Полша строи масивна ограда по границата си с Беларус
Полша стартира тази седмица да строи стена по границата си с Беларус, която да стопира незаконните мигранти. Това става няколко месеца, откакто напорът на мигранти, основно от Ирак, Афганистан и други страни от Близкия изток и Африка провокира сериозна рецесия сред Полша и Беларус, упреквана, че на процедура провежда трафик на хора през границите на Европейски Съюз, с цел да си отмъсти за наложените ѝ наказания поради нарушаванията на човешките права.
По 186 километра от дългата 418 километра полско-беларуска граница ще бъде издигната висока 5,5 метра бариера от стоманени стълбове с бодлива тел в горната част, сензори за придвижване и камери за наблюдаване. Цената е към 1,6 милиарда злоти или 353 милиона евро. Строежът би трябвало да завърши до юни. Още предходната година, в разгара на мигрантската рецесия, полските управляващи подвигнаха по част от границата с Беларус краткотрайна телена ограда, висока 2,5 метра.
Аргументите на дясното националистическо държавно управление на " Право и правдивост " са ясни: би трябвало да се защитим, а по този метод да защитим и границите на Европа. След диалози сред европейски водачи и Минск и дейна европейска дипломация натискът върху границата понижа. Авторитарният беларуски водач Александър Лукашенко, очевидно не виждайки към този момент изгода от изостряне на борбата с Европейски Съюз, отстъпи и стартира връщане на мигрантите в страните им. Но проправителствените медии в Полша тези дни още веднъж биха паника, че офанзивата против Полша продължава и ще придобива нови форми.
Седмичникът " Шечи " написа, че съгласно полските служби Минск работи за отваряне на нови канали на " доставки " на мигранти, може би от Афганистан. Има учредения да се чака по-голяма " професионализация " на атакуващите границата, обучаването им, тъй че да станат паравоенни групи, маскирани като мигранти. Затова построяването на стената е нещо неотложно и би трябвало да стартира допустимо най-бързо, писа през декември журналистът Михал Карновски.
Въпросът за парите, които отиват за сходни уреди, няма по какъв начин да не вълнува и ръководещите. На 21 януари във Вилнюс, столицата на Литва, която също граничи с Беларус, се състоя Европейска конференция за ръководство на границите. На нея 16 страни от Европейски Съюз подписаха декларация, в която приканват Брюксел да отпусне финансова помощ за противопоставяне на незаконната миграция, в това число посредством създаване на " физически загради ".
Само че съгласно вестник " Шпигел " с това не е съгласна европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон, която счита, че парите би трябвало да идват от националните бюджети, тъй като и решенията се взимат на национално ниво.
Защитавайки построяването на солидна бариера по границата, полският вътрешен министър Мариуш Камински съобщи пред Полската организация по печата (ПАП), че сходно " техническо обезопасяване на границата " е потвърдило ефикасността си в други страни в битката с незаконната миграция. Полската стена е следващата в Европа, която се пробва да се огради от нежелани мигранти. Първа в действителност беше Гърция, отбелязва организация Франс прес, припомняйки историята на преграждането на границите.
Три години преди всеобщия приток през 2015 година на търсещи леговище, основно по море, Гърция построи преграда от бодлива тел с височина от 2,5 до 3 метра по границата си с Турция, откъдето най-често се опитваха да влязат незаконни мигранти. Тази двойна железна ограда се простира на 11 километра в частта, където река Еврос (Марица), навлиза в турска територия През 2020 година Атина влага в нов боеприпас за битка с миграцията, включващ 40-километрова стоманена ограда, висока над пет метра, с камери и радар.
През 2014 година пристигна и редът на България - издигната бе 30-километрова ограда от бодлива тел по границата с Турция. Дължината на оградата към този момент доближи 240 км.
През 2015 година притокът на над един милион души, бягащи от войните и бедността, форсира повдигането на огради по пътя им.
В Унгария през септември 2015 година по границата със Сърбия бе издигната ограда с бодлива тел с височина 4 метра и дължина 175 км, а по-късно още една - 120-километрова по границата с Хърватия.
Словения също се отдели с дълга 190 км бариера от Хърватия, която също като нея е член на Европейски Съюз, само че не и на Шенгенската зона, а през 2021 година държавното управление разгласи, че строи в допълнение 50-километрово ограждение.
През ноември 2015 година Северна Македония, претендент за член на Европейски Съюз, стартира издигането на железна ограда по границата с Гърция с височина 2,5 метра и бодлива тел от горната страна наоколо до гръцкото село Идомени, откъдето всекидневно прекосяваха по няколко хиляди мигранти. Ограждения бяха издигнати и при още два контролно-пропускателни пункта - Меджитлия и Дойран. Общата дължина на оградите е 32,2 километра.
Австрия инсталира ограда през декември 2015 година на границата със Словения - първата по рода си в Шенгенската зона, в която придвижването до тогава беше свободно. Металното ограждение е високо 2 метра и дълго 4 километра. Според медиите обаче в нея има доста пролуки, през които минават земеделци и животни.
Франция приключи през декември 2016 година издигането на стена около пътна артерия в Кале, с цел да попречи на мигрантите незаконно да се промъкват в камионите, пътуващи за Англия. Стената е висока 4 метра и е финансирана от Англия с 2,7 милиона евро. Оттогава мигрантите се пробват да доближат английския бряг с лодки.
И връщайки се към последната към този момент мигрантска рецесия - " беларуската ", да напомним, че две от другите страни, наранени от нея - Литва и Латвия, също използваха този инструмент. През ноември Латвия при закон за изграждане на стена по 173-километровата си границата си с Беларус, а Литва същия този месец стартира работа по първите сектори от стоманена бариера, висока 3,4 метра и бодлива тел от горната страна. Плановете са до септември стената да е с дължина 500 километра.
По 186 километра от дългата 418 километра полско-беларуска граница ще бъде издигната висока 5,5 метра бариера от стоманени стълбове с бодлива тел в горната част, сензори за придвижване и камери за наблюдаване. Цената е към 1,6 милиарда злоти или 353 милиона евро. Строежът би трябвало да завърши до юни. Още предходната година, в разгара на мигрантската рецесия, полските управляващи подвигнаха по част от границата с Беларус краткотрайна телена ограда, висока 2,5 метра.
Аргументите на дясното националистическо държавно управление на " Право и правдивост " са ясни: би трябвало да се защитим, а по този метод да защитим и границите на Европа. След диалози сред европейски водачи и Минск и дейна европейска дипломация натискът върху границата понижа. Авторитарният беларуски водач Александър Лукашенко, очевидно не виждайки към този момент изгода от изостряне на борбата с Европейски Съюз, отстъпи и стартира връщане на мигрантите в страните им. Но проправителствените медии в Полша тези дни още веднъж биха паника, че офанзивата против Полша продължава и ще придобива нови форми.
Седмичникът " Шечи " написа, че съгласно полските служби Минск работи за отваряне на нови канали на " доставки " на мигранти, може би от Афганистан. Има учредения да се чака по-голяма " професионализация " на атакуващите границата, обучаването им, тъй че да станат паравоенни групи, маскирани като мигранти. Затова построяването на стената е нещо неотложно и би трябвало да стартира допустимо най-бързо, писа през декември журналистът Михал Карновски.
Въпросът за парите, които отиват за сходни уреди, няма по какъв начин да не вълнува и ръководещите. На 21 януари във Вилнюс, столицата на Литва, която също граничи с Беларус, се състоя Европейска конференция за ръководство на границите. На нея 16 страни от Европейски Съюз подписаха декларация, в която приканват Брюксел да отпусне финансова помощ за противопоставяне на незаконната миграция, в това число посредством създаване на " физически загради ".
Само че съгласно вестник " Шпигел " с това не е съгласна европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон, която счита, че парите би трябвало да идват от националните бюджети, тъй като и решенията се взимат на национално ниво.
Защитавайки построяването на солидна бариера по границата, полският вътрешен министър Мариуш Камински съобщи пред Полската организация по печата (ПАП), че сходно " техническо обезопасяване на границата " е потвърдило ефикасността си в други страни в битката с незаконната миграция. Полската стена е следващата в Европа, която се пробва да се огради от нежелани мигранти. Първа в действителност беше Гърция, отбелязва организация Франс прес, припомняйки историята на преграждането на границите.
Три години преди всеобщия приток през 2015 година на търсещи леговище, основно по море, Гърция построи преграда от бодлива тел с височина от 2,5 до 3 метра по границата си с Турция, откъдето най-често се опитваха да влязат незаконни мигранти. Тази двойна железна ограда се простира на 11 километра в частта, където река Еврос (Марица), навлиза в турска територия През 2020 година Атина влага в нов боеприпас за битка с миграцията, включващ 40-километрова стоманена ограда, висока над пет метра, с камери и радар.
През 2014 година пристигна и редът на България - издигната бе 30-километрова ограда от бодлива тел по границата с Турция. Дължината на оградата към този момент доближи 240 км.
През 2015 година притокът на над един милион души, бягащи от войните и бедността, форсира повдигането на огради по пътя им.
В Унгария през септември 2015 година по границата със Сърбия бе издигната ограда с бодлива тел с височина 4 метра и дължина 175 км, а по-късно още една - 120-километрова по границата с Хърватия.
Словения също се отдели с дълга 190 км бариера от Хърватия, която също като нея е член на Европейски Съюз, само че не и на Шенгенската зона, а през 2021 година държавното управление разгласи, че строи в допълнение 50-километрово ограждение.
През ноември 2015 година Северна Македония, претендент за член на Европейски Съюз, стартира издигането на железна ограда по границата с Гърция с височина 2,5 метра и бодлива тел от горната страна наоколо до гръцкото село Идомени, откъдето всекидневно прекосяваха по няколко хиляди мигранти. Ограждения бяха издигнати и при още два контролно-пропускателни пункта - Меджитлия и Дойран. Общата дължина на оградите е 32,2 километра.
Австрия инсталира ограда през декември 2015 година на границата със Словения - първата по рода си в Шенгенската зона, в която придвижването до тогава беше свободно. Металното ограждение е високо 2 метра и дълго 4 километра. Според медиите обаче в нея има доста пролуки, през които минават земеделци и животни.
Франция приключи през декември 2016 година издигането на стена около пътна артерия в Кале, с цел да попречи на мигрантите незаконно да се промъкват в камионите, пътуващи за Англия. Стената е висока 4 метра и е финансирана от Англия с 2,7 милиона евро. Оттогава мигрантите се пробват да доближат английския бряг с лодки.
И връщайки се към последната към този момент мигрантска рецесия - " беларуската ", да напомним, че две от другите страни, наранени от нея - Литва и Латвия, също използваха този инструмент. През ноември Латвия при закон за изграждане на стена по 173-километровата си границата си с Беларус, а Литва същия този месец стартира работа по първите сектори от стоманена бариера, висока 3,4 метра и бодлива тел от горната страна. Плановете са до септември стената да е с дължина 500 километра.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ