Покрай кандидата за кмет на София от ПП-ДБ, който е

Покрай претендента за кмет на София от ПП-ДБ, който е бил 11-годишен през 1989 година, избухнаха още веднъж безредици за Държавна сигурност. Има някаква обсесия измежду насипно десните, която митологизира Държавна сигурност като някаква надали не още настояща загадка конструкция. Щом дядо ти е бил на работа в Държавна сигурност, ти си виновен за това. Свързан си с някаква организация, която съществува и през днешния ден.

Шаблонът е, че е трансформирала тайната си власт в икономическа. Предполага се, че тази организация се бърка във властта, дърпа конците, нещо вреди, слага някакви хора според и на основни места. Може би наследниците на чиновниците на Държавна сигурност служат на такава митична организация. Това е визията.

Параноята за Държавна сигурност за толкоз години вместо да отшумява се усилва. Днес не съществува загадка организация Държавна сигурност, както някои си я показват. Няма такава мрежа от тогавашни водещи офицери и сътрудници. Няма и бизнес конструкция на Държавна сигурност. Софтуерната компания на кандидат-кмета няма никаква помощ или връзка с Държавна сигурност.

Има единствено един жив военачалник от митичната Държавна сигурност – ген. Коцалиев, който е на 85 години, някогашен началник на Главно следствено ръководство. Той не е най-типичният представител на Държавна сигурност, а по-скоро официално – съгласно структурата на тогавашното Министерство на вътрешните работи, Главно следствено е отдел в системата на Държавна сигурност.

От Шесто ръководство на Държавна сигурност – така наречен политическа полиция – от към 300 души на работа, множеството са умряли.

Няма нито един жив военачалник или полковник от управлението. Само двама шефове на отдели са живи, на възраст към 70 години. Единият от които е митологизиран от самия Иван Костов, който неправилно го назовава началник на Шесто ръководство. Става дума за Димитър Иванов, именуван с прякора Митю Гестапото. Той е бил началник на Шести отдел на Шесто ръководство, с чин капитан.

Скоро преди закриването на Държавна сигурност е създаден майор и пенсиониран. Той след това е влезнал в бизнеса и достигнал до вицепрезидент на „ Мултигруп ” (по-късно се отделя от Илия Павлов), също по този начин е политически деен, постоянно се е изказвал в медиите, бил е от основателите на така наречен генералско придвижване в Българска социалистическа партия. Затова подозират за него, че е някакъв кукловод, който управлява конструкция на Държавна сигурност и в наши дни.

Младите офицери от Шесто през днешния ден са пенсионери, към 70-годишни. По-старите, от които малко на брой са живи, са в дементна възраст 80-90. Тяхната мрежа от сътрудници също е в пенсионна възраст или са умряли. Най-младите им сътрудници, вербувани в казарма или в университета в края на 80-те години, през днешния ден са на възраст 55-65 години.

И тук най-важният въпрос е – каква връзка може да има сред бивш помощник на Държавна сигурност и някои останали живи през днешния ден водещи офицери? Допреди 20-ина години някогашни чиновници на Шесто и други можеха да шантажират някогашните си сътрудници, че ще разкрият агентурното им минало.

Понеже в обществото отношението към сътрудници на Държавна сигурност е извънредно отрицателно, такава опасност би могла да накара някой някогашен осведомител да прави услуги или да извършва волята на някогашния си водещ офицер. Но откакто отвориха досиетата, такава опасност не съществува. Няма с какво да шантажират. А през днешния ден множеството чиновници на Държавна сигурност към този момент не са сред живите, тъй че няма по какъв начин да дърпат конците на някогашните си сътрудници.

От Първо и Второ основно на Държавна сигурност няма нито един жив военачалник. Някои от по-младите офицери и сътрудници, през днешния ден в пенсионна възраст, са влезнали в частния бизнес като чиновници или в свои компании, и от дълго време са заличили връзките си с тогавашната Държавна сигурност.

Всъщност някои познавачи на системата Държавна сигурност настояват, че след разпадането й, хора от Шесто и хора от Първо и Второ основно са влизали в спорове и са разменяли взаимно компромати. Дори изясняват някои политически и други разтърсвания в обществото с подмолна война сред хора от тези някогашни ръководства на Държавна сигурност. Но и това остава в предишното.

Пето ръководство е тогавашното Управление безопасност и охрана (Пето управление н – Управление сигурност и защита, през днешния ден трансформирано в НСО – работа за защита, добре развита в наши дни, с към 1000 души на щат. От Управление безопасност и охрана (Пето управление н един по-млад офицер преди време, Румен Ралчев, някогашен персонален телохранител на Живков, в този момент направил бизнес с охранителна компания. Той е масон, фиктивен учен и Велик приор на Ордена на тамплиерите. Ако това може да се назова загадка организация на Държавна сигурност. Има ги най-малко на фотоси като се събират на рицарски събрания, увити в плащове.

Реклама

На процедура през днешния ден не съществува Държавна сигурност. Останали живи хора от Държавна сигурност може да употребяват старите си връзки в бизнеса си, доколкото някои от тях са развили бизнес след излизането си от работа. Може да се приказва за масонски връзки, олигархични, стопански и другарски кръгове, само че няма проведена конструкция в страната, скришен правоприемник на Държавна сигурност.

Най-мощната загадка конструкция, контролираща механизмите на страната, я сътвори Бойко Борисов, завземайки всички управляващи и трансформирайки демокрацията във фасадна. Но това е друга тематика.

За конструкция на Държавна сигурност припознават и Библиотекарския – УНИБИТ – Университет по библиотекознание и осведомителни технологии. Той не е частен, а държавен университет и е придобил славата си на обвързван с Държавна сигурност с помощта на проф. Стоян Денчев, дълготраен ректор там, в този момент член и секретар на ректорския съвет. Известно е, че той е бил помощник на Второ основно на Държавна сигурност, само че в Библиотекарския е заемал все изборни длъжности.

Освен него в управлението на университета е бил избиран и упоменатият Димитър Иванов, който е професор и лекар по история. Има десетки изявления, които назовават Библиотекарския „ университет на Държавна сигурност “.

Денчев е някогашен народен представител от Движение за права и свободи, бил е основен секретар на министерския съвет през 90-те, бърка се в политиката и прави политически изявления, само че всичко се приписва на Държавна сигурност. В УНИБИТ пази дисертация някогашният началник на ДАНС Писанчев, там е доцент и различен някогашен началник на ДАНС – Йовчев, там има и някогашен учител от Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, което го затвърждава като „ университет на ченгета “, въпреки че последните трима нямат нещо общо с Държавна сигурност. Там може да се приказва за връзки сред някогашни и сегашни ченгета, на не и за Държавна сигурност.

Трето основно ръководство на Държавна сигурност е военното контраразузнаване – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Дейността му се е разпростирала върху армията, която през годините след рухването на режима претърпя мощно съкращаване и през днешния ден е професионална войска (в това ръководство е служил дядото на кандидат-кмета Терзиев). В армията в този момент служат хора на възраст, която изключва някаква организация на някогашни фрагменти от Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през днешния ден.

И т. н., цялостен обзор по отдели и ръководства няма смисъл да се прави. Просто са се натрупали задоволително пластове време да заличат тогавашната Държавна сигурност.

За Държавна сигурност през днешния ден може да се приказва от морална позиция – дали някогашни сътрудници, сътрудници, доносници, както и да ги назовават, могат да се кандидатират в политиката, на публични длъжности и в държавната администрация. А последователи на Демократична България слагат въпроса и дали внук може да се кандидатира, в случай че дядо му е бил от Държавна сигурност.

Лустрация у нас няма, има единствено откриване на принадлежност. При това някои от разкритите за връзки с Държавна сигурност нямат неоправдателна активност, не са писали „ доноси “, други са изписали томове. Има и такива сътрудници, които са оказвали безмълвна опозиция на настояванията от Държавна сигурност да донасят за някого.

Някои са явочници – давали са квартирата си за секрети срещи, други единствено са регистрирани с картончета и т. н., всеки случай би трябвало да се преглежда самичък за себе си. Това не пречи да жигосват всички – офицери, шефове на служби, сътрудници, картотекирани сътрудници – всички под един знаменател – Държавна сигурност.

Лустрацията имаше смисъл допреди повече от 20 години, до момента в който хора от някогашните служби още бяха живи и в активна  възраст. Тогавашните ръководещи от Съюз на демократичните сили имаха цялостната власт – министър председател Иван Костов, президент от Съюз на демократичните сили, цялостно болшинство в Народното събрание, в Конституционен съд. Но те не взеха решение този сакрален въпрос за днешните насипно десни. А през днешния ден има някакво нараснала интензивност по тематиката, някои си показват лустрация и като цялостна възбрана, освен за държавна работа, ами тези хора, колкото са останали, да ги изгонят от всякъде, даже от частни компании.

Бившите чиновници в тайните служби носят отговорност за гонене, подслушване и репресии на хора сериозни към режима на Живков. Можем да ги посочим, да ги осъдим морално, само че какво повече? Днес ги употребяват главно, единствено с цел да залепят към тях някого и да го обвинят за връзки с Държавна сигурност. Та и чак внуците им да лустрират и да ги карат да се извиняват…

Иван Бакалов