Половият контакт може да се смята за един от най-интимните

Половият контакт може да се счита за един от най-интимните актове сред мъж и жена, въпреки и модерната ера през днешния ден да трансформира всичко в един необятно отворен прозорец. А диалозите за секс са освен това от обикновено. Не би трябвало обаче да си мислим, че хората в предишното са били изключителни сухари и не са имали тази опция. Впрочем, в случай че би трябвало да бъдем почтени, предишното е било доста по-развратно, в сравнение с можем да си го представим. Представете си какво се е случвало в една ера без интернет. И откакто сме подхванали тази тематика, дано ви срещнем с маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад.

Френският аристократ от XVIII век е прочут освен със своето палаво перо – приказваме за литература в този случай. Именно на него човечеството получава още едно полово придвижване – това на садизма. И въпреки мнозина да не го харесват или да не одобряват този тип способи, маркизът може да се счита за индивидът, който освобождава обществото от някои особени окови, като може да бъдете сигурни, че след него, светът в никакъв случай няма да бъде същият.

В това отношение можем да приказваме за особена мощ – въпреки всичко църквата продължава да бъде въздейства доста директно на живота на всеки един човек, представете си каква война е водил маркиза, с цел да вкара камшиците в спалнята или да се опита да подтиква тялото да изпитва освен това от фамилиарност в леглото. В повече от два века неговите книги са освен неразрешени от църквата, само че и от няколко страни. Маркизът е считан за осквернител, за изверг, който няма никакво място в едно толкоз красиво и нежно общество.

Как обаче стартира всичко, това е един от главните въпроси. Едва ли някой се разсънва един ден, с цел да си каже: мисля да се захвана с ново полово придвижване. Маркизът се ражда през 1740 година в благородно семейство. Майка му е част от френската кралска фамилия и се надява нейният наследник да реализира доста в кралския двор. Както се досещате, кралската корона е много тежка, а дьо Сад не обича разпоредбите. Впрочем толкоз не ги обича, че е подготвен във всеки един миг да слага под въпрос всичко. Битката с разпоредбите го трансформира в един изключително друг човек и тъкмо затова не би трябвало да се изненадваме, когато един човек бъде подложен на крайностите на кралския двор, предстоящо е, че в един миг този тип ограничавания ще избие в друга посока.

Вместо да остане в двора, той си събира багажа и отива да живее при чичо си. Там се образова и прекарва младостта си, като даже е един от най-хубавите възпитаници на Йезуитското учебно заведение, а по-късно се включва в леката кралска конница. И точно там участват някои от най-хубавите синове на знатната кралска фамилия. Следователно маркизът получава едно доста съществено самопризнание, въпреки и да не се отхвърля да бъде индивидът, който скапва цялата история и потвърждава какъв човек тъкмо може да бъде. Влиза навръх време, с цел да види и стълкновение – може би едно от най-свирепите в неговата ера – Седемгодишната война. И тъкмо там стартират да се разкриват малко по-различните полови влечения.

До през днешния ден е противоречиво какво е събудило тъкмо това в неговото схващане, само че се спекулира, че заради неналичието на татко и пребиваването в едно по-различно учебно заведение, където възпитанието се базира на срама и унижението, дьо Сад е достигнал ново измерение на човешкото схващане. Впрочем надали е бил първият, само че е първият, който се е опитал да опише и да покаже какво в действителност се случва от другата страна. Главоболията обаче няма да са за него – брачната половинка ще поеме много негативи от него. Първата му и единствена жена на име Рене Пелаги дьо Саде се врича в обич през 1763 година

Двамата се срещат единствено два дни преди сватбата и както се досещаме, бракът е повече от организиран. Семейството на маркиза е богато, само че няма политическото и обществено въздействие, до момента в който семейството на Рене може да се похвали с тъкмо това – симбиозата на пари и власт би трябвало да даде едно положително начало. Новото семейство се мести в Париж, само че никой не знае, че младоженецът разполага и с един скришен апартамент. Именно там ще се организират и множеството полови опити, които по-късно ще се трансфорат в литература. Малко след брака, първата жертва е млада продажница, която се озовава в тайната квартира на перверзиите. Първото полово развлечение е да стъпи на разпятие и да крещи богохулства, до момента в който жрицата го постанова с бич.

Това е единствено началото, за  една година ще бъдат призовани най-различни дами, които да задоволяват дьо Сад, като множеството почнали да приказват за безумията, които се случват, въпреки и да им се не разрешава. В началото мъченията са ориентирани напълно към него, само че през 1768 година идва и идващото по-високо равнище. На света събота, дьо Сад наема продажница и стартира да я бие с бич, а по-късно да излива разтопен восък върху нея. Жената декларира, че ще го съди, само че против съответната сума всичко се не помни.

Самият крал схваща за тези хрумвания и неведнъж е питан дали няма да вземе някакво решение по проблема, въпреки всичко не е редно да се случва това, което се случва, само че отговорът е безапелационен – дьо Сад ще бъде изпратен в Прованс на заточение. И до през днешния ден сме сигурни, че има задоволително хора, които биха желали тъкмо това наказване – изпратен е в първокласно имение, където никой не го управлява. И по този начин, откакто се намира на едно доста красиво място, продължава да прави тъкмо това, което постоянно е правил. С помощта на своята брачна половинка, героят съумява да отвлече цели пет млади дами и един млад мъж.

В продължение на шест седмици той, дружно с любовника си Латур, ще се гаврят със пандизчиите. Неговият сътрудник даже ще трансформира мъченията в сценичен акт, с цел да може Рене да гледа и да се любува на всичко, което се случва пред нея. Господата употребяват и по този начин наречената „ испанска муха “, с цел да възбуждат в допълнение младите дами. След това осъществяване, хората са освободени, само че толкоз доста се срамят, че не желаят да търсят какъвто и да е контакт. Тъщата схваща за всичко, което се случва и уведомява за следващ път управляващите да стартират гонене. Маркизът бяга със своя ухажор в Италия, само че няма доста триумф. Задържан е през 1772 година и наказан на гибел.

Мислите си, че това е краят на книгата, само че господата съумяват да избягат и да се върнат в шатото дружно, с цел да живеят с Рене, която явно не е имала нищо срещу да се продължат безразборните полови контакти. През 1776 година маркизът е хвърлен в тюрма за всички каузи. Там прекарва повече от 30 години и е изместен в Бастилията. Докато е зад решетките, намира едно само наслаждение, да показа своите извращения на хартия и да напише манифеста на атеиста. Книгата „ Диалог сред духовник и умиращия “ е с много богато наличие на полови мечти, които сигурно ще повлияят на хората със слаби нерви.

След 30 години в пандиза, Френската гражданска война чука на вратата и се оказва, че няма доста място за пандизчии, като садистът е изпратен публично в лудница в Париж. Отново с доста свободно време, продължава да разказва другите типове сласт, които могат да се опишат по всевъзможен метод. Макар и да описваме един извънредно черен воин, дано не забравяме, че когато е пуснат за малко време на независимост, той избавя родителите на брачната половинка си и по-късно още веднъж отива в пандиза, като там ще почине. След това дълго време, повече от век, неговият труд остава пропуснат.

Едва през 1957 година френското общество ще разбере какво тъкмо е правил маркизът и какви са били неговите влечения. Критиците считат, че това са първите опити за полова независимост, които могат да се отразят върху съзнанието му, като даже го считат за един от първите феминисти. Все отново някои от неговите първи герои са дами, които опитват със своята половост и имат правото да избират какво да вършат с тялото си. И до през днешния ден обаче няма да открием човек, който да го счита за  воин. Очевидно е, че когато литературата е въодушевена от живота и множеството странни оргии, етиката стартира да се разсънва в съзнанието. В последните години ще видим, че даже фамилията му се отхвърля и го заличава от родословното дърво, като че ли в никакъв случай не е съществувал.

Един от неговите далечни внуци обаче взема решение да създава вино и други алкохолни питиета, употребявайки името на своя предшественик, като това се оказва едно от най-успешните решения за бизнеса. Днес ще открием, че рецензиите са също надалеч по-меки, само че жертвите несъмнено биха били на едно малко по-различно мнение.

Снимки: Wikipedia