Когато футболът не е просто игра
Понякога неуспехът на националните тимове на другите страни не се изчерпва единствено до отчаяние за почитатели, само че води и до действително наказване на самите играчи, треньорите и всички, имащи директно отношение към спорта. Предлагаме на вашето внимание 5 образеца за санкции на национални отбори, които не оправдали предоставените им очаквания:
По севернокорейски
Загубите на Северна Корея на Мондиала в ЮАР станали мотив за ареста на националния селекционер. По персоналното предписание на президента Ким Чен Ун треньорът Ким Йон Хун бил пратен в концлагер, където бил заставен да се занимава с тежък физически труд по 14 часа в денонощието.
Севернокорейският водач считал, че Ким Хун направил закононарушение, откакто разрешил на тима да падне от Португалия с 0:7. Треньорът признал, че това било негова персонална неточност и по този начин избавил живота на футболистите, които щели да бъдат разстреляни.
След Световното през 1966 година, когато севернокорейската команда стигнала до четвъртфинал, в лагер били изпратени всички играчи, като се изключи един нападател.
Ч.Р.Д с 1:5
През 2013 година Китай пада от Тайланд с 1:5. Феновете, които се чувствали персонално афектирани, блокирали рейса на футболистите и дълго ги обиждали. Когато рейсът въпреки всичко излязъл на пътя, нещата излезли отвън надзор.
Всичко това се случило на рождения ден на генсека на комунистическата партия и ръководител на КНР Си Цзинпин, който навършвал 60 години. Празникът бил безнадеждно негоден, по тази причина президентът дефинитивно се убедил, че е време да стегне редиците във футбола.
Скоро двамата някогашни президенти на футболната федерация и някогашният капитан на националния били пратени в пандиза за 10 години и половина. Още четирима получили до 6 години отнемане от независимост и огромни санкции.
2 години навън
След неуспеха на международното състезание в ЮАР президентът на Нигерия Гудлак Джонатан се заел със сериозна метаморфоза на футбола в страната. Той забранил на националната команда да взе участие в надпревари в идващите 2 години.
Нигерийците заеха в шампионата последното място в своята група, губейки от Аржентина (0:1), Гърция (1:2) и правейки 2:2 с Южна Корея. По този метод Изпълкомът на федерацията поднесъл извиненията към почитателите и държавното управление на страната за неуспеха на Мондиала.
Когато футболът е причина за война
Когато Хондурас изгубил мач от неговия безконечен и кардинален противник – националният тим на Салвадор – настанала същинска война. За един месец футболните команди на двете страни трябвало да изиграят два мача, с цел да дефинират кой ще играе във финалната част на Световното през 1970 година.
Мачовете в Салвадор и Хондурас били съпроводени с всеобщи вълнения и човешки жертви. Емоциите стигнали краен лимит, в пресата и на двете страни се разиграла същинска нервност. На 24 юни 1969 година Салвадор почнал готовност на военните си сили.
Въпреки нейната краткосрочност (войната траяла 6 дни), спорът коствал скъпо и на двете страни: общите загуби съставлявали няколко хиляди индивида.
Къде без Сталин
Мачът Съюз на съветските социалистически републики — Югославия на Олимпиадата през 1952 година бил значим а Йосиф Сталин: вождът желал да даде урок на югославския началник Йосиф Тито. Двубоят приключил 5:5, а повторният мач бил игран в град Тампере.
Този път руските футболисти изгубили с 1:3. Когато играчите се върнали вкъщи, ги очаквали две постановления от Кремъл: първото – за разформироването на тима на ЦДСА (този отбор бил гръбнакът на Сборная) и второто – за отнемане на няколко играчи и треньора Борис Аркадиев от званието заслужили майстори на спорта.
