Делегация от ЮНЕСКО ще посети Епископската базилика на Филипопол
Помощник-генералният шеф на ЮНЕСКО Ернесто Отоне и началникът на отдел „ Европа “ в Центъра за международно завещание Берта Де Санкристобал ще дойдат в България на работно посещаване. Това оповестиха от Министерството на културата.
Тридневната аудиенция планува стратегия с разнообразни срещи. Първата – във вторник, 7 март, ще е в Националния археологически институт с музей – Българска академия на науките. За 11:00 часа е ориентирана срещата с вицепрезидента Илиана Йотова. На нея ще бъде разисквано съдействието на страната ни с ЮНЕСКО и бъдещите вероятности за работа.
В същия ден гостите ще посетят Пловдив и ще се срещнат с Капана – квартала за културни промишлености в Пловдив, както и новия музей – Епископската базилика с късноантичните мозайки на Филипопол – обект, който е вписан в индикативната листа на България.
На 8 март делегацията от ЮНЕСКО ще посети остров „ Св. св. Кирик и Юлита “– Созопол, където предстоят полемики към плана за създаване на Световен център на изкуствата. Темата ще бъде продължена и на срещата с кмета на Община Созопол Тихомир Янакиев, а по-късно и с шефа на Центъра за подводна археология (ЦПА) доктор Найден Прахов.
На 9 март, четвъртък, гостите ще бъдат признати от министъра на културата Найден Тодоров в министерството. В 12:00 ще стартира срещата в Националната изложба – Двореца с представители на Министерството на културата, Министерството на външните работи, Българската академия на науките и на Регионалния център за нематериално културно завещание под егидата на ЮНЕСКО в Югоизточна Европа.
Следобед, преди да отпътуват от България, Ернесто Отоне и Берта Де
Санкристобал ще се срещнат с министър Николай Милков в Министерството на външните работи.
Епископската базилика на Филипопол
беше публично открита на 18 април 2021 година, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за запазване на паметниците на културата. Галерия от откриването ѝ –
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв.м.
Църквата била сърцето на християнския живот в града сред IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би вследствие на мощно земетресение. Забравата траяла до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили остатъци от огромна постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 година екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, отпред с Елена Кесякова, проучили към половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над руините било издигнато защитно покритие, само че непроучената част останала под улицата, само че през годините то се унищожава.
През 1995 година базиликата е оповестена за монумент на културата от национално значение, само че 1999 година защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 година, които открили, че базиликата е издигната върху по-стара антична постройка, мозайките били покрити с тъничък пласт пясък. За жал през идващите години обектът потопен в давност.
Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “ са съществени вложители в нейната реституция, само че с цел да бъде Базиликата съхранена за идните генерации способства и бизнеса и жителите. Фондация „ Пигмалион ”, издател на ДЕБАТИ.БГ също се включва в самодейността „ Подари си птица ”, когато оказва помощ за реставрацията и съхранението на избран откъс от внушителната мозайка с раннохристиянски сюжети, които включват над 100 изображения на птици.
Тридневната аудиенция планува стратегия с разнообразни срещи. Първата – във вторник, 7 март, ще е в Националния археологически институт с музей – Българска академия на науките. За 11:00 часа е ориентирана срещата с вицепрезидента Илиана Йотова. На нея ще бъде разисквано съдействието на страната ни с ЮНЕСКО и бъдещите вероятности за работа.
В същия ден гостите ще посетят Пловдив и ще се срещнат с Капана – квартала за културни промишлености в Пловдив, както и новия музей – Епископската базилика с късноантичните мозайки на Филипопол – обект, който е вписан в индикативната листа на България.
На 8 март делегацията от ЮНЕСКО ще посети остров „ Св. св. Кирик и Юлита “– Созопол, където предстоят полемики към плана за създаване на Световен център на изкуствата. Темата ще бъде продължена и на срещата с кмета на Община Созопол Тихомир Янакиев, а по-късно и с шефа на Центъра за подводна археология (ЦПА) доктор Найден Прахов.
На 9 март, четвъртък, гостите ще бъдат признати от министъра на културата Найден Тодоров в министерството. В 12:00 ще стартира срещата в Националната изложба – Двореца с представители на Министерството на културата, Министерството на външните работи, Българската академия на науките и на Регионалния център за нематериално културно завещание под егидата на ЮНЕСКО в Югоизточна Европа.
Следобед, преди да отпътуват от България, Ернесто Отоне и Берта Де
Санкристобал ще се срещнат с министър Николай Милков в Министерството на външните работи.
Епископската базилика на Филипопол
беше публично открита на 18 април 2021 година, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за запазване на паметниците на културата. Галерия от откриването ѝ –
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв.м.
Църквата била сърцето на християнския живот в града сред IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би вследствие на мощно земетресение. Забравата траяла до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили остатъци от огромна постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 година екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, отпред с Елена Кесякова, проучили към половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над руините било издигнато защитно покритие, само че непроучената част останала под улицата, само че през годините то се унищожава.
През 1995 година базиликата е оповестена за монумент на културата от национално значение, само че 1999 година защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 година, които открили, че базиликата е издигната върху по-стара антична постройка, мозайките били покрити с тъничък пласт пясък. За жал през идващите години обектът потопен в давност.
Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “ са съществени вложители в нейната реституция, само че с цел да бъде Базиликата съхранена за идните генерации способства и бизнеса и жителите. Фондация „ Пигмалион ”, издател на ДЕБАТИ.БГ също се включва в самодейността „ Подари си птица ”, когато оказва помощ за реставрацията и съхранението на избран откъс от внушителната мозайка с раннохристиянски сюжети, които включват над 100 изображения на птици.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ