Безусловният базов доход: Стъпка към края на света
Покрай икономическият срив, в който се намира Испания, държавното управление предложи концепция за въвеждане на така наречен " гражданска заплата ". На процедура той трябваше да съставлява категоричен базов приход (ББД), само че бързо се видоизмени в диференцирана ставка за засегнатите фамилии.
Въпреки че тя не беше призната, поради рецесията ББД още веднъж се спряга като решение за икономическите беди. Има единствено един проблем: сходна концепция може да докара единствено до икономическо и обществено заличаване.
Дисекция на ББД
Първото споменаване на ББД е в памфлета на американския мъдрец Томас Пейн Agrarian Justice от 1797 година, в който той показва, че страната би трябвало да дава на всеки " базови приходи ". Учудващо, това не е единствено " лява " идея. В следствие сходна теза е защитавана даже от първенци на свободния пазар като Милтън Фридман и Фридрих декор Хайек.
По своята същина, ББД съставлява обезпечен месечен приход на жителите на територията на една страна, който, както стана ясно, се обезпечава от държавното управление - на процедура свободни пари " от въздуха ", без значение дали работиш, или не. Разликите при идеолозите на този тип приход е произходът на средствата. Според някои, те могат да бъдат обезпечени от задоволително висок плосък налог, какъвто към този момент имаме в България. Според други, с цел да се набират те, косвените налози като данъкът върху добавената стойност би трябвало да се изстрелят - даже има оферти за Данък добавена стойност от 400%.
Друга разлика сред бранителите на ББД е задачата, която ще реализира посредством заплащането. Милтън Фридман си е представял, че по този метод може да се усъвършенства бюрокрацията и да се помогне на хората да се върнат на пазара на труда (защо ще го вършат, в случай че получават пари от нищото, остава загадка). Тоест приказваме за краткосрочна политика, макар че, както е известно, няма нищо по-постоянно от една държавна стратегия.
Според други, това би трябвало да е непрекъсната система за преразпределение, с която ще се намали " неравенството " и ще се увеличи общият стандарт на живот. Според тях сходна мярка може трайно да подкрепи популацията на една страна.
Математическата неспособност на ББД
И двете концепции са тотална химера. Първата инспекция, на която ще я подложа, е напълно математическа. Официалната линия на бедността в България е 314 лева на човек, а съгласно калкулации на КНСБ от януари тази година, едно четиричленно семейство може да живее обикновено с приход от 2517 лева, т.е. при двама работещи възрастни всеки от тях би трябвало да получава по 1259 лева
Ако разделим тази сума на четири обаче, тъй като не всеки има четиричленно семейство, се получават по 629,5 лева на човек. Това е с съвсем 20 лева повече от минималната работна заплата от 1 януари тази година и защото задачата на ББД въпреки всичко постоянно е да обезпечи опция за " естествен " метод на живот, ще употребявам тази сума.
По данни на Националния статистически институт, жителите на България над 19-годишна възраст са 5 632 247 души. В калкулацията включвам лицата в пенсионна възраст, тъй като приходът е категоричен, само че изключвам децата, тъй като те нямат право на труд, т.е. логиката на страната е, че за тях приходите, наподобява, са нещо неприятно. А и в последна сметка в най-хубавия случай всяко от тях има майка и татко, които да го устоят.
Има и друга причина да включа пенсионерите - както стана ясно нагоре, съгласно някои теоретици концепцията е посредством ББД да се усъвършенства администрацията. На процедура включвайки пенсионерите, можем въобще да отстраняваме пенсионната система, което ще се отрази отрицателно на пенсионноосигурителните фондове, само че в последна сметка ще реализира задачата страната да раздава средства единствено от едно ведомство.
От тук нататък е обикновена математика, като въпреки всичко по-долу ще прегледам и сюжет, при който хората в пенсионна възраст не получават ББД.
Проектобюджетът на България за тази година е на стойност 46,8 милиарда лева, като включително не са включени актуализациите с изтеглянето на нов дълг. От таблицата нагоре ясно се виждам, че чисто парично, най-малко съгласно финансовите параметри, страната ще може да си разреши да устоя система на ББД... в случай че спре да прави безусловно всичко друго. В множеството сфери това безспорно ще докара до възстановяване на обстановката, а с остатъка от 4,3 милиарда лева ще може да устоя другите държавни бюра, както и самата Агенция за приходите, както може да се назовава администрацията, раздаваща ББД.
Тук даже не включвам комплицирани въпроси от сорта на: по какъв начин страната ще подсигурява, че в края на всеки месец ще разполагаеми активи от над 3,5 милиарда лева, с цел да може да изплаща безусловния базов приход, тъй като в живия живот нейният бюджет се образува последователно. Тя не стартира годината с цялата сума от 46,8 милиарда лева, които след това се отделят по месеци.
Казано другояче, математически е невероятно страната да обезпечи хипотетичните приходи от съвсем 630 лева на човек на месец за ББД. Но има още доста причини.
Икономическите последствия от ББД
Ефекти върху заетостта
Данните на Института за пазарна стопанска система към 2017 година демонстрират, че повече от половината заети в България или към 1,9 млн. души, са получавали месечни приходи под кривата на бедността по това време или малко над нея. През последните няколко години постъпленията нарастват, а безработицата спадна до рекордни стойности. Така че можем да понижим техния брой до 1,5 млн., което въпреки всичко прави 46% от заетите, които през последното тримесечие на предходната година са 3,2 млн. души съгласно Национален статистически институт.
E, в случай че най-нископлатените в страната са изправени пред избора да получават приходи и да работят или да получават приходи и да не работят, кое биха избрали? Разбира се, че второто! Със сигурност някои от тях обичат работата си, само че това надали е правилно за множеството, които работят, с цел да могат да се устоят. Това значи величествен срив на продуктивността на стопанската система като цяло.
Отделно трайното задържане отвън работната мощ води до доста съществени психо-физиологични увреждания. От растежа на явления като алкохолизма, наркоманиите, незадравословното хранене и други до домашното принуждение. Освен, че те имат икономическа цена, измерена през разноските за опазване на здравето да вземем за пример, сами по себе си те просто унищожават фамилии, човеци и животи.
Геноцид на предприемачеството и вложенията
Както стана ясно, водещите оферти са за финансиране на системата на ББД посредством увеличение на налозите, без значение дали директни или косвени. Какво се случва с бизнес средата, когато управляващите приказват за повдигане на налозите? Влошава се. Това е правилно даже единствено при говорене за сходна мярка, камо ли при въвеждането ѝ.
Влошаване на бизнес средата значи отлив на вложения и дестимулиране на предприемачеството. Казано другояче, единственото, което фактически ни прави по-богати - производството на повече артикули и услуги, ще бъде съществено подринато.
Тук има и различен миг. Дори и някой да желае да назначава чиновници, средата ще е по-тежка за него и заради обстоятелството, че ще би трябвало да им обещае още по-високи заплати, в сравнение с другояче щеше да е належащо. Нека познаем къде ще отидат всички предприятия, включително и доста от аутомотив бранша, в случай че внезапно се изправят пред потребността да покачат разноските си. В чужбина, несъмнено.
Отражение върху цените, спестяванията и стандарта на живот
Спад на търсенето, в композиция с доста по-стремглав спад на производството (защото, както стана ясно, всеки бизнес, който може да избяга страна с сходна фискална политика, ще го направи), ще докара в допълнение до повишаване на цените. Тоест стандартът на живот ще стане по-скъп, само че не заради естествени аргументи, а в резултат на отрицателните странични последствия от ББД.
Това значи, че с времето нацията освен ще е по-бедна с помощта на ББД, ами и отрицателните последствия от тази политика ще намалят опцията за предстоящ натурален стопански напредък посредством произвеждане. Защо това е по този начин?
За да се създава, изключително в комплицирана стопанска система като актуалната, са нужни спестявания. Те разрешават на индустриалните браншове, намиращи се надалеч от крайното ползване, да съществуват въобще, тъй като резултата от техния труд се осъществя доста напред в бъдещето. Пример: без спестявания не можем да имаме коли. Отнема 5-7 години, преди една концептуална кола да стигне до пазара. Именно спестените средства са това, което заплаща на дизайнерите, моделиерите, производителите на обособените съставни елементи и така нататък в този времеви бранш.
При растеж на цените (а по-долу ще забележим за какво и цените в прилежащите страни ще се повишат), хората нямат никаква податливост да икономисват. Защо да оставиш парите в банката, когато след година или две действително можеш да си купиш по-малко артикули и услуги, в сравнение с през днешния ден? Увеличаването на склонността към консумация постоянно се ускорява, когато една валута се обезценява.
Това ще докара до стесняване на спестяванията, каквото виждаме и през днешния ден, съдейки по обстоятелството какъв брой доста хора се оказаха без никаква опция да се устоят, откакто изгубиха работата си. Тяхното намаление значи растеж на лихвите, тъй като банките просто нямат средства, които да употребяват за кредитиране. Този феномен нанася още един удар на предприемачеството и унищожава опцията за предстоящ напредък на стопанството.
Срив на вътрешното ползване
Увеличаването на налозите, най-много на косвените, води със себе си и различен детайл. Както стана ясно, производството ще бъде мощно дестимулирано, защото фирмите ще са изправени пред несигурна фискална среда и увеличени разноски за труд. Но в случай че Данък добавена стойност се усили, това ще докара до спомагателен скок и на цените, което ще подтикне всеки консуматор, който е кадърен на това, да заобикаля локалния пазар. Така бизнесът ще понесе двоен удар - освен няма да може да назначава, само че и няма да може да продава.
За да избегне отрицателните последствия от Данък добавена стойност, всеки разумен стопански сътрудник ще вземе новите си пари и ще похарчи в чужбина, в случай че приемем, че там няма ББД и толкоз високи налози, колкото у нас. Това, несъмнено, от една страна ще срине финансирането на самата система на ББД. Но от друга, ще намали вътрешното ползване.
Де факто в t1 страната ще вземе парите на данъкоплатците, в t2 ще им ги раздаде назад под формата на ББД, в случай че спре всичките си други функционалности, в t3 средствата ще изчезнат от страната. Заедно с тях ще бъдат подринати и всички фактори, които водят до натурален напредък на стопанската система.
Утопията на финансиране на ББД посредством налози
Но самата концепция за финансиране на ББД посредством налози е неосъществима. Кривата на Лафер демонстрира, че колкото повече се усилват налозите, толкоз по-малко средства събира хазната. Причината за това е доста елементарна - в този случай всеки, който може, ще бяга от данъчното облагане. Защо да работиш " на ярко ", в случай че страната ще ти изземе по-голямата част от приходите? Защо да купуваш артикули в София, където Данък добавена стойност е високо, респективно и крайната цена, вместо да вървиш един път седмично до Сърбия и да пълниш хладилника?
На процедура тази крива ни демонстрира, че не е реалистично да се мисли, че ББД може да бъде финансирано посредством фиска. Страните, които могат, биха правили това посредством инфлация, т.е. посредством отпечатване на нови пари В този случай ще се следи задействана от хиперинфлацията имплозия на цялото стопанство. Тези, които не могат, в която група попада и България, просто биха унищожили стопанските системи си при подобен опит, освен това - доста скоростно.
Светът след ББД
Освен икономическите проблеми, ББД има и доста сериозен политически подобен. Той се състои в това, че когато един път хората привикнат да получават пари, без да вършат нищо, всеки който дръзне да заплаши този приход, автоматизирано ще губи изборите. Разбира се, по един или различен метод, в случай че сходна система бъде имплементирана, тя ще би трябвало да бъде и отстранена.
Независимо по какъв начин тъкмо се случи това, значимият въпрос е: по какъв начин наподобява светът след ББД? Според мен той няма да е изключително красиво място.
Хората, които са избрали да не работят, а да разчитат на ББД, ще са изгубили голяма част от трудовите си привички. Пробвайте да стоите у дома една година, без да вършиме нищо продуктивно, с цел да разберете това.
Предприемаческият дух ще бъде подринат, а той не се основава от през днешния ден за на следващия ден. Това се вижда в България и през днешния ден, 40 години след рухването на Берлинската стена.
Дори и бизнесът да желае да рестартира, с високи лихви по заемите и немалка част от трудовата мощ, която е отвикнала да работи, това ще е изключително мъчно. Неслучайно върша отпратка към социализма, тъй като светът след ББД би изглеждал в немалка степен като България през 90-те години.
В умозаключение, въвеждането на сходна концепция ще докара до грандиозно обедняване на популацията и до заличаване на методите за основаване на благосъстояние. Да, някои хора за не прекомерно дълъг интервал от време може да имат лукса да получават средства, без да работят, само че още преди техният приток да секне, жителите на страната ще са съвсем окончателно обеднели. /money.bg
Въпреки че тя не беше призната, поради рецесията ББД още веднъж се спряга като решение за икономическите беди. Има единствено един проблем: сходна концепция може да докара единствено до икономическо и обществено заличаване.
Дисекция на ББД
Първото споменаване на ББД е в памфлета на американския мъдрец Томас Пейн Agrarian Justice от 1797 година, в който той показва, че страната би трябвало да дава на всеки " базови приходи ". Учудващо, това не е единствено " лява " идея. В следствие сходна теза е защитавана даже от първенци на свободния пазар като Милтън Фридман и Фридрих декор Хайек.
По своята същина, ББД съставлява обезпечен месечен приход на жителите на територията на една страна, който, както стана ясно, се обезпечава от държавното управление - на процедура свободни пари " от въздуха ", без значение дали работиш, или не. Разликите при идеолозите на този тип приход е произходът на средствата. Според някои, те могат да бъдат обезпечени от задоволително висок плосък налог, какъвто към този момент имаме в България. Според други, с цел да се набират те, косвените налози като данъкът върху добавената стойност би трябвало да се изстрелят - даже има оферти за Данък добавена стойност от 400%.
Друга разлика сред бранителите на ББД е задачата, която ще реализира посредством заплащането. Милтън Фридман си е представял, че по този метод може да се усъвършенства бюрокрацията и да се помогне на хората да се върнат на пазара на труда (защо ще го вършат, в случай че получават пари от нищото, остава загадка). Тоест приказваме за краткосрочна политика, макар че, както е известно, няма нищо по-постоянно от една държавна стратегия.
Според други, това би трябвало да е непрекъсната система за преразпределение, с която ще се намали " неравенството " и ще се увеличи общият стандарт на живот. Според тях сходна мярка може трайно да подкрепи популацията на една страна.
Математическата неспособност на ББД
И двете концепции са тотална химера. Първата инспекция, на която ще я подложа, е напълно математическа. Официалната линия на бедността в България е 314 лева на човек, а съгласно калкулации на КНСБ от януари тази година, едно четиричленно семейство може да живее обикновено с приход от 2517 лева, т.е. при двама работещи възрастни всеки от тях би трябвало да получава по 1259 лева
Ако разделим тази сума на четири обаче, тъй като не всеки има четиричленно семейство, се получават по 629,5 лева на човек. Това е с съвсем 20 лева повече от минималната работна заплата от 1 януари тази година и защото задачата на ББД въпреки всичко постоянно е да обезпечи опция за " естествен " метод на живот, ще употребявам тази сума.
По данни на Националния статистически институт, жителите на България над 19-годишна възраст са 5 632 247 души. В калкулацията включвам лицата в пенсионна възраст, тъй като приходът е категоричен, само че изключвам децата, тъй като те нямат право на труд, т.е. логиката на страната е, че за тях приходите, наподобява, са нещо неприятно. А и в последна сметка в най-хубавия случай всяко от тях има майка и татко, които да го устоят.
Има и друга причина да включа пенсионерите - както стана ясно нагоре, съгласно някои теоретици концепцията е посредством ББД да се усъвършенства администрацията. На процедура включвайки пенсионерите, можем въобще да отстраняваме пенсионната система, което ще се отрази отрицателно на пенсионноосигурителните фондове, само че в последна сметка ще реализира задачата страната да раздава средства единствено от едно ведомство.
От тук нататък е обикновена математика, като въпреки всичко по-долу ще прегледам и сюжет, при който хората в пенсионна възраст не получават ББД.
Проектобюджетът на България за тази година е на стойност 46,8 милиарда лева, като включително не са включени актуализациите с изтеглянето на нов дълг. От таблицата нагоре ясно се виждам, че чисто парично, най-малко съгласно финансовите параметри, страната ще може да си разреши да устоя система на ББД... в случай че спре да прави безусловно всичко друго. В множеството сфери това безспорно ще докара до възстановяване на обстановката, а с остатъка от 4,3 милиарда лева ще може да устоя другите държавни бюра, както и самата Агенция за приходите, както може да се назовава администрацията, раздаваща ББД.
Тук даже не включвам комплицирани въпроси от сорта на: по какъв начин страната ще подсигурява, че в края на всеки месец ще разполагаеми активи от над 3,5 милиарда лева, с цел да може да изплаща безусловния базов приход, тъй като в живия живот нейният бюджет се образува последователно. Тя не стартира годината с цялата сума от 46,8 милиарда лева, които след това се отделят по месеци.
Казано другояче, математически е невероятно страната да обезпечи хипотетичните приходи от съвсем 630 лева на човек на месец за ББД. Но има още доста причини.
Икономическите последствия от ББД
Ефекти върху заетостта
Данните на Института за пазарна стопанска система към 2017 година демонстрират, че повече от половината заети в България или към 1,9 млн. души, са получавали месечни приходи под кривата на бедността по това време или малко над нея. През последните няколко години постъпленията нарастват, а безработицата спадна до рекордни стойности. Така че можем да понижим техния брой до 1,5 млн., което въпреки всичко прави 46% от заетите, които през последното тримесечие на предходната година са 3,2 млн. души съгласно Национален статистически институт.
E, в случай че най-нископлатените в страната са изправени пред избора да получават приходи и да работят или да получават приходи и да не работят, кое биха избрали? Разбира се, че второто! Със сигурност някои от тях обичат работата си, само че това надали е правилно за множеството, които работят, с цел да могат да се устоят. Това значи величествен срив на продуктивността на стопанската система като цяло.
Отделно трайното задържане отвън работната мощ води до доста съществени психо-физиологични увреждания. От растежа на явления като алкохолизма, наркоманиите, незадравословното хранене и други до домашното принуждение. Освен, че те имат икономическа цена, измерена през разноските за опазване на здравето да вземем за пример, сами по себе си те просто унищожават фамилии, човеци и животи.
Геноцид на предприемачеството и вложенията
Както стана ясно, водещите оферти са за финансиране на системата на ББД посредством увеличение на налозите, без значение дали директни или косвени. Какво се случва с бизнес средата, когато управляващите приказват за повдигане на налозите? Влошава се. Това е правилно даже единствено при говорене за сходна мярка, камо ли при въвеждането ѝ.
Влошаване на бизнес средата значи отлив на вложения и дестимулиране на предприемачеството. Казано другояче, единственото, което фактически ни прави по-богати - производството на повече артикули и услуги, ще бъде съществено подринато.
Тук има и различен миг. Дори и някой да желае да назначава чиновници, средата ще е по-тежка за него и заради обстоятелството, че ще би трябвало да им обещае още по-високи заплати, в сравнение с другояче щеше да е належащо. Нека познаем къде ще отидат всички предприятия, включително и доста от аутомотив бранша, в случай че внезапно се изправят пред потребността да покачат разноските си. В чужбина, несъмнено.
Отражение върху цените, спестяванията и стандарта на живот
Спад на търсенето, в композиция с доста по-стремглав спад на производството (защото, както стана ясно, всеки бизнес, който може да избяга страна с сходна фискална политика, ще го направи), ще докара в допълнение до повишаване на цените. Тоест стандартът на живот ще стане по-скъп, само че не заради естествени аргументи, а в резултат на отрицателните странични последствия от ББД.
Това значи, че с времето нацията освен ще е по-бедна с помощта на ББД, ами и отрицателните последствия от тази политика ще намалят опцията за предстоящ натурален стопански напредък посредством произвеждане. Защо това е по този начин?
За да се създава, изключително в комплицирана стопанска система като актуалната, са нужни спестявания. Те разрешават на индустриалните браншове, намиращи се надалеч от крайното ползване, да съществуват въобще, тъй като резултата от техния труд се осъществя доста напред в бъдещето. Пример: без спестявания не можем да имаме коли. Отнема 5-7 години, преди една концептуална кола да стигне до пазара. Именно спестените средства са това, което заплаща на дизайнерите, моделиерите, производителите на обособените съставни елементи и така нататък в този времеви бранш.
При растеж на цените (а по-долу ще забележим за какво и цените в прилежащите страни ще се повишат), хората нямат никаква податливост да икономисват. Защо да оставиш парите в банката, когато след година или две действително можеш да си купиш по-малко артикули и услуги, в сравнение с през днешния ден? Увеличаването на склонността към консумация постоянно се ускорява, когато една валута се обезценява.
Това ще докара до стесняване на спестяванията, каквото виждаме и през днешния ден, съдейки по обстоятелството какъв брой доста хора се оказаха без никаква опция да се устоят, откакто изгубиха работата си. Тяхното намаление значи растеж на лихвите, тъй като банките просто нямат средства, които да употребяват за кредитиране. Този феномен нанася още един удар на предприемачеството и унищожава опцията за предстоящ напредък на стопанството.
Срив на вътрешното ползване
Увеличаването на налозите, най-много на косвените, води със себе си и различен детайл. Както стана ясно, производството ще бъде мощно дестимулирано, защото фирмите ще са изправени пред несигурна фискална среда и увеличени разноски за труд. Но в случай че Данък добавена стойност се усили, това ще докара до спомагателен скок и на цените, което ще подтикне всеки консуматор, който е кадърен на това, да заобикаля локалния пазар. Така бизнесът ще понесе двоен удар - освен няма да може да назначава, само че и няма да може да продава.
За да избегне отрицателните последствия от Данък добавена стойност, всеки разумен стопански сътрудник ще вземе новите си пари и ще похарчи в чужбина, в случай че приемем, че там няма ББД и толкоз високи налози, колкото у нас. Това, несъмнено, от една страна ще срине финансирането на самата система на ББД. Но от друга, ще намали вътрешното ползване.
Де факто в t1 страната ще вземе парите на данъкоплатците, в t2 ще им ги раздаде назад под формата на ББД, в случай че спре всичките си други функционалности, в t3 средствата ще изчезнат от страната. Заедно с тях ще бъдат подринати и всички фактори, които водят до натурален напредък на стопанската система.
Утопията на финансиране на ББД посредством налози
Но самата концепция за финансиране на ББД посредством налози е неосъществима. Кривата на Лафер демонстрира, че колкото повече се усилват налозите, толкоз по-малко средства събира хазната. Причината за това е доста елементарна - в този случай всеки, който може, ще бяга от данъчното облагане. Защо да работиш " на ярко ", в случай че страната ще ти изземе по-голямата част от приходите? Защо да купуваш артикули в София, където Данък добавена стойност е високо, респективно и крайната цена, вместо да вървиш един път седмично до Сърбия и да пълниш хладилника?
На процедура тази крива ни демонстрира, че не е реалистично да се мисли, че ББД може да бъде финансирано посредством фиска. Страните, които могат, биха правили това посредством инфлация, т.е. посредством отпечатване на нови пари В този случай ще се следи задействана от хиперинфлацията имплозия на цялото стопанство. Тези, които не могат, в която група попада и България, просто биха унищожили стопанските системи си при подобен опит, освен това - доста скоростно.
Светът след ББД
Освен икономическите проблеми, ББД има и доста сериозен политически подобен. Той се състои в това, че когато един път хората привикнат да получават пари, без да вършат нищо, всеки който дръзне да заплаши този приход, автоматизирано ще губи изборите. Разбира се, по един или различен метод, в случай че сходна система бъде имплементирана, тя ще би трябвало да бъде и отстранена.
Независимо по какъв начин тъкмо се случи това, значимият въпрос е: по какъв начин наподобява светът след ББД? Според мен той няма да е изключително красиво място.
Хората, които са избрали да не работят, а да разчитат на ББД, ще са изгубили голяма част от трудовите си привички. Пробвайте да стоите у дома една година, без да вършиме нищо продуктивно, с цел да разберете това.
Предприемаческият дух ще бъде подринат, а той не се основава от през днешния ден за на следващия ден. Това се вижда в България и през днешния ден, 40 години след рухването на Берлинската стена.
Дори и бизнесът да желае да рестартира, с високи лихви по заемите и немалка част от трудовата мощ, която е отвикнала да работи, това ще е изключително мъчно. Неслучайно върша отпратка към социализма, тъй като светът след ББД би изглеждал в немалка степен като България през 90-те години.
В умозаключение, въвеждането на сходна концепция ще докара до грандиозно обедняване на популацията и до заличаване на методите за основаване на благосъстояние. Да, някои хора за не прекомерно дълъг интервал от време може да имат лукса да получават средства, без да работят, само че още преди техният приток да секне, жителите на страната ще са съвсем окончателно обеднели. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ