Половината от музиката в ефира на БНТ и БНР трябва

Половината от музиката в ефира на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да е българска. Това реши комисията по просвета към Народното събрание, заяви Българска телеграфна агенция.

Промените плануват минимум 50 на 100 от общото годишно време, предопределено за лъчение на музикални творби във всяка от политематичните стратегии на националния публичен снабдител на аудио-визуални медийни услуги да е предопределено за музикални творби и музикални звукозаписи на български език, основани от български създатели. Това гласи текстът на законопроекта, импортиран от народни представители на партия " Възраждане " и подсилен в общественото пространство от редица български поп реализатори.

Сред поддръжниците на смяната в закона е ръководителят на Комисията по просвета и медии Тошко Йорданов от Има Такъв Народ, а измежду съперниците - Христо Петров от Политическа партия, по-известен като рапъра Ицо Хазарта. " Музикалните квоти са избавителен пояс за некадърници ", съобщи той във връзка разискванията на проектозакона през май, припомни СЕГА.

В дневния часови пояс - сред 6:00 и 20:00 ч., квотата е даже по-висока - 60% от предаваните музикални произведения би трябвало да са на български език и основани от български създатели. Това значи, че квотата няма да пази песни на български създатели и реализатори, изпети на британски (или различен език), нито кавъри на непознати композиции с български текст и осъществяване.

Във вечерните и нощните часове - от 20 ч. до 6 ч. сутринта, се изискват още веднъж 50 на 100.

Най-малко 10 % от въпросните творби би трябвало да са нови, т.е. не би трябвало да са предавани по националните публични снабдители на радиоуслуги преди повече от 5 години, се планува още в законопроекта.

Предстои гласоподаване на квотите в пленарна зала, с цел да могат да бъдат те приложени на процедура в ефира.

В годините сходни оферти са били внасяни в Народното събрание от разнообразни политически сили, само че до единогласие по този начин и не се стигаше. Вносителите от " Възраждане " упорстват, че в този момент в родния ефир едвам 12 на 100 от песните са български. Генералният шеф на БНР Милен Митев обаче означи, че радиото и в този момент се пробва оптимално да поддържа българските актьори, а Даниел Спасов от Българска национална телевизия разяснява, че наличието на българска музика в ефира на публичната телевизия в последните месеци даже било 65%.

В предходни политически заигравания с квотите даже имаше концепция те да важат и за частните медии, само че това бе отхвърлено като опция от Комисия за защита на конкуренцията през октомври 2020 година Комисията се произнесе във връзка предлагането на Вътрешна македонска революционна организация, подкрепяно и от тогавашния министър на културата на ГЕРБ Боил Банов.

Квоти - по-големи или по-малки - съществуват в редица европейски страни. Най-познатият и постоянно изтъкван образец за културен " национализъм " е Франция, само че правилник в поддръжка на националната музика има още в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Англия, Естония, Португалия, Белгия, Унгария, Холандия, Украйна. Те обаче варират сред 15 и 43 %. До думите на Иван Димитров, изпълнителен шеф на " Музикаутор ", даже в прилежаща Македония има 50% квота за македонска музика, а Полша е съумяла да реализира дори регулация и на онлайн медиите. Ако смяната в Закона за радиото и малкия екран стане финален факт, България ще се подреди измежду най-върлите бранители на националната културна продукция.