Спомен за времето, когато пералня „Перла 5” и китеникът в хола бяха символ за висок стандарт
Помните ли по какъв начин минаваха дните по време на сивото социалистическо всекидневие. В някой панелен жилищен комплекс бащата на дребния Гошко е отворил е капака на ладата пред блока, захапал цигара „ Слънце ”, и се поти над съветската машина, която не ще да пали. Жена му преди малко е измили чините от обяда – чорба топчета, гювеч и мляко с ориз за десерт, и е изчистила с прахосмукачката. Извадила е прането от новата пералня „ Перла 5 ” /върхът на лукса/ и е простряла. Сега седи по пеньоар на дивана в хола върху белия китеник, разлиства списание „ Некерман ” и хвърля едно око към съветски филм за войната, който дават по малкия екран. Звукът на купения с връзки пъстър тв приемник е изключен, а от вефа на секцията се разнася гласът на Лили Иванова и нейната „ Детелини ”.
На масата стои отворена кутия шоколадови бонбони „ Амфора ”. От детската стая се дочува звукът на пиано – дребният Гошко се упражнява усърдно за урока си в понеделник и чака с неспокойствие Тошко да го извика да играят на открито. В това време баба му плете пуловер, а дядо му се затворил в кухнята и се пробва да хване радио „ Свободна Европа ”.
В наше време картината е доста по-различна. Малкият Гошко е оставен на произвола на ориста. Майка му и татко му от заран до вечер са на работа, даже и през уикенда.
Баба му е в провинцията и няма кой да го управлява. Той не излиза от стаята си и като замаян щрака на компютъра, пристрастен в най-новата игра. Ядене за обяд няма и по някое време той излиза да си купи хамбургер и пържени картофи. После още веднъж сяда на компютъра и отново не помни да си напише домашното. Междувременно си чати с другари.
Майка му се връща и хвърля в микровълновата замразен полуфабрикат. Поръчва на Гошко пица и той си я изяжда в стаята. Баща му си идва раздразнителен, хапва небрежно, а след това вади документи от раницата си и сяда на компютъра да си довърши работата.
Майката пък преди малко е изгледала новия епизод на „ Откраднат живот ” и стартира да си написа с приятелки във фейсбук.
Да, нещата доста са се трансформирали. Ето за какво изпитвам носталгия по отминалите времена, когато фамилиите живееха заедно и сплотено и разговаряха, вместо дребни и огромни да стоят като зомбита пред преносимите компютри си.
Инфо: Соцбг
