- Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз

„ - Политиката, чорт го взел, през днешния ден каква политика има? Аз едно време в Молдовата… Та, това политика ли е?!… Когато Менчиков на 52-ра отиде в Цариград и сподели на султана с две думи: щеш или не щеш? — тогава всички рекохме: Ах! Както се и случи: отвори се боят… “

Това не е пост в обществена мрежа, прочетен преди минута. Въпреки, че можеше и да е. Нищо какъв брой по-различно не четем през днешния ден от горецитираните думи на Хаджи Смион от повестта „ Чичовци “ на Иван Вазов измежду гъсталака от отзиви в обществените мрежи у нас.

Единственото разбиране, което трайно се настанява в главата на четящия е, че по индикатор „ специалисти по геополитика “ се нареждаме в челните места на всички международни ранглисти.

Разбира се, това става за сметка на внезапно намалелия брой на „ специалисти по вирусология, епидемиология и имунизация “. Вероятно пък това се дължи на обстоятелството, че Лисабонската просветителна тактика на Европейски Съюз, прокламираща образование и обучение, до момента в който дишаш и мърдаш, се следва въодушевено от мрежовите „ чичовци и лелки “. След като две години те изтънко и дълбоко бистриха здравни и научни проблеми в областта на медицината, в този момент познанията им по интернационална история, политика, военни тактики и така нататък биха оставили Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и (който се сетите) с пръст в уста.

От друга страна, какво по-добре от това. Има една прелестна турска сентенция, която би трябвало да бъде леко и евфемистично поправена. И тя почти звучи по този начин: „ Бяло дупе (в оригинала се употребява трибуквения синоним), черно дупе (трибуквен синоним) – на оплитам се виждат! “.

Навремето един български посланик от кариерата ми обясняваше посредством тази поговорка разликата сред източната и западната философска рефлексия за света. „ Виждаш ли – споделяше той – немецът би го дефинирал ето по този начин: „ Характерът се демонстрира в тестванията. “. И продължаваше – А какъв брой сетивно и въздействащо го е рекъл турчинът?! “ И въздъхваше…
Последните две години за нас, нагледно казано, се трансфораха в превъзмогване на тествания (по немски) или прескачане на плет (по турски). И точно в тези години лъсна голата истина за българския национален…характер.

На първо време идва една непоколебима увереност на чичовците и лелките (това не е възрастова, а манталитетна характеристика) от мрежите. И тя е, че щом с прочитането на една юношеска брошура с авантюристичен темперамент можеш да управляваш към десетилетие страна на Балканите, то политическото присъединяване на същата тази страна в световната игра може да се води от цели две (то, едното не е книга, ама…) – „ Под игото “ и „ Опълченците на Шипка “. Напълно съм сериозен – скоро получих настойчив съвет от чужд да взема най-накрая пък да прочета първия български разказ, с цел да си оправя непатриотичния светоглед.

Вторият детайл от българската геополитическа мрежова тактика има съмнение единствено в едно отношение – към коя от двете тактически диспозиции да се придържа. Първата следва самодейния проект: „ Бежанова майка не плаче – Стоянова плаче. “ Втората избира пасивния проект „ Преклонена главица сабя не я сече “.

И двете тактики, обаче, мъчно прикриват раздразнението, че някой различен (украинският президент Зеленски, например) ти е развалил следобедния ориенталски рахатлък и пъпосъзерцание, откакто не се е ориентирал към нито една от двете.

Третата характерност демонстрира неочакван и всеизвестен издръжливост. Тя на процедура удря в земята древногръцките почитатели на тази философска школа (стоическата), които твърдели, че парче самун и няколко маслини са им задоволителни в този живот. Под лозунга „ Бежанец да си през днешния ден у нас! “, чичовците и лелките в обществените мрежи развиват софистична обосновка, пред която Сократ, Анаксагор, Аристотел, Клеобул и другари биха изцяло онемели. Нашите доморасли софисти аргументирано потвърждават, че човек би трябвало обезателно да се лиши от дом, материални богатства, родственици и Родина, с цел да изпита цялостното благополучие, държейки 40 лв. в ръка пред изгряващото мартенско слънце в непозната страна…

Както и да е! Стана ясно, че осведомителната война е комплицирано нещо, което ние в България просто загубихме. Ще търсим отговор на въпроса „ Какво да се прави?! “ след всичко това, само че мъчно ще го намерим. Колкото до гневните полемики в обществените мрежи, конгреси и ефири, единственото нещо, което ми идва мислено, е онази италианска сентенция (припомнена в един от текстовете на Умберто Еко): „ Майката на простаците все е бременна. “

А в случай че, ме питате, каква е моята политическа прогноза за това какво ще се случва в Европа и света в идващите месеци и години, ще ви кажа следното: „ Тук има заплетена работа… Не е край… Аустрия би трябвало да е направила союз с Русия, тя още има боязън от маджарина, въпреки и да крепи Турция. Байст е бездънен посланик — и с Горчакова са едно. А Франца и Англия не смеят да помръднат — прусианецът споделя: спри! Както и да е, политиката се заплита… “
Колко му е да си чичо в обществените мрежи!

Снимката към текста е от спектакъла „ Чичовци “ на Драматичен спектакъл „ Гео Милев “, Стара Загора. Любопитно и показателно е, че постановката бе осъществена в края на 2019 година, когато светът ненадейно навлезе във времето на световните кризи