Икономист: Еврото не подкопа покупателната способност на хърватите
Покупателната дарба на хърватите е намаляла предходната година, защото растежът на заплатите е бил по-слаб от растежа на инфлацията, само че това не е обвързвано с въвеждането на еврото в Хърватия, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите Хървое Стоич.
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е към четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден става член и на двете обединявания.
Покупателната дарба в действително изражение се намали предходната година, защото растежът на заплатите бе по-бавен от растежа на инфлацията. Това е наклонност, която се следи при множеството страни членки на Европейски Съюз, а също в Съединени американски щати. Това не е обвързвано с въвеждането на еврото, а е едно неприятно съвпадане - инфлацията на всички места е висока, поради повишаващите се цени на силата и суровините, и доста производители със забавяне поправят цените на продуктите си, само че въпреки всичко за сметка на маржовете на облагата си, разяснява Стоич.
Той означи, че доста дребни бизнеси са отлагали покачването на цените си, макар че е имало условия за това, само че в този момент, с цел да защитят рентабилността си, са вдигнали цените.
Средната заплата в Хърватия е към 1000 евро, като по данни на уеб страницата MojaPlaca за третото тримесечие растежът на заплатите на годишна основа е 5 на 100. Растежът на инфлацията през декември на годишна база се забави до 13,1 на 100 по отношение на рекордните 13,5 на 100 през ноември най-много поради поевтиняването на петролните деривати, до момента в който за цялата година инфлацията е 10,8 на 100.
На въпроса дали тъкмо в този момент е бил най-подходящият миг за влизането на Хърватия в еврозоната, имайки поради високата инфлация, Стоич отговори, че всяко задълбочаване на връзките с Европейски Съюз, в това число посредством еврозоната, е " добра крачка. " Той означи, че поради влизането в единния европейски валутен съюз Хърватия е трябвало да консолидира доста държавните си финанси.
Така фискалната политика стана по-отговорна и Хърватия понижи чувството (на финансовите пазари - бел.ред.) за риск, сподели Стоич.
Той напомни, че рейтинговите организации покачиха кредитния рейтинг на Хърватия, откакто през юли страната получи зелена светлина за банкет в еврозоната.
И по-късно Хърватия има по-ниска награда за риск и с помощта на това - по-ниска цена на финансиране, добави Стоич.
Усетеното повишаване незабавно след въвеждането на единната европейска валута на 1 януари, откакто търговците закръглиха цените в евро, накара държавното управление да вземе ограничения, с които да отбрани потребителите. Премиерът Андрей Пленкович прикани търговците да върнат цените на нивата от 31 декември, в противоположен случай при голословно повдигане на цените ще бъдат налагани санкции, а също по този начин може да бъдат анулирани дотациите за електрическа енергия или да има данъчни промени.
При инспекции, направени предходната седмица, бе открито, че към 30 % от търговците са завишили голословно цените. Глобата за фирмите е до към 26 500 евро, а за едноличните търговци - 1990 евро.
Коментирайки какви ограничения може да вземе държавното управление за отбрана на потребителите от скока на цените, Стоич сподели, че най-лошата мярка би била замразяването на цените, а това, което би могло да се направи, е по-голяма бистрота. Според него е можело да вземем за пример страната няколко месеца преди въвеждането на еврото да следи на уеб страница цените на най-важните произведения и всички хора да могат да виждат по какъв начин се трансформират цените във времето, като тази процедура е можело да продължи и няколко месеца след навлизането на еврото.
Смятам, че този детайл на бистрота е в действителност най-хубавият метод да се " дисциплинира " пазарът, уточни основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите. По думите му в случай че в този момент има цени, които са вдигнати безпричинно, то е тъй като липсва тази бистрота, както и конкуренция.
Пазарът самичък ще направи своето по този въпрос, защото купувачът ще откри стока или услуга, която дава отговор на потребностите му при най-изгодната за него цена, сподели още Стоич, като добави, че най-лошото нещо би било замразяването на цените.
Той акцентира, че продуктивността е основна за хърватското бъдеще в еврозоната и това дали Хърватия ще успее действително да увеличи нивото си на продуктивност колкото се може по-близо до междинното за Европейски Съюз.
По отношение на дълготрайните осезаеми позитиви от участието на Хърватия в еврозоната и Шенген, основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите сподели, че един от позитивните резултати преди всичко е повишението на конкурентоспособността на експортьорите, като означи, че от влизането на Хърватия в Европейски Съюз през 2013 година цената на износените артикули се е нараснала двойно, а упованията са този съставен елемент на Брутният вътрешен продукт да остане най-бързо възходящ през идните пет години.
Влизането в Шенген естествено се вписва в тази история, защото Шенген отваря границите, уголемява достъпността и усилва привлекателността на Хърватия като капиталова дестинация, сподели Стоич.
По думите му в тази светлина Хърватия може да се трансформира в районен логистичен хъб.
Той означи и позитивния резултат за туризма, който съставлява към 20 % от стопанската система на страната.
Стоич също по този начин обърна внимание на повишението на цената на парцелите в Хърватия, което по думите му е почнало преди няколко години и съгласно него ще продължи, защото търсенето пораства.
Хърватия има вероятността да се трансформира в значима дестинация " втори дом " за жители на Европейски Съюз със положение над междинното, сподели основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите.
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е към четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден става член и на двете обединявания.
Покупателната дарба в действително изражение се намали предходната година, защото растежът на заплатите бе по-бавен от растежа на инфлацията. Това е наклонност, която се следи при множеството страни членки на Европейски Съюз, а също в Съединени американски щати. Това не е обвързвано с въвеждането на еврото, а е едно неприятно съвпадане - инфлацията на всички места е висока, поради повишаващите се цени на силата и суровините, и доста производители със забавяне поправят цените на продуктите си, само че въпреки всичко за сметка на маржовете на облагата си, разяснява Стоич.
Той означи, че доста дребни бизнеси са отлагали покачването на цените си, макар че е имало условия за това, само че в този момент, с цел да защитят рентабилността си, са вдигнали цените.
Средната заплата в Хърватия е към 1000 евро, като по данни на уеб страницата MojaPlaca за третото тримесечие растежът на заплатите на годишна основа е 5 на 100. Растежът на инфлацията през декември на годишна база се забави до 13,1 на 100 по отношение на рекордните 13,5 на 100 през ноември най-много поради поевтиняването на петролните деривати, до момента в който за цялата година инфлацията е 10,8 на 100.
На въпроса дали тъкмо в този момент е бил най-подходящият миг за влизането на Хърватия в еврозоната, имайки поради високата инфлация, Стоич отговори, че всяко задълбочаване на връзките с Европейски Съюз, в това число посредством еврозоната, е " добра крачка. " Той означи, че поради влизането в единния европейски валутен съюз Хърватия е трябвало да консолидира доста държавните си финанси.
Така фискалната политика стана по-отговорна и Хърватия понижи чувството (на финансовите пазари - бел.ред.) за риск, сподели Стоич.
Той напомни, че рейтинговите организации покачиха кредитния рейтинг на Хърватия, откакто през юли страната получи зелена светлина за банкет в еврозоната.
И по-късно Хърватия има по-ниска награда за риск и с помощта на това - по-ниска цена на финансиране, добави Стоич.
Усетеното повишаване незабавно след въвеждането на единната европейска валута на 1 януари, откакто търговците закръглиха цените в евро, накара държавното управление да вземе ограничения, с които да отбрани потребителите. Премиерът Андрей Пленкович прикани търговците да върнат цените на нивата от 31 декември, в противоположен случай при голословно повдигане на цените ще бъдат налагани санкции, а също по този начин може да бъдат анулирани дотациите за електрическа енергия или да има данъчни промени.
При инспекции, направени предходната седмица, бе открито, че към 30 % от търговците са завишили голословно цените. Глобата за фирмите е до към 26 500 евро, а за едноличните търговци - 1990 евро.
Коментирайки какви ограничения може да вземе държавното управление за отбрана на потребителите от скока на цените, Стоич сподели, че най-лошата мярка би била замразяването на цените, а това, което би могло да се направи, е по-голяма бистрота. Според него е можело да вземем за пример страната няколко месеца преди въвеждането на еврото да следи на уеб страница цените на най-важните произведения и всички хора да могат да виждат по какъв начин се трансформират цените във времето, като тази процедура е можело да продължи и няколко месеца след навлизането на еврото.
Смятам, че този детайл на бистрота е в действителност най-хубавият метод да се " дисциплинира " пазарът, уточни основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите. По думите му в случай че в този момент има цени, които са вдигнати безпричинно, то е тъй като липсва тази бистрота, както и конкуренция.
Пазарът самичък ще направи своето по този въпрос, защото купувачът ще откри стока или услуга, която дава отговор на потребностите му при най-изгодната за него цена, сподели още Стоич, като добави, че най-лошото нещо би било замразяването на цените.
Той акцентира, че продуктивността е основна за хърватското бъдеще в еврозоната и това дали Хърватия ще успее действително да увеличи нивото си на продуктивност колкото се може по-близо до междинното за Европейски Съюз.
По отношение на дълготрайните осезаеми позитиви от участието на Хърватия в еврозоната и Шенген, основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите сподели, че един от позитивните резултати преди всичко е повишението на конкурентоспособността на експортьорите, като означи, че от влизането на Хърватия в Европейски Съюз през 2013 година цената на износените артикули се е нараснала двойно, а упованията са този съставен елемент на Брутният вътрешен продукт да остане най-бързо възходящ през идните пет години.
Влизането в Шенген естествено се вписва в тази история, защото Шенген отваря границите, уголемява достъпността и усилва привлекателността на Хърватия като капиталова дестинация, сподели Стоич.
По думите му в тази светлина Хърватия може да се трансформира в районен логистичен хъб.
Той означи и позитивния резултат за туризма, който съставлява към 20 % от стопанската система на страната.
Стоич също по този начин обърна внимание на повишението на цената на парцелите в Хърватия, което по думите му е почнало преди няколко години и съгласно него ще продължи, защото търсенето пораства.
Хърватия има вероятността да се трансформира в значима дестинация " втори дом " за жители на Европейски Съюз със положение над междинното, сподели основният икономист на Хърватската асоциация на работодателите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ