Помогна ли Шенген майка да отвлече детето си?
Помогна ли Шенген майка да отвлече детето си? Това твърди юрист Йорданка Бекирска, която съставлява бащата на детето. То е било отведено в Белгия.
Случката се разиграва единствено два дни след влизането ни в Шенген по въздух
Майката е съумяла да изведе момченцето от третия опит. Тя пробвала по-рано, само че тогава имаше потребност от единодушие от втория родител, в случай че детето пътува. Сега това не е нужно. Граничен надзор при извеждане на дете в страна, която е част от Шенгенското пространство, няма. Пълна инспекция се прави единствено на пътуващите за страни отвън Шенген.
Оказва се, че дори да бъде заведено дело с отвод детето да бъде извеждано в чужбина, това ще е очевидно единствено за службите в България, до момента в който към момента няма правосъдно решение.
Майката се възползвала от това и качила детето си на ранния утринен полет за Брюксел от София. Тя съумява да премине с детето сполучливо без инспекции на границата. Двамата кацат без проблем в чужбина, където също не са проверявани.
Така Десислава Иванова отвела сина си на 2066 км от България без знанието на бащата
Здравко Васков въпреки всичко схваща, че синът му е в Белгия. Той има и дъщеричка, която е в България. Тя съумява да се свърже с майка си, която разкрива истината. Оттогава дребната Ирена не стопира да плаче за братчето си.
Преди две години майката Десислава отпътувала на гурбет в чужбина. Още тогава, без единодушието на бащата, взела със себе си и двете деца. Те прекарали в Белгия три години, като сменили 3 учебни заведения и 6 квартири, измежду които и мазе. През цялото време децата успявали да поддържат връзка с татко си. В диалозите си с него те го уверявали, че са добре.
Миналата година Здравко потегля с кола за Белгия, с цел да вземе Ирена и Теодор за летния сезон. Докато пътуват за България, бащата чува от тях:
“Тате, не желаеме да се връщаме в Белгия ”.
Бащата незабавно провежда срещи с психолог, с цел да разбере какво мъчи Ирена и Теодор. Двете деца споделят, че там не са имали кревати. Спели на земята. Десислава постоянно липсвала от вкъщи, а децата били оставяни сами. Реално 14-годишната Ирена е поела напълно грижите за по-малкото си братче. Тя приготвяла храната му, водела го на учебно заведение и поела напълно ролята на майка.
Десислава обаче не се предава. Тя завежда дело против бащата по Хагската спогодба за наложително връщане на децата.
Поредна среща с психолог разкрива, че е на децата би им било доста мъчно, в случай че се върнат в Белгия. Престоят им там е обвързван с неприятни мемоари, за разлика от България, където се усещат добре. Въпреки мнението на психолога съдът в България е заставен да върне децата на Десислава поради интернационалната наредба. В хода на делото обаче Ирена навършила 16 години. За нея отпаднало задължението за наложително връщане. Така през м.г. в Белгия е върнат единствено Теодор. Делото е обжалвано пред последваща инстанция в България, с цел да не се разделят децата.
Междувременно Здравко подал заявление до Гранична полиция, че не е склонен детето му да пътува в чужбина.
“Преди да влезем в Шенген, родителят, който не е склонен детето му да пътува в чужбина можеше да уведоми Гранична полиция със заявление и то незабавно влизаше в системата ”, разяснява юрист Бекирска.
През януари и февруари Десислава Иванова пробвала дружно с Теодор да изоставен България
Тя не съумяла, защото против нея се водело следствие в прокуратурата. Нямало и позволение от Здравко.
“За да може да влезе едно лице в Шенгенската осведомителна система (ШИС), това би трябвало да бъде поискано от контролния орган в съответната страна. В сегашния случай е належащо съдът да е постановил тази мярка с влезнал в действие правосъден акт ”, разяснява юрист Йорданка Бекирска.
Процедурата е следната: Ако съдията е бил сигнализиран за риск дете да бъде изведено от страната, се стартира дело. В хода на производството се уведомяват Гранична полиция и Министерство на вътрешните работи. Но не и Шенген. Поради този факт, макар че са известени управляващите у нас, детето може умерено да напусне страната.
Хубавата вест е, че е въведено като рисково в Шенгенската система и най-малко не може да напусне Европейски Съюз
Това е първият случай на родителско похищение след влизането ни в Шенген. Има риск тези случаи да се усилват поради неналичието на закон в Семейния кодекс. Именн той урежда родителското похищение като закононарушение. Подобен закон е написан в Наказателния кодекс, само че той урежда единствено случаи, в които е забъркано трето лице. Така всеки родител може да води детето в различен град или страна без знанието на другия. В сходни случаи не се планува даже административно наказване. Ако детето е отведено отвън България, се работи по интернационална правна протекция и Хагската спогодба, само че единствено в случай че то не е навършило 16 години. Така детето може да бъде върнато до 6 седмици в страната, в която се води, че живее. Държавите, които са членки на Хагската спогодба, са 93. Изключения вършат страни от Африка. Връщането на деца от страни, които не са част от Шенген или Хагската спогодба, е мъчно. Понякога и невероятно.
“Производството по такова дело продължава шест месеца и е характерно. Едва 8 съдии в България могат да гледат на първа инстанция каузи, които са формирани по Хагската спогодба ”, споделя юрист Йорданка Бекирска.
Източник: 24 часа
