Колко атентата ще допусне Нетаняху?
Половин година след започването на войната сред " Хамас " и Израел, Бенямин Нетаняху е изправен пред от ден на ден и незаобиколими проблеми, които имат друг и постоянно допълващ се темперамент.
Когато " Хамас " реализира терористичното нахлуване от 7-ми октомври предходната година, палестинската формация сякаш рани освен Израел, само че и самия Нетаняху. Министър-председателят, построил дълголетна политическа кариера като " господин сигурност ", внезапно се оказа като оня началник на страната, под чийто поглед тя е изживяла най-големия и нахален пробив точно в сигурността си. Израел, водил няколко войни за своето оцеляване, в никакъв случай не бе давал давал толкоз доста жертви за един ден от Холокоста насам.
Тази равносметка трансформира Нетаняху в главен обект на рецензия най-малко по няколко посоки. Един път, защото политическото управление на страната не е обърнало внимание на сигналите, които е получило за идната офанзива (усложняващо виновността на израелския министър-председател събитие е това, че контролът върху службите от премиера бе централизиран точно под управлението на Нетаняху). Втори път, защото дългогодишната политика на израелския министър-председател е подхранвала радикализма на " Хамас ", употребявайки фундаментализма на палестинската формация като оправдание за отхвърли на Нетаняху да придвижи концепцията за " две страни " (създаването на палестинска такава, паралелно на еврейската). Тоест, Нетаняху е нямал нищо срещу чудовището в Газа, тъй като с чудовища човек води война, а не договаря. В подобен случай съществуването на " Хамас " бе легитимиращ фактор за Биби, тъй че той да продължи съответните си политики - от блокадите на Ивицата Газа, през продължаването на противозаконната политика на заселничество на Западния бряг, до съставянето на най-радикалното държавно управление в Йерусалим.
По този метод израелският министър-председател бе привидян от своите съграждани като индивидът, по едно и също време предизвикал и позволил трагичните събития от 7-ми октомври предходната година. Оттогава насам той е и министър председател на малцинството, демонстрират редовно израелските социолози. Едно от последните им изследвания, извършено в средата на предишния месец от Channel 12, демонстрира, че коалиция към Биби Нетаняху би имала 46 места в Кнесета на страната, на фона на 69 мандата за такава към Бени Ганц. Лидерът на " Ликуд " изостава от този на Кахол Лаван и по отношение на желанието на респондентите кой от двамата да бъде министър-председател (Биби се движи в диапазона 29-34%, а Бени - 41-47% ). Покрай Нетаняху, позиции губи и неговата партия: сега " Ликуд " има 32 мандата, само че при последващи избори те биха намалели до към 17, демонстрират данните на Maariv от края на предишния месец.
Успоредно на електоралните си усложнения, израелският министър-председател би трябвало да се оправя и с рецесията на доверието, която се сътвори сред него и американския президент Джо Байдън. В последните няколко седмици Съединени американски щати започнаха две остри придвижвания: не постановиха несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, призоваваща за прекратяване на военните дейности в Газа, а след това обвързаха поддръжката си за Израел, изразяваща се в доставката на муниции, с императива близкоизточната страна да позволява филантропичната помощ за палестинския анклав и да ограничи цивилните жертви.
В основата на тази смяна на отношението на Вашингтон по отношение на Тел Авив стоят няколко фактора.
Един път, това е дълбокото и споделено в интернационалната общественост незадоволство от огромния брой цивилни жертви, давани в Газа. Редица произшествия - ударът по православната черква " Свети Порфирий " в Газа, починалите палестинци от паниката около желанието им да стигнат до филантропична помощ, убитите цивилни жители на други страни в буса на Световната централна кухня (WCK) - направиха по този начин, че за Съединени американски щати ставаше все по-трудно да пазят в интернационален проект дейностите на Израел. За Вашингтон става невероятно по едно и също време да подлага на критика Русия за украинските цивилни жертви и да мълчи по отношение на палестинските такива на Израел. Оттук американците са и сериозни по отношение на проектите на Израелските отбранителни сили да нахлуят и в южния град Рафа, където, с изключение на 4-ри батальона на " Хамас ", има извънредно скупчване на палестинци, избягали от другите елементи на Газа.
Втори път, администрацията на Байдън не споделя целеполагането на Нетаняху, съгласно което продължаването на бойните дейности против " Хамас " е предпочитано по отношение на договарянията за освобождението на държаните от терористичната организация заложници. Сред тях са най-малко 8 американци, за които към момента се твърди, че са живи. Тяхното освобождение е значимо за Байдън и предвид на това, че настоящата година е изборна такава за американския президент. На този стадий обаче израелският министър-председател е като воденичен камък на врата на американския държавен глава, доколкото - и вътрешно-, и външно-политически.
Втвърдяването на позицията на Байдън по отношение на Нетаняху кореспондира с утежняването на имиджа на Израел, управителен от Нетаняху, в интернационален аспект въобще. Ако американците се въздържаха от това да наложат несъгласие на упомената нагоре резолюция на Организация на обединените нации, призоваваща за прекъсване на военните дейности, то европейските страни от Съвета за сигурност на въпросната организация - Англия и Франция - непосредствено я поддържаха (Русия и Китай също). Именно в Париж и в Лондон, обезсърчени от нежеланието на Нетаняху да даде проект за Газа и Западния бряг след войната, от ден на ден се приказва за превантивно признание на палестинската страна (междувременно французите обикалят арабските столици, търсейки поддръжка и консолидация). На фона на войната в Украйна и нейната висока обществена цена, на европейците също им става все по-трудно от морална позиция да поддържат дейностите на Израел по отношение на Газа.
В тази обстановка се стесняват и вариантите за идеологически отдушници на Бенямин Нетаняху, защото войната сред " Хамас " и Израел докара до известни катаклизми и в дясното в Съединени американски щати. Така да вземем за пример, Кандис Оуенс напусна медийната платформа на Бен Шапиро около различията им, касаещи палестинско-израелския спор. Но по-важното е, че някогашният президент на страната и сегашен претендент за подобен на Републиканската партия Доналд Тръмп в това време съобщи, че Израел би трябвало да завърши спора бързо и да се върне към нормалността, доколкото Тел Авив " губи ПР-войната ", освен това " губят я крепко ". Ако има консенсус сред Байдън и Тръмп по проблема, то той се състои точно в това, че и съгласно двамата с дейностите си Израел се вкарва в обстановка, в която имиджа на страната страда " крепко ".
Всичко това допуска следните заключения:
Бенямин Нетаняху е изправен пред сериозен електорален проблем в Израел. Това е и повода, заради която той се пробва да отсрочи провеждането на предварителни парламентарни избори колкото се може по-напред във времето, тъй че на тях да се яви освен с пасиви, само че и с активи; Електоралният проблем на Нетаняху кореспондира с този, касаещ релативизацията на престижа му в страната. Последният бива нападнат както от вътрешната страна на " Ликуд " (от министъра на защитата Йоав Галант), по този начин и отвън " Ликуд " (от Бени Ганц); Като риск пред Нетаняху се обрисува рецесията на доверие сред него Байдън да не прерасне в рецесия на поддръжката на Съединени американски щати по отношение на Израел. Ако дипломатическата такава от Вашингтон стартира да " идва " в Тел Авив с от ден на ден условия, следва да забележим дали ще има разколебаване и във военната поддръжка на американците по отношение на израелтяните, изразяваща се в доставката на муниции и хардуер; В подтекста на партньорствата си със Запада, Нетаняху утежнява имиджа на страната си. В Европа и Съединени американски щати от ден на ден стартира да си пробива път разбирането, че в случай че на 7-ми октомври агресорът бе " Хамас ", а жертвата - израелтяните, то половин година по-късно агресорът е Израел, а жертвата - палестинците; Интерпретацията на войната сред " Хамас " и Израел като конфликт сред лявото и дясното се проваля, доколкото демократични ръководства като немското се обрисуват като най-големите бранители на Израел, а политически водачи и водачи на мнение на популисткото дясно като Доналд Тръмп, Тъкър Карлсън и Кандис Оуенс адресират сериозно дейностите на Израел. Затова Нетаняху не може да разчита на другояче общоприетата му техника за печелене на интернационална поддръжка, в която той заобикаля левите държавни водачи, говорейки на десните им нации.
Половин година след започването на войната сред Хамас и Израел, терористичната организация концентрира напъните си в своето оцеляване, а единствената победа, която тя може да получи, би била тази на компрометирането на връзките сред Израел и Запада, и утежняването на имиджа на Тел Авив в интернационален аспект.
А това би било нов атентат, позволен от Биби Нетаняху.
Когато " Хамас " реализира терористичното нахлуване от 7-ми октомври предходната година, палестинската формация сякаш рани освен Израел, само че и самия Нетаняху. Министър-председателят, построил дълголетна политическа кариера като " господин сигурност ", внезапно се оказа като оня началник на страната, под чийто поглед тя е изживяла най-големия и нахален пробив точно в сигурността си. Израел, водил няколко войни за своето оцеляване, в никакъв случай не бе давал давал толкоз доста жертви за един ден от Холокоста насам.
Тази равносметка трансформира Нетаняху в главен обект на рецензия най-малко по няколко посоки. Един път, защото политическото управление на страната не е обърнало внимание на сигналите, които е получило за идната офанзива (усложняващо виновността на израелския министър-председател събитие е това, че контролът върху службите от премиера бе централизиран точно под управлението на Нетаняху). Втори път, защото дългогодишната политика на израелския министър-председател е подхранвала радикализма на " Хамас ", употребявайки фундаментализма на палестинската формация като оправдание за отхвърли на Нетаняху да придвижи концепцията за " две страни " (създаването на палестинска такава, паралелно на еврейската). Тоест, Нетаняху е нямал нищо срещу чудовището в Газа, тъй като с чудовища човек води война, а не договаря. В подобен случай съществуването на " Хамас " бе легитимиращ фактор за Биби, тъй че той да продължи съответните си политики - от блокадите на Ивицата Газа, през продължаването на противозаконната политика на заселничество на Западния бряг, до съставянето на най-радикалното държавно управление в Йерусалим.
По този метод израелският министър-председател бе привидян от своите съграждани като индивидът, по едно и също време предизвикал и позволил трагичните събития от 7-ми октомври предходната година. Оттогава насам той е и министър председател на малцинството, демонстрират редовно израелските социолози. Едно от последните им изследвания, извършено в средата на предишния месец от Channel 12, демонстрира, че коалиция към Биби Нетаняху би имала 46 места в Кнесета на страната, на фона на 69 мандата за такава към Бени Ганц. Лидерът на " Ликуд " изостава от този на Кахол Лаван и по отношение на желанието на респондентите кой от двамата да бъде министър-председател (Биби се движи в диапазона 29-34%, а Бени - 41-47% ). Покрай Нетаняху, позиции губи и неговата партия: сега " Ликуд " има 32 мандата, само че при последващи избори те биха намалели до към 17, демонстрират данните на Maariv от края на предишния месец.
Успоредно на електоралните си усложнения, израелският министър-председател би трябвало да се оправя и с рецесията на доверието, която се сътвори сред него и американския президент Джо Байдън. В последните няколко седмици Съединени американски щати започнаха две остри придвижвания: не постановиха несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, призоваваща за прекратяване на военните дейности в Газа, а след това обвързаха поддръжката си за Израел, изразяваща се в доставката на муниции, с императива близкоизточната страна да позволява филантропичната помощ за палестинския анклав и да ограничи цивилните жертви.
В основата на тази смяна на отношението на Вашингтон по отношение на Тел Авив стоят няколко фактора.
Един път, това е дълбокото и споделено в интернационалната общественост незадоволство от огромния брой цивилни жертви, давани в Газа. Редица произшествия - ударът по православната черква " Свети Порфирий " в Газа, починалите палестинци от паниката около желанието им да стигнат до филантропична помощ, убитите цивилни жители на други страни в буса на Световната централна кухня (WCK) - направиха по този начин, че за Съединени американски щати ставаше все по-трудно да пазят в интернационален проект дейностите на Израел. За Вашингтон става невероятно по едно и също време да подлага на критика Русия за украинските цивилни жертви и да мълчи по отношение на палестинските такива на Израел. Оттук американците са и сериозни по отношение на проектите на Израелските отбранителни сили да нахлуят и в южния град Рафа, където, с изключение на 4-ри батальона на " Хамас ", има извънредно скупчване на палестинци, избягали от другите елементи на Газа.
Втори път, администрацията на Байдън не споделя целеполагането на Нетаняху, съгласно което продължаването на бойните дейности против " Хамас " е предпочитано по отношение на договарянията за освобождението на държаните от терористичната организация заложници. Сред тях са най-малко 8 американци, за които към момента се твърди, че са живи. Тяхното освобождение е значимо за Байдън и предвид на това, че настоящата година е изборна такава за американския президент. На този стадий обаче израелският министър-председател е като воденичен камък на врата на американския държавен глава, доколкото - и вътрешно-, и външно-политически.
Втвърдяването на позицията на Байдън по отношение на Нетаняху кореспондира с утежняването на имиджа на Израел, управителен от Нетаняху, в интернационален аспект въобще. Ако американците се въздържаха от това да наложат несъгласие на упомената нагоре резолюция на Организация на обединените нации, призоваваща за прекъсване на военните дейности, то европейските страни от Съвета за сигурност на въпросната организация - Англия и Франция - непосредствено я поддържаха (Русия и Китай също). Именно в Париж и в Лондон, обезсърчени от нежеланието на Нетаняху да даде проект за Газа и Западния бряг след войната, от ден на ден се приказва за превантивно признание на палестинската страна (междувременно французите обикалят арабските столици, търсейки поддръжка и консолидация). На фона на войната в Украйна и нейната висока обществена цена, на европейците също им става все по-трудно от морална позиция да поддържат дейностите на Израел по отношение на Газа.
В тази обстановка се стесняват и вариантите за идеологически отдушници на Бенямин Нетаняху, защото войната сред " Хамас " и Израел докара до известни катаклизми и в дясното в Съединени американски щати. Така да вземем за пример, Кандис Оуенс напусна медийната платформа на Бен Шапиро около различията им, касаещи палестинско-израелския спор. Но по-важното е, че някогашният президент на страната и сегашен претендент за подобен на Републиканската партия Доналд Тръмп в това време съобщи, че Израел би трябвало да завърши спора бързо и да се върне към нормалността, доколкото Тел Авив " губи ПР-войната ", освен това " губят я крепко ". Ако има консенсус сред Байдън и Тръмп по проблема, то той се състои точно в това, че и съгласно двамата с дейностите си Израел се вкарва в обстановка, в която имиджа на страната страда " крепко ".
Всичко това допуска следните заключения:
Бенямин Нетаняху е изправен пред сериозен електорален проблем в Израел. Това е и повода, заради която той се пробва да отсрочи провеждането на предварителни парламентарни избори колкото се може по-напред във времето, тъй че на тях да се яви освен с пасиви, само че и с активи; Електоралният проблем на Нетаняху кореспондира с този, касаещ релативизацията на престижа му в страната. Последният бива нападнат както от вътрешната страна на " Ликуд " (от министъра на защитата Йоав Галант), по този начин и отвън " Ликуд " (от Бени Ганц); Като риск пред Нетаняху се обрисува рецесията на доверие сред него Байдън да не прерасне в рецесия на поддръжката на Съединени американски щати по отношение на Израел. Ако дипломатическата такава от Вашингтон стартира да " идва " в Тел Авив с от ден на ден условия, следва да забележим дали ще има разколебаване и във военната поддръжка на американците по отношение на израелтяните, изразяваща се в доставката на муниции и хардуер; В подтекста на партньорствата си със Запада, Нетаняху утежнява имиджа на страната си. В Европа и Съединени американски щати от ден на ден стартира да си пробива път разбирането, че в случай че на 7-ми октомври агресорът бе " Хамас ", а жертвата - израелтяните, то половин година по-късно агресорът е Израел, а жертвата - палестинците; Интерпретацията на войната сред " Хамас " и Израел като конфликт сред лявото и дясното се проваля, доколкото демократични ръководства като немското се обрисуват като най-големите бранители на Израел, а политически водачи и водачи на мнение на популисткото дясно като Доналд Тръмп, Тъкър Карлсън и Кандис Оуенс адресират сериозно дейностите на Израел. Затова Нетаняху не може да разчита на другояче общоприетата му техника за печелене на интернационална поддръжка, в която той заобикаля левите държавни водачи, говорейки на десните им нации.
Половин година след започването на войната сред Хамас и Израел, терористичната организация концентрира напъните си в своето оцеляване, а единствената победа, която тя може да получи, би била тази на компрометирането на връзките сред Израел и Запада, и утежняването на имиджа на Тел Авив в интернационален аспект.
А това би било нов атентат, позволен от Биби Нетаняху.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ