Под дулата на автомати се гласува и учи в 39-о СОУ в „Младост-2“
Понечвам да фотографирам това създание на социалистическия натурализъм, само че пред мен изниква представител на учебното заведение и изрично ми не разрешава. „ Все едно да дойдете в дома ми и да снимате “, - споделя строго дамата. Опитвам да обясня, че това не е дома й, а място, а публично налично образователно място.
Тогава ме връхлита идващ мотив: „ Това е част от историята, децата учат за част. Не би трябвало да се изтрива историята “.
Опитвам контрааргумент, че е най-малкото необичайно, от 1341 години българска история, да „ възпитава “ тъкмо епизод, траял 3 години и половина. Освен това, за какво да виждат непрекъснато ориентирани оръжия? – запитвам, само че отговор не получавам. Вместо това, преподавателката (предполагам, че е такава) ме съкрушава със следното: Познавам ви, господин Стефанов, и вашите деца са учили в нашето учебно заведение.
Вярно е. Млъквам. Не е мястото и времето за разногласия.
По-добре от всички пушки и автомати...
Но този диалог не е извършен в обществото ни. В часовете по история би трябвало да се учи историята ни такава, каквато се е случила. Но дали в Германия учениците всеки ден минават пред пана с Хитлер и Гьобелс? Защото сигурно по тяхно време ликовете им са „ красяли “ освен учебни заведения, само че и десетки институции.
В Италия дали портрети на Дучето висят в учебните и университетските коридори?
Моите почитания към всички преподаватели в 38-о СОУ и почитание към труда им! Но съм уверен, че в случай че бяха се обърнали към родителите, от дълго време на мястото на партизанския сюжет щеше да се появи различен, с играещи или спортуващи деца, или с подобаващи подиуми от в действителност богатата ни история.
Някъде е по този начин...
Това не е заяждане на дребно. Супер значимо е да си даваме сметка в каква среда израстват дребните и по-големите българчета.
До нас се води кървава война. Агресор, въоръжен до зъби убива освен противникови военни, само че и деца, възрастни, майки, заболели – унищожават се цели градове и райони. Струва ми се неуместно в такава обстановка, от десетилетия въоръжени и страховити мъже, да посрещат и изпращат всеки ден децата ни.
...и по този начин...
И изобщо: Попитайте децата какво желаят да виждат. Ще получите хиляда цветни отзиви и оферти, само че нито едно за въоръжени партизани… Гаранция.
И не е въпрос на пари. На друго е.
Огнян Стефанов
Тогава ме връхлита идващ мотив: „ Това е част от историята, децата учат за част. Не би трябвало да се изтрива историята “.
Опитвам контрааргумент, че е най-малкото необичайно, от 1341 години българска история, да „ възпитава “ тъкмо епизод, траял 3 години и половина. Освен това, за какво да виждат непрекъснато ориентирани оръжия? – запитвам, само че отговор не получавам. Вместо това, преподавателката (предполагам, че е такава) ме съкрушава със следното: Познавам ви, господин Стефанов, и вашите деца са учили в нашето учебно заведение.
Вярно е. Млъквам. Не е мястото и времето за разногласия.
По-добре от всички пушки и автомати...
Но този диалог не е извършен в обществото ни. В часовете по история би трябвало да се учи историята ни такава, каквато се е случила. Но дали в Германия учениците всеки ден минават пред пана с Хитлер и Гьобелс? Защото сигурно по тяхно време ликовете им са „ красяли “ освен учебни заведения, само че и десетки институции.
В Италия дали портрети на Дучето висят в учебните и университетските коридори?
Моите почитания към всички преподаватели в 38-о СОУ и почитание към труда им! Но съм уверен, че в случай че бяха се обърнали към родителите, от дълго време на мястото на партизанския сюжет щеше да се появи различен, с играещи или спортуващи деца, или с подобаващи подиуми от в действителност богатата ни история.
Някъде е по този начин...
Това не е заяждане на дребно. Супер значимо е да си даваме сметка в каква среда израстват дребните и по-големите българчета.
До нас се води кървава война. Агресор, въоръжен до зъби убива освен противникови военни, само че и деца, възрастни, майки, заболели – унищожават се цели градове и райони. Струва ми се неуместно в такава обстановка, от десетилетия въоръжени и страховити мъже, да посрещат и изпращат всеки ден децата ни.
...и по този начин...
И изобщо: Попитайте децата какво желаят да виждат. Ще получите хиляда цветни отзиви и оферти, само че нито едно за въоръжени партизани… Гаранция.
И не е въпрос на пари. На друго е.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ