Краят на ерата Меркел, Макрон може да поиска мантията на лидер на Европа
Политическият некролог на Ангела Меркел бе писан на няколко пъти след миналогодишните разтърсващи федерални избори в Германия, на които нейният десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) се срина до 33 % от гласовете. Оттогава ХДС и сестринската му баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС), не престават да вървят надолу. Провинциалните избори в Хесен, както се очакваше, бяха следващото съкрушително, евентуално съдбовно, отменяне за немския канцлер.
Меркел оцеля толкоз дълго, тъй като е на доста по-високо равнище от своите противници. На поста от 2005 година, тя е в четвъртия си мандат и е необятно възприемана, както вътре, по този начин и отвън Германия, като фактическия водач на Европа. Ясни политически правила, илюстрирани с нейната смела миграционна политика на отворени порти и подготвеност да се изправи против Доналд Тръмп, съчетани с прагматично чувство за това какво е допустимо, я поддържаха толкоз дълго.
Раздробяването на немската партийна система също й оказа помощ да остане на власт - само че то може да докара и до нейната крах. Главният й съдружен сътрудник, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), предходната година означи най-слабия си следвоенен резултат, като притегли едвам 20 % поддръжка, до момента в който Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ), всички те усилиха поддръжката си.
В Хесен ГСДП претърпя нов избирателен срив. Това може да направи натиска вътре в партията да напусне ръководещата коалиция неукротим.
Анегрет Крамп-Каренбауер - генералният секретар на ХДС, за която се счита, че е желаната от Меркел нейна наследничка - предходната седмица предизвести, че напускането на ГСДП може да провокира парламентарни избори. С поддръжка за ХДС на национално равнище от 26-27 на 100, вероятността за бой на едни нови федерални избори може да постави неочакван завършек на царуването на Меркел.
Краят на ерата Меркел може да има бедствени последствия за бъдещата единодушие на Европа и Европейски Съюз. Едва ли би могло да бъде определен по-неподходящ миг, на фона на политическа фрагментация и поляризация, достигащи епидемиологични пропорции. От двете други водещи районни сили, Англия, обичаен съдружник на Берлин, стана пречка, изцяло погълната от взаимно вредящия развой на Брекзит, който основава обезпокоителен казус в Европейски Съюз.
Във Франция, в това време, блясъкът на Еманюел Макрон избледнява, единствено 18 месеца откакто той пристигна вихрено на власт, помитайки обичайните партии. Неговите непопулярни промени на пазара на труда не донесоха обещаните резултати: безработицата още веднъж пораства, доближавайки 10 на 100, а икономическият напредък спада. Макрон пострада от оставките на високопоставени чиновници, от неумелото справяне със скандал в Елисейския замък и от своята досадна надменност в Наполеонов жанр. Личното утвърждение за него е под 30 %.
Като водач на интернационалната сцена, Макрон също се оказва разделяща фигура, доста друг от Меркел. Представяйки се като бранителя на Европа в битката против надигащите се сили на нелиберализма и популизма, той неотдавна реши да влезе в конфликт с Виктор Орбан, унгарския националистически водач, и с италианския крайнодесен вицепремиер Матео Салвини.
Макрон дефинира тези два мъже и политици с сходно мислене в Полша и другаде като заплаха за грижливо защитаваните правила на Европейски Съюз за отворени граници, пазари и общества. " Ако желаят да гледат на мен като на главния си конкурент, са прави. Няма да жертвам нищо поради националистите и техния език на омразата ", разгласи той величествено.
Както отбелязва анализаторът Робърт Зарецки, опитът на Макрон да наложи избор " или-или ", по маниера на Шарл дьо Гол, може да провокира още по-голяма поляризация в миг, когато откритият политически ред в Европа се разпада. " Настояването, че разделянето е сред либерализма и нелиберализма, прикрива неуместната истина, че сред тези идеологически полюси съществуват огромен брой други възможности ", написа Зарецки. " Като френски социалист, Пиер Московиси означи, че не всички уверени европейци имат едни и същи хрумвания. "
Докато звездата на Меркел помръква, Макрон може да се опита да употребява съдбоносните избори за Европейски парламент през май следващата година, с цел да изиска мантията на водач на Европа и да възвърне позициите си вкъщи. Салвини, водач на италианската крайнодясна партия " Лига ", има сходни хрумвания за водоразделната същина на майските избори. Той и французойката Марин льо Пен гледат на вота като на съдбоносен миг за бъдещата посока на Европа. Те възнамеряват да работят интензивно за " Европа на нациите ", освободена от колективистичната централизирана прегръдка на Брюксел.
Салвини и съдружниците му в популисткото италианско " Движение " Пет звезди " предходната седмица непосредствено провокираха Европейски Съюз с предложение за народен бюджет с огромна разходна част, който подценява разпоредбите на Брюксел за дълга и заплашва да провали проектите на Макрон за бъдеща интеграция на еврозоната. Това очевидно неуважение е ориентирано и към Германия, която последователите на Салвини упрекват за финансов тормоз в жанр като този против Гърция.
Ако това продължи безотговорно, този развой на вътрешна политическа фрагментация, подтикван от поредицата триумфи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия и Люксембург и напълно наскоро в Швеция, където (както в Германия) центристките социалдемократи реализираха най-слабия си резултат, за който можем да се сетим, може да стане екзистенциален прелом, който да промени вечно лицето на Европа. Външни закани, от Русия на Изток и от Америка на Тръмп на Запад, идват в добавка към чувството за задаваща се рецесия.
Вероятно в никакъв случай от 30-те години на предишния век политическата непоклатимост, единодушие и необятен либерален консенсус на Европа не са били под по-голяма опасност. Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или, по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва доста на всички. /БТА
Меркел оцеля толкоз дълго, тъй като е на доста по-високо равнище от своите противници. На поста от 2005 година, тя е в четвъртия си мандат и е необятно възприемана, както вътре, по този начин и отвън Германия, като фактическия водач на Европа. Ясни политически правила, илюстрирани с нейната смела миграционна политика на отворени порти и подготвеност да се изправи против Доналд Тръмп, съчетани с прагматично чувство за това какво е допустимо, я поддържаха толкоз дълго.
Раздробяването на немската партийна система също й оказа помощ да остане на власт - само че то може да докара и до нейната крах. Главният й съдружен сътрудник, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), предходната година означи най-слабия си следвоенен резултат, като притегли едвам 20 % поддръжка, до момента в който Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ), всички те усилиха поддръжката си.
В Хесен ГСДП претърпя нов избирателен срив. Това може да направи натиска вътре в партията да напусне ръководещата коалиция неукротим.
Анегрет Крамп-Каренбауер - генералният секретар на ХДС, за която се счита, че е желаната от Меркел нейна наследничка - предходната седмица предизвести, че напускането на ГСДП може да провокира парламентарни избори. С поддръжка за ХДС на национално равнище от 26-27 на 100, вероятността за бой на едни нови федерални избори може да постави неочакван завършек на царуването на Меркел.
Краят на ерата Меркел може да има бедствени последствия за бъдещата единодушие на Европа и Европейски Съюз. Едва ли би могло да бъде определен по-неподходящ миг, на фона на политическа фрагментация и поляризация, достигащи епидемиологични пропорции. От двете други водещи районни сили, Англия, обичаен съдружник на Берлин, стана пречка, изцяло погълната от взаимно вредящия развой на Брекзит, който основава обезпокоителен казус в Европейски Съюз.
Във Франция, в това време, блясъкът на Еманюел Макрон избледнява, единствено 18 месеца откакто той пристигна вихрено на власт, помитайки обичайните партии. Неговите непопулярни промени на пазара на труда не донесоха обещаните резултати: безработицата още веднъж пораства, доближавайки 10 на 100, а икономическият напредък спада. Макрон пострада от оставките на високопоставени чиновници, от неумелото справяне със скандал в Елисейския замък и от своята досадна надменност в Наполеонов жанр. Личното утвърждение за него е под 30 %.
Като водач на интернационалната сцена, Макрон също се оказва разделяща фигура, доста друг от Меркел. Представяйки се като бранителя на Европа в битката против надигащите се сили на нелиберализма и популизма, той неотдавна реши да влезе в конфликт с Виктор Орбан, унгарския националистически водач, и с италианския крайнодесен вицепремиер Матео Салвини.
Макрон дефинира тези два мъже и политици с сходно мислене в Полша и другаде като заплаха за грижливо защитаваните правила на Европейски Съюз за отворени граници, пазари и общества. " Ако желаят да гледат на мен като на главния си конкурент, са прави. Няма да жертвам нищо поради националистите и техния език на омразата ", разгласи той величествено.
Както отбелязва анализаторът Робърт Зарецки, опитът на Макрон да наложи избор " или-или ", по маниера на Шарл дьо Гол, може да провокира още по-голяма поляризация в миг, когато откритият политически ред в Европа се разпада. " Настояването, че разделянето е сред либерализма и нелиберализма, прикрива неуместната истина, че сред тези идеологически полюси съществуват огромен брой други възможности ", написа Зарецки. " Като френски социалист, Пиер Московиси означи, че не всички уверени европейци имат едни и същи хрумвания. "
Докато звездата на Меркел помръква, Макрон може да се опита да употребява съдбоносните избори за Европейски парламент през май следващата година, с цел да изиска мантията на водач на Европа и да възвърне позициите си вкъщи. Салвини, водач на италианската крайнодясна партия " Лига ", има сходни хрумвания за водоразделната същина на майските избори. Той и французойката Марин льо Пен гледат на вота като на съдбоносен миг за бъдещата посока на Европа. Те възнамеряват да работят интензивно за " Европа на нациите ", освободена от колективистичната централизирана прегръдка на Брюксел.
Салвини и съдружниците му в популисткото италианско " Движение " Пет звезди " предходната седмица непосредствено провокираха Европейски Съюз с предложение за народен бюджет с огромна разходна част, който подценява разпоредбите на Брюксел за дълга и заплашва да провали проектите на Макрон за бъдеща интеграция на еврозоната. Това очевидно неуважение е ориентирано и към Германия, която последователите на Салвини упрекват за финансов тормоз в жанр като този против Гърция.
Ако това продължи безотговорно, този развой на вътрешна политическа фрагментация, подтикван от поредицата триумфи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия и Люксембург и напълно наскоро в Швеция, където (както в Германия) центристките социалдемократи реализираха най-слабия си резултат, за който можем да се сетим, може да стане екзистенциален прелом, който да промени вечно лицето на Европа. Външни закани, от Русия на Изток и от Америка на Тръмп на Запад, идват в добавка към чувството за задаваща се рецесия.
Вероятно в никакъв случай от 30-те години на предишния век политическата непоклатимост, единодушие и необятен либерален консенсус на Европа не са били под по-голяма опасност. Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или, по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва доста на всички. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ