Китай и Русия прехвърлиха в Космоса сенчестата си война срещу Запада
Половин век след първото кацане на Луната навлизаме в нова галактическа епоха. Вчера външните министри на НАТО признаха Космоса за " оперативно поле ". Това му дава същия статут, както въздушното пространство, сушата, морето и киберпространството, където нахлуване против една страна би провокирало групов отпор - гаранцията на член 5 (от контракта за алианса). Това става откакто през юни НАТО одобри първата си до момента галактическа политика.
Макар че Космосът е сцена за геополитическо съревнование от 50-те години насам, през последните десетина години той стана основен обект на опитите на новоутвърждаващи се сили, като Русия и Китай, да оспорват интернационалния ред и военната надмощие на Запада.
Космическата интензивност към този момент не е елитна и скъпа игра. Само за няколко години нови технологии, даващи опция за евтини изстрелвания и за спътници с доста благоприятни условия, отпушиха шир за необятен кръг от търговски " артисти ". Това, което е добра вест за бизнес планове като " Блу Ориджин " на Джеф Безос и " Спейс Eкс " на Илон Мъск, обаче е добра вест и за страни, които желаят да навредят на Запада. Иран и Северна Корея разполагат с самостоятелни лични благоприятни условия да изстрелват (ракети и галактически обекти).
Стартовият изстрел за конкуренцията бе даден през януари 2007 година, когато Китай тества антисателитна ракета. Тестът бе сполучлив, той унищожи развален 8-годишен метеорологичен сателит и сподели способността на Пекин да се пази от сателитно следене при положение на война. Изправен пред интернационалните рецензии (сателитът разпръсна стотици рискови парчета в космоса), Китай сподели, че няма проекти за сходни проби в бъдеще. Такива обаче бяха осъществени и през 2010, 2013 и 2014 година.
В годините по-късно галактическата оръжейна конкуренция еволюира. Според отчет на военното разузнаване на Съединени американски щати, конкуренцията ще включва електронна война, насочвани енергийни оръжия и хакерски атаки. Използването на такива оръжия, в това число лазери,
може да звучи като научна фантастика,
само че първите разработки в тази тенденция към този момент имат последици. Военните зависят от спътници за наземни връзки, за разкриване и следене, а софтуерният прогрес значи, че същите тези спътници са все по-уязвими при офанзива или външно влияние.
Съединени американски щати, които са наясно, че ненадминатата им дарба да употребяват силата си на Земята зависи от необятна мрежа от спътници, започнаха лична акция да запазят превъзходството си в интервала след Студената война. През август американският президент Доналд Тръмп сътвори Космическо командване на Съединени американски щати - първият нов клон на въоръжени сили след основаването на Военновъздушни сили през 1947 година Той стана обект на подбив при първичното оповестяване на желанието си предходната година, само че този образец по-късно бе последван и от Франция.
За Китай преодоляването на Космоса сигурно е основен стратегически приоритет. През януари той шокира света, когато реализира кацане на сонда-робот, Чанъе-4, на противоположната страна на Луната. Бъдещите му проекти са още по-амбициозни. Той има желание да построи роботизирана изследователска станция на Луната до 2025 година и да изпрати астронавти там до 2035-а. За реализирането на тези " галактически " цели залага по 8 милиарда $ бюджета си всяка година съгласно американската Космическа фондация.
В същото време Русия, макар някои шумни провали при изстрелвания през последните години, също е галактическа мощ. През май президентът Владимир Путин сподели, че " запазването на стратегическата непоклатимост и военния паритет " зависи от " способността на Русия дейно да взема решение стратегически задания в открития космос ". Фактът, че Международната галактическа станция зависи от съветски ракети носители укрепва опциите на Кремъл да остане световна мощ.
Във време, когато спътниците улесняват всичко - от занимания до навигация, нашата взаимозависимост от Космоса би трябвало да бъде " подплатена " от нашата дарба да я обезопасим. Това значи, че Западът ще би трябвало да вложи повече вложения в оръжия за галактически борби, в сравнение с нашите съперници.
При всичко това, обаче, липсва и контракт за надзор на оръжейната конкуренция в Космоса, малко са и разпоредбите и процедурите за решение на разногласия. Договорът за открития Космос от 1967 година
не разрешава разполагането на оръжия за всеобщо заличаване
в Космоса, само че не споделя нищо за стандартни оръжия. Договорът прогласява Космоса за " притежание на цялото човечество ", само че (тази формулировка) оставя доста място за изопачени тълкования. Това е изключително тревожно, тъй като, както сподели през април краткотрайният министър на защитата на Съединени американски щати Патрик Шанахан, " идващият огромен спор може да бъде извоюван или изгубен в Космоса ". /БТА
Авторът е Директор на изследователската активност в Общество " Хенри Джексън " - основан в Лондон мозъчен концерн по интернационалните дела
Макар че Космосът е сцена за геополитическо съревнование от 50-те години насам, през последните десетина години той стана основен обект на опитите на новоутвърждаващи се сили, като Русия и Китай, да оспорват интернационалния ред и военната надмощие на Запада.
Космическата интензивност към този момент не е елитна и скъпа игра. Само за няколко години нови технологии, даващи опция за евтини изстрелвания и за спътници с доста благоприятни условия, отпушиха шир за необятен кръг от търговски " артисти ". Това, което е добра вест за бизнес планове като " Блу Ориджин " на Джеф Безос и " Спейс Eкс " на Илон Мъск, обаче е добра вест и за страни, които желаят да навредят на Запада. Иран и Северна Корея разполагат с самостоятелни лични благоприятни условия да изстрелват (ракети и галактически обекти).
Стартовият изстрел за конкуренцията бе даден през януари 2007 година, когато Китай тества антисателитна ракета. Тестът бе сполучлив, той унищожи развален 8-годишен метеорологичен сателит и сподели способността на Пекин да се пази от сателитно следене при положение на война. Изправен пред интернационалните рецензии (сателитът разпръсна стотици рискови парчета в космоса), Китай сподели, че няма проекти за сходни проби в бъдеще. Такива обаче бяха осъществени и през 2010, 2013 и 2014 година.
В годините по-късно галактическата оръжейна конкуренция еволюира. Според отчет на военното разузнаване на Съединени американски щати, конкуренцията ще включва електронна война, насочвани енергийни оръжия и хакерски атаки. Използването на такива оръжия, в това число лазери,
може да звучи като научна фантастика,
само че първите разработки в тази тенденция към този момент имат последици. Военните зависят от спътници за наземни връзки, за разкриване и следене, а софтуерният прогрес значи, че същите тези спътници са все по-уязвими при офанзива или външно влияние.
Съединени американски щати, които са наясно, че ненадминатата им дарба да употребяват силата си на Земята зависи от необятна мрежа от спътници, започнаха лична акция да запазят превъзходството си в интервала след Студената война. През август американският президент Доналд Тръмп сътвори Космическо командване на Съединени американски щати - първият нов клон на въоръжени сили след основаването на Военновъздушни сили през 1947 година Той стана обект на подбив при първичното оповестяване на желанието си предходната година, само че този образец по-късно бе последван и от Франция.
За Китай преодоляването на Космоса сигурно е основен стратегически приоритет. През януари той шокира света, когато реализира кацане на сонда-робот, Чанъе-4, на противоположната страна на Луната. Бъдещите му проекти са още по-амбициозни. Той има желание да построи роботизирана изследователска станция на Луната до 2025 година и да изпрати астронавти там до 2035-а. За реализирането на тези " галактически " цели залага по 8 милиарда $ бюджета си всяка година съгласно американската Космическа фондация.
В същото време Русия, макар някои шумни провали при изстрелвания през последните години, също е галактическа мощ. През май президентът Владимир Путин сподели, че " запазването на стратегическата непоклатимост и военния паритет " зависи от " способността на Русия дейно да взема решение стратегически задания в открития космос ". Фактът, че Международната галактическа станция зависи от съветски ракети носители укрепва опциите на Кремъл да остане световна мощ.
Във време, когато спътниците улесняват всичко - от занимания до навигация, нашата взаимозависимост от Космоса би трябвало да бъде " подплатена " от нашата дарба да я обезопасим. Това значи, че Западът ще би трябвало да вложи повече вложения в оръжия за галактически борби, в сравнение с нашите съперници.
При всичко това, обаче, липсва и контракт за надзор на оръжейната конкуренция в Космоса, малко са и разпоредбите и процедурите за решение на разногласия. Договорът за открития Космос от 1967 година
не разрешава разполагането на оръжия за всеобщо заличаване
в Космоса, само че не споделя нищо за стандартни оръжия. Договорът прогласява Космоса за " притежание на цялото човечество ", само че (тази формулировка) оставя доста място за изопачени тълкования. Това е изключително тревожно, тъй като, както сподели през април краткотрайният министър на защитата на Съединени американски щати Патрик Шанахан, " идващият огромен спор може да бъде извоюван или изгубен в Космоса ". /БТА
Авторът е Директор на изследователската активност в Общество " Хенри Джексън " - основан в Лондон мозъчен концерн по интернационалните дела
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ