Не искайте от детето да влезе във вашия свят, а влезте вие в неговия
Понякога може да не разбираме държанието на детето. Понякога може да ни се желае да се държи по друг метод. Понякога може да ни се коства, че в никакъв случай няма да го разберем. Сякаш не е наша плът и кръв.
Връзката с детето се състои в това да се потопим в неговия свят, да разберем страстите му и да поддържате връзка по метод, който в действителност дава отговор на възприятията и прекарванията му. Това е дълбока, сърдечна връзка, която се поражда от способността да забележим света през очите на детето и да го почувстваме през сърцето му.
Лесно е да раздаваме заповеди, команди, да постановяваме правила.
Децата, несъмнено, имат потребност от правила и граници, в противоположен случай сами ще се объркат и няма да се усещат сигурни и уверени. Нашата работа е да бъдем преди всичко техни родители, а не другари. Правилата и границите са значими, с цел да може детето да си сътвори рутина и да има познание за вярното и неправилното, за разрешеното и непозволеното, за положителното и злото.
Трудно е да изслушаме, да запазим хладнокръвие, да бъдем търпеливи и разбиращи.
Детето се усеща несъмнено, когато играем на негова територия. Не се опитвайте да го извадите от зоната му на комфорт, с цел да му дадете урок. За да изградим пълноценна връзка с детето и да имаме пълноценно другарство, би трябвало да се научим да следим, да забавим темпото, да слушаме, да сме търпеливи. Трябва да срещнем детето там, където е то, на какъвто стадий от живота си се намира то.
Една от най-големите неточности на родителите е, че отхвърлят да одобряват, че детето им се трансформира. Какво стана с моето малко дете, къде отиде това усмихнато, радостно дребосъче, което ме обгръщаше с ръце през шията и ме разсмиваше с всяка своя дума?
Отговорът е: „ тук “! Тук е това дребосъче, само че то пораства и в това е чудото на живота. Не приемайте като нещо неприятно, че детето се трансформира. Промяната е част от порастването, а порастването е част от живота. Това значи, че детето ви върви по своя път, че е крепко. Радвайте се и благодарете на ориста, че имате шанса да бъдете част от този път.
Не вменявайте възприятие на виновност у детето. Оставете го да изрази себе си. Опитайте се да го разберете, подкрепете го. Бъдете част от смяната му и не забравяйте да му показвате, че го обичате. Всичко може да се промени, само че не и обичта на мама и баща.
Цветелина Велчева ©
