Архитект, автор на чинията на Бузлуджа, планира небостъргачи в Пекин и Москва, поне 2 пъти по-високи от тези в Дубай!
Понеже ще приказваме за планиране на великански небостъргачи, то като насочна точка за съпоставяне ще вземем тези, към този момент издигнати в Дубай. А за какво тъкмо в Дубай са решили са смаят света с рекордно високи небостъргачи? Отговорът е в упоритостите на емирите на тази импозантна столица на Обединените Арабски Емирства, стремящи се по всякакъв начин да притеглят внимание с голям брой амбициозни строителни планове. Но както е при достигането на всеки връх, постоянно се появява някой, който желае да го надмине! В този случай се касае до планиране и осъществяване на рекордно високи небостъргачи. До този миг, претендентът за популярност е българският проектант Георги Стоилов, творил по време на тоталитарното ръководство на Тодор Живков и сътворил прочулата се в последно време паница на връх Бузлуджа. Впрочем не е учудващо, че планът за тази „ извънземна “ забележителност е бил предоставен на другаря Стоилов – той е потомствен болшевик, обикалял като партизанин горите дружно със своите родители.
В тази връзка ще прибавим, че Стоилов е твърдо уверен, че Българска социалистическа партия ще придобие трайни права върху неговото вълнуващо създание на връх Бузлуджа.
Е, времето ще покаже състоятелността на това му разбиране. В залеза на своя креативен живот архитектът – болшевик стартира да демонстрира несъмнено мегаломански упоритости. Той има намерение да показа два свои „ последни “ грандиозни плана на свръхвисоки небостъргачи, два пъти по-високи от тези в Дубай. И несъмнено, ще са ситуирани в столиците на Китай и Русия. Този в Пекин би трябвало да е 500 етажа и да доближава 1500 метра, само че плануваният за съветската столица ще е – както и би трябвало да бъде – със 100 метра по-висок. Грандиозно, само че дали е осъществимо? Чертежите на арх. Стоилов несъмнено ще бъдат прегледани грижливо, с цел да се реши дават отговор ли на актуалните условия при градежа на свръхвисоки здания. Но което е по-важно, целесъобразно ли е да се хвърлят великански средства за тази цел? Защото и Китай и Русия са посочили, че упоритостите им да са „ най- “ в дадена област към този момент са съобразени с икономическа доходност! Така или другояче, да свалим шапка пред българския архитект; каквито и да са подбудите му, зад тях ясно се долавя желанието да популяризира своята – само че в същина – българската даровитост в региона на архитектурното планиране! Защото никой няма да се интересува от политическите му пристрастия, а от проектантските му умения!
