Румен Радев: Политиката за насърчаване на добавената стойност в икономиката чрез иновациите трябва да е приоритет
Политиката за поощряване на добавената стойност в стопанската система посредством нововъведенията би трябвало да е приоритет на всяко българско държавно управление и това би трябвало да се припомня на всички политици, които ще поемат отговорност за ръководството на страната. Това съобщи президентът Румен Радев при откриването на Национална кръгла маса „ Иновациите – благоприятни условия пред България “. Форумът се организира в Дом 2 на Резиденция „ Бояна “ и събра представители на държавни и интернационалните институции, научните и университетските среди, както и на български новаторски предприятия и стартъп организации. В рамките на полемиката бяха разисквани вероятните цели и цели за страната ни в региона на нововъведенията.
„ Отношението към нововъведенията е знак за равнището на национални упоритости “, уточни президентът. По думите му страните от ден на ден ще се разделят на такива, които развиват нововъведения и високи технологии и задават международния дневен ред, и на страни, които ще употребяват тези технологии и ще стоят в периферията на публичното развиване. „ Отделянето на България от дъното на Европа по стандарт и качество на живот няма по какъв начин да стане без дълбока промяна и преход към стопанска система на знанието и стопанска система на високата добавена стойност “, акцентира президентът и добави, че това няма по какъв начин да се случи без прогресивна и устойчива политика по нововъведенията.
Президентът Румен Радев открои нуждата България да развие единна научноизследователска, иновационна екосистема, в която да има дейно взаимоотношение сред просвета, бизнес и обучение, с дейната и укрепваща роля на страната. По думите на президента не се чака страната да бъде в центъра на тази политика, само че тя следва да обезпечи тласъци, положително обучение и обща нормативна рамка за развиване на нововъведенията.
По думите на Румен Радев България би трябвало да се стреми към доста по-активен трансфер на технологии като тласък за нововъведенията в страната, изключително когато се подписват огромни интернационалните контракти. Президентът даде образец с контракта от 2019 година за придобиване на 8 самолета F-16 и подписаното също тогава съглашение за индустриално съдействие с компанията производител на самолетите „ Локхийд Мартин “ и означи, че в това отношение три години по-късно липсва прогрес. По думите му българската стопанска система, обучение и просвета следва да бъдат въвличани по-активно в процеса на индустриално съдействие и обмена на технологии, които подтикват произвеждане с висока добавена стойност.
Европейският показател за нововъведения за 2021 година класира България на предпоследно място в Европа, в групата страни, избрани като скромни или " плахи " иноватори. За предходната година страната ни бележи растеж от единствено 1%, до момента в който прилежащи страни като Сърбия и Гърция бележат 8% растеж. Държавният глава напомни, че въпреки и години наред България да не съумява да реализира своята национална цел 1,5% от Брутният вътрешен продукт да бъде вложен в научноизследователска и развойна активност, има и сполучливи образци. „ Има български компании, които съумяват да развиват модерни новаторски решения в своята активност, а с бурното си развиване осведомителните технологии се трансформират във значим бранш от нашата стопанска система “, уточни президентът и означи капацитета на страната ни в региона на високите технологии, един от резултатите на които е сполучливото произвеждане на микро спътници.
По думите на президента за капацитета на България приказва и откритият неотдавна Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT в София, който може да се трансформира в източноевропейски център за развиване на нововъведения. „ Огромната ни вяра е и в гения на нашите младежи, който дава убеденост за бъдещето и се нуждае от действителна поддръжка ", уточни още в изявлението си на форума Румен Радев, като напомни за постигнатите неотдавна от български младежи следващи призови места в интернационалните олимпиади по естествени науки и информатика.
„ Отношението към нововъведенията е знак за равнището на национални упоритости “, уточни президентът. По думите му страните от ден на ден ще се разделят на такива, които развиват нововъведения и високи технологии и задават международния дневен ред, и на страни, които ще употребяват тези технологии и ще стоят в периферията на публичното развиване. „ Отделянето на България от дъното на Европа по стандарт и качество на живот няма по какъв начин да стане без дълбока промяна и преход към стопанска система на знанието и стопанска система на високата добавена стойност “, акцентира президентът и добави, че това няма по какъв начин да се случи без прогресивна и устойчива политика по нововъведенията.
Президентът Румен Радев открои нуждата България да развие единна научноизследователска, иновационна екосистема, в която да има дейно взаимоотношение сред просвета, бизнес и обучение, с дейната и укрепваща роля на страната. По думите на президента не се чака страната да бъде в центъра на тази политика, само че тя следва да обезпечи тласъци, положително обучение и обща нормативна рамка за развиване на нововъведенията.
По думите на Румен Радев България би трябвало да се стреми към доста по-активен трансфер на технологии като тласък за нововъведенията в страната, изключително когато се подписват огромни интернационалните контракти. Президентът даде образец с контракта от 2019 година за придобиване на 8 самолета F-16 и подписаното също тогава съглашение за индустриално съдействие с компанията производител на самолетите „ Локхийд Мартин “ и означи, че в това отношение три години по-късно липсва прогрес. По думите му българската стопанска система, обучение и просвета следва да бъдат въвличани по-активно в процеса на индустриално съдействие и обмена на технологии, които подтикват произвеждане с висока добавена стойност.
Европейският показател за нововъведения за 2021 година класира България на предпоследно място в Европа, в групата страни, избрани като скромни или " плахи " иноватори. За предходната година страната ни бележи растеж от единствено 1%, до момента в който прилежащи страни като Сърбия и Гърция бележат 8% растеж. Държавният глава напомни, че въпреки и години наред България да не съумява да реализира своята национална цел 1,5% от Брутният вътрешен продукт да бъде вложен в научноизследователска и развойна активност, има и сполучливи образци. „ Има български компании, които съумяват да развиват модерни новаторски решения в своята активност, а с бурното си развиване осведомителните технологии се трансформират във значим бранш от нашата стопанска система “, уточни президентът и означи капацитета на страната ни в региона на високите технологии, един от резултатите на които е сполучливото произвеждане на микро спътници.
По думите на президента за капацитета на България приказва и откритият неотдавна Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT в София, който може да се трансформира в източноевропейски център за развиване на нововъведения. „ Огромната ни вяра е и в гения на нашите младежи, който дава убеденост за бъдещето и се нуждае от действителна поддръжка ", уточни още в изявлението си на форума Румен Радев, като напомни за постигнатите неотдавна от български младежи следващи призови места в интернационалните олимпиади по естествени науки и информатика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ