархуна, последният опорен пункт на Хафтар в Западна Либия.
Сега траекторията на този спор зависи от реакцията на главните задгранични съдружници на Хафтар, на първо място Русия и ОАЕ, както и от опитите им да „ управляват възходящото въздействие на Турция “, както написа Тарек Мегериси, анализатор от Европейския съвет по външни връзки. В четвъртък, 21 май, командващият Военновъздушни сили на Хафтар даде обещание да организира „ най-голямата въздушна акция в историята на Либия “, в това число против турски цели. По времето, когато той направи това изказване, министърът на вътрешните работи на ПНС Фати Башага сподели пред Bloomberg News, че минимум шест съветски изтребителя МиГ-29 и два самолета Су-24 са пристигнали, с цел да оказват помощ на Хафтар от Сирия. Експертите в областта на сигурността и разбора дефинираха това като предизвестие към Турция.
Репортери на Washington Post не съумяха да ревизират наличието на съветски самолети в Либия. Но в случай че Москва в действителност изпрати своите МиГ в Либия, това съставлява забележителна ескалация. Досега Москва поддържаше Хафтар основно посредством стотици наемници от групата Вагнер, частна военна компания, обвързвана с Кремъл. Москва не отговори на известията за идването на съветски самолети в Либия. Въпреки това предходната седмица тя се причисли към Анкара в апелите си за преустановяване на огъня и развой на политическо споразумяване под егидата на Организация на обединените нации в явен опит да се избегне борба.
През януари Русия и Турция към този момент се пробваха да реализират помирение, само че Хафтар ненадейно отхвърли да взе участие в този развой, което сложи съветския президент Владимир Путин в неудобно състояние. През януари европейските страни и Съединени американски щати също се пробваха да намерят политическо решение на спора в Либия. Но договарянията в Берлин не попречиха на ОАЕ да разширят военната си поддръжка за Хафтар, което накара Турция да заеме по-агресивна позиция.
Поражението на Хафтар в западната част на страната провокира разединение в лагера му, за което пишат анализаторите. За това оказа помощ и скорошното му решение за отменяне на политическото съглашение и декларацията му за цялостен надзор над Източна Либия, което отблъсна от него доста политически съдружници и авторитетни племена. „ Призивът на Хафтар да се върне на властта на военното държавно управление се оказа неизвестен “, сподели Ел Гомати. „ Неговите политически съдружници в източната част на Либия не му се доверяват, усещат слабостта му и вследствие на това към този момент са почнали предварителни договаряния с ПНС. Неговите интернационалните последователи желаят да го поддържат, само че считат неговите военни решения за неефективни, а политическите решения за непоследователни. Той води прекалено много вътрешни и външни борби по едно и също време “.
Възможно е Русия към този момент да търси други възможности на Хафтар. Москва поддържа нова политическа самодейност, препоръчана от ръководителя на Народното събрание Агила Салех. „ Прозорецът от благоприятни условия за Европа се затваря “, сподели Мегериси. „ Тя би трябвало да работи бързо, в случай че желае да отбрани ползите си и да резервира ролята на преграда за разширение на въздействието на Русия в тази страна “, продължи той, „ и в случай че тя желае да предотврати развиването на различен спор по сирийския модел в съседство с нейните граници.
През последните няколко седмици турските дронове и системи за противовъздушна защита помогнаха на приетото от Организация на обединените нации държавно управление да си върне контрола над съвсем целия запад от Либия, като го възвърна от силите на Халифа Хафтар, който се радва на поддръжката на Русия и който се пробва да завземе столицата на страната – Триполи, от предходната година. Миналата седмица Хафтар разгласи изтеглянето на бойците си от фронтовата линия край Триполи. Но неговите съперници продължиха да напредват, вследствие на което съумяха да завладяват редица крайбрежни селища и основна въздушна база.
В момента силите на Хафтар са принудени да сдържат офанзивата на съперника в последната си цитадела в западната част на страната. „ Хафтар претърпява най-тежката си рецесия за шест години “, споделя Анас Ел Гомати, либийски аналитик и политически анализатор от Института Садек в Триполи. Според чиновници и анализатори на Организация на обединените нации обаче този спор надалеч не е завършил и в този момент нараства безпокойството, че той може да вкара Турция и Русия в следващата косвена борба и да трансформира Либия във втора Сирия.
76-годишният Хафтар към момента управлява огромна част от територията на Либия и се радва на мощната поддръжка на външните сили. Миналата седмица върховен чиновник в Триполи съобщи, че съветски военни самолети са пристигнали от Сирия, с цел да оказват помощ на Хафтар и добави, че съветски наемници също оказват помощ на този пълководец. Специалният делегат на Организация на обединените нации за Либия Стефани Уилямс предизвести Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че макар оръжейното ембарго, наложено от тази организация, в страната се следи „ обезпокоително нарастване на военния капацитет “.
„ Достигнахме още една повратна точка в този спор “, сподели тя и добави, че ескалацията може да докара до „ същинска хибридна война “. В доста връзки Либия към този момент е в положение на такава война - един от най-интернационализираните спорове в света - тъй като в този момент борбата там се води за нефтени и газови запаси, територии, както и за осъществяване на идеологически и геостратегически упоритости. Според Организация на обединените нации в този спор към този момент са починали няколко хиляди цивилни - в това число над 200 души от 1 април тази година - и единствено предходната година към 200 000 души са напуснали домовете си.
Обединените арабски емирства, Египет, Саудитска Арабия и Йордания също поддържат Хафтар, чиято атака под Триполи през април 2019 година бележи началото на един от най-кървавите интервали след въстанията в Арабската пролет през 2011 година и намесата на силите на НАТО, довела до свалянето и убийството на диктатора Муамар Кадафи. Междувременно мненията на европейските страни бяха разграничени. Държави като Франция и Гърция поддържат Хафтар, до момента в който Италия и други поддържат държавното управление в Триполи. Съединени американски щати публично поддържат държавното управление в Триполи, само че те изпратиха смесени сигнали за готовността си да влязат в разговор с Хафтар, който има американски паспорт и преди този момент е бил осведомител на Централно разузнавателно управление на САЩ. В събота, 23 май, офисът на турския президент Реджеп Ердоган разгласи, че по време на телефонен диалог президентът Доналд Тръмп и президентът Ердоган са разискали редица въпроси, в това число обстановката в Либия и Сирия.
Днес Турция и Русия станаха авторитетни играчи в Либия. И двете могат да стигнат до милиарди долари контракти за петрол, газ и строителство, както и достъп до военни бази, които ще им оказват помощ да разпространят въздействието си върху огромна част от Африка. Малцина чакаха, че Турция ще успее да обърне хода на войната толкоз бързо. Преди по-малко от пет месеца преимуществото беше на страната на Хафтар, който използваше съветски оръжия и наемници, както и дронове, получени от ОАЕ. Той управлява източната и южната част на Либия, както и множеството петролни уреди в страната. Силите му – група бойци, които работят под общото наименование Либийски арабски въоръжени сили, решително се придвижваха към Триполи, а през януари завладяват стратегически значимия град Сирт на брега на Средиземно море. По това време държавното управление в Триполи, наречено Правителство на националното единодушие (ПНС), към този момент беше подписало няколко съглашения с Турция, предоставяйки й достъп до газови залежи в Средиземно море. В подмяна Анкара усили мащаба на военната си помощ, като изпрати дронове, наемници, военни инструктори, бронетехника и оръжия в Либия. През април групировките, свързани с ПНС, съумяха да се опълчват сполучливо на своите съперници и завзеха няколко обитаеми места, ситуирани по крайбрежието западно от Триполи. Но най-значителният им триумф през последните няколко месеца беше военновъздушната база Ал Уатия, ситуирана на към 130 км от столицата и която беше под контрола на Хафтар от 2014 година. Това разреши да се укрепи бойният дух на държавните сили, които демонстрираха хванатата съветска система за Противовъздушна отбрана „ Панцир “ по улиците на Триполи. Турските дронове съумяха да завладяват и унищожат още няколко „ Панцира “, което се трансформира в позор за Москва и другите военни съдружници на Хафтар. В събота силите на ПНС започнаха нахлуване към град Тархуна, последният опорен пункт на Хафтар в Западна Либия.
Сега траекторията на този спор зависи от реакцията на главните задгранични съдружници на Хафтар, на първо място Русия и ОАЕ, както и от опитите им да „ управляват възходящото въздействие на Турция “, както написа Тарек Мегериси, анализатор от Европейския съвет по външни връзки. В четвъртък, 21 май, командващият Военновъздушни сили на Хафтар даде обещание да организира „ най-голямата въздушна акция в историята на Либия “, в това число против турски цели. По времето, когато той направи това изказване, министърът на вътрешните работи на ПНС Фати Башага сподели пред Bloomberg News, че минимум шест съветски изтребителя МиГ-29 и два самолета Су-24 са пристигнали, с цел да оказват помощ на Хафтар от Сирия. Експертите в областта на сигурността и разбора дефинираха това като предизвестие към Турция.
Репортери на Washington Post не съумяха да ревизират наличието на съветски самолети в Либия. Но в случай че Москва в действителност изпрати своите МиГ в Либия, това съставлява забележителна ескалация. Досега Москва поддържаше Хафтар основно посредством стотици наемници от групата Вагнер, частна военна компания, обвързвана с Кремъл. Москва не отговори на известията за идването на съветски самолети в Либия. Въпреки това предходната седмица тя се причисли към Анкара в апелите си за преустановяване на огъня и развой на политическо споразумяване под егидата на Организация на обединените нации в явен опит да се избегне борба.
През януари Русия и Турция към този момент се пробваха да реализират помирение, само че Хафтар ненадейно отхвърли да взе участие в този развой, което сложи съветския президент Владимир Путин в неудобно състояние. През януари европейските страни и Съединени американски щати също се пробваха да намерят политическо решение на спора в Либия. Но договарянията в Берлин не попречиха на ОАЕ да разширят военната си поддръжка за Хафтар, което накара Турция да заеме по-агресивна позиция.
Поражението на Хафтар в западната част на страната провокира разединение в лагера му, за което пишат анализаторите. За това оказа помощ и скорошното му решение за отменяне на политическото съглашение и декларацията му за цялостен надзор над Източна Либия, което отблъсна от него доста политически съдружници и авторитетни племена. „ Призивът на Хафтар да се върне на властта на военното държавно управление се оказа неизвестен “, сподели Ел Гомати. „ Неговите политически съдружници в източната част на Либия не му се доверяват, усещат слабостта му и вследствие на това към този момент са почнали предварителни договаряния с ПНС. Неговите интернационалните последователи желаят да го поддържат, само че считат неговите военни решения за неефективни, а политическите решения за непоследователни. Той води прекалено много вътрешни и външни борби по едно и също време “.
Възможно е Русия към този момент да търси други възможности на Хафтар. Москва поддържа нова политическа самодейност, препоръчана от ръководителя на Народното събрание Агила Салех. „ Прозорецът от благоприятни условия за Европа се затваря “, сподели Мегериси. „ Тя би трябвало да работи бързо, в случай че желае да отбрани ползите си и да резервира ролята на преграда за разширение на въздействието на Русия в тази страна “, продължи той, „ и в случай че тя желае да предотврати развиването на различен спор по сирийския модел в съседство с нейните граници.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ