5 правила при вземането на решения, които улесняват живота
Понякога решенията са сложни и костват доста умствена сила. Съзнателно или неумишлено, всеки ден се постанова да вземаме някакви решения. Да стана ли незабавно, или да се излежавам още малко? Да си вържа ли косата, или да я оставя разпусната? Какво да обядвам – спагети или салата? Сега ли да отговоря на този имейл, или по-късно? Даже в случай че вземаме някои или множеството от тези банални решения автоматизирано или пътем, отново изразходваме умствена сила. Така с течение на деня способността и мотивацията ни за вземането на решения понижават, а в случай че сме подложени на непрекъснат стрес и отделяме малко време за възобновяване, може даже да отслабнат трайно.
В тази връзка психоложката Алис Бойс приказва за „ отмалялост от взимане на решения “ (decision fatigue), която съгласно нея води до това да отлагаме съществени и значими решения, тъй като не намираме сили за вземането им. Впрочем: съгласно невролозите многозадачността (Multitasking) също понижава способността ни да вземаме решения, тъй като лишава прекомерно доста умствена сила. За да одобряваме всекидневните си решения с допустимо минимален разход на сила, като я пестим за по-големи провокации в живота, Алис Бойс предлага следните пет правилото:
1. „ Решенията, които не играят роля “ – предписание
Във всекидневието постоянно имаме избор сред разнообразни, само че равностойни благоприятни условия, или такива, които не водят до трагични последствия, в случай че не изберем оптималния вид: пица или хамбургер, пола или джинси, алено или бяло, с чадър или без чадър. Тук на практика няма значение какво ще решим. Първо би трябвало да се научим да разпознаваме тези случаи, да вземем за пример като в продължение на една седмица си записваме всички маловажни решения. Това ще ни помогне да развием нюх за тях и с времето да ги одобряваме интуитивно. Щом се научим да идентифицираме маловажните решения, Алис Бойс предлага да редуцираме оптимално разхода на умствена сила за тях. Бихме могли да вземем за пример да хвърлим ези-тура, с цел да изберем бързо едната опция, вместо дълго да обмисляме двете.
2. Правилото „ Купувай постоянно “
Трябва ли ни кисело мляко? Имаме ли още ябълки? За да понижим до най-малко решенията си по отношение на покупките, Алис Бойс предлага правилото „ Купувай постоянно “: артикули, които използваме непрекъснато и в огромни количества, по принцип можем да купуваме всякога, когато отиваме на пазар, тъй че постоянно да разполагаме със ресурси. Може би не е кой знае каква облага за умствените ни енергийни запаси, само че ни икономисва куп главоблъсканици във всекидневието, което дава осезаемо отражение.
3. Правилото „ Лесе-фер “
В стресови и свързани с умствено напрежение обстановки Алис Бойс предлага да се откажем напълно от оптималния избор и да се спрем на онази опция, която в дадения миг ще ни помогне да понижим напрежението. Ако да вземем за пример сме извънредно жадни и зад ъгъла има бензиностанция, а най-близкият супермаркет не ни е на път, психоложката поучава да си купим вода от бензиностанцията, въпреки там да е двойно по-скъпа. Да сформираме проект по какъв начин въпреки всичко да минем около магазина, да обмисляме какъв брой дълго бихме издържали без вода – в сходна обстановка всичко това коства доста сила, която по принцип бихме могли да си спестим. Защото отговорът на въпроса кое е по-важно – психологичното ни здраве, или идеалното решение - (да се надяваме!) е явен.
