Това време отмина. За съжаление
Помните ли че в деството ядяхме топъл самун с масло и чубрица?
– а спомняте ли си, че ръкавиците ни бяха вързани една за друга?
– и по какъв начин строихме колиби от столове и одеяла?
– а помните ли, че като играехме на магазин в квартала най-богат беше този с най-вече листа?
– кой не е вярвал като дребен, че нощем играчките оживяват?
– а когато преписваше от книга в тетрадка, се стараеше да събереш в един ред повече, в сравнение с има в един ред от книгата.
– а помните ли, че когато взимахме някоя играчка със себе си в леглото за сън, си мислехме, че другите ще се обидят и най-после взимахме всички играчки?
– и че като деца с острилката наостряхте освен моливи, само че и писалки и флумастри?
– и по какъв начин крещите от терасата по минаващите хора, а по-късно бързо залягате, с цел да не ви видят?
– а помните ли, че когато се къпехме, си правехме от косата разнообразни фигурки и прически?
– а когато някое друго дете ви прескочи, се страхувахте, че няма да пораснете?
– и че „ Кой пред мен, кой зад мен, кой на три крачки от мен, три пъти поред ще жуми “?
Това време отмина. За страдание.
