Стефани Кирякова пред Efirbet: Пазя златния си медал в кутия, подарена ми в Токио
Поколението на сегашните ни златни девойки донесе първата олимпийска купа за българската художествена гимнастика. Стефани Кирякова е една от петте в отличния ни отбор от Токио. Чаровната прелест и нейните съотборнички зарадваха всички българи със смелата си и виртуозна игра и по безапелационен метод се изкачиха на първото място на почетната стълбичка. Стефани и компания покориха своя състезателен Еверест с финес и смъкнаха от него рускините, които бяха непроменяемо първи на Игри от 1996 година насам. И когато фантазиите се сбъдват, следва да се опише за извървения път.
В изявление за Стефани Кирякова разказва шампионските мигове в Токио и паметните си моменти в кариерата и споделя какво мисли за две специфични дами в нейния живот.
Стефани, две седмици след триумфа, какво е чувството?
Усещането към този момент е, че все едно е минало доста време, а са единствено две седмици. Но приятните страсти и еуфорията към момента остават, както и удовлетворението, че постигнахме нещо огромно и зарадвахме нашите сънародници.
Когато тръгвахте към Япония, какво очаквахте да постигнате?
Ние в никакъв случай не сме се стремели към нещо по-малко от златния орден, само че при нас се случват неща, които се непредвидени. Понякога да вземем за пример сме правили неточности, различен път сме играли добре, само че не ни правят оценка, тъй че всичко чакахме.
Какво си казахте, когато излизахте за първото си комбиниране?
Искахме в първия ден да изиграем две постоянни и спокойни съчетания, и го направихме. На финала към този момент бе по-трудно, тъй като тогава се раздаваха медалите.
Имаше ли сложни моменти, до момента в който играехте?
За нас беше значимо да сме безусловно съсредоточени при самото осъществяване, всичко останало вървеше безпрепятствено и умерено, тъй като ние бяхме добре готови, както спортно-технически, по този начин и душевен да издържим на напрежението.
Кога усетихте, че златото ще е за България?
До последно не имах вяра, че ще ни дадат златото, тъй като най-големият ни съперник – рускините, бяха с финален стартов номер и излязоха след нас. Ние доста пъти сме играли без неточност, а сме завършвали на второ и трето място. В Токио също бяхме на най-високо равнище, само че чак когато видях оценката на Русия, разбрах, че сме първи.
Защо рускините не признаха провалянето си?
Аз не желая да приказвам от тяхно име, само че считам, че е изцяло обикновено мъчно да понесат загубата, поради това, че не са губили на Олимпиади от 25 години. Най-вероятно са очаквали и в този момент да не бъде по-различно, само че ние си заслужихме купата с играта си.
Как се чувствате след техните злостни мнения?
На никой не му е прелестно, само че почтено казано не ме вълнува какво приказват другите, тъй като златото е при нас. Не мисля също, че представянето на рускините е неуспех, защото са със сребърни медали и не разбирам за какво реагират по този начин. Колкото и да злобеят, не могат да трансформират обстоятелствата.
Състезанието в Токио ли бе най-тежкото за Вас в кариерата?
От психическа позиция, да.
Къде ще съхранявате златния орден?
След като ни наградиха в Япония, ни подариха и едни прелестни кутии. Ще слага медала си в моята и ще го държа на видно място вкъщи.
Този отбор не е ставал международен първенец в многобоя. Ще сбъднете ли и тази фантазия още веднъж в Япония през ноември?
Ние сме стимулирани да го реализираме. Това, което се желае от нас, ние ще го създадем, а това, което ще се случи, ще се случи.
Ще съумеете ли за толкоз малко време да се подготвите по този начин, че още веднъж да бъдете съвършени и да имате същата мотивация?
Отдавна свикнахме да не се отпускаме след огромни триумфи, да си слагаме нови високи цели и да ги изпълняваме. Ще си почиваме идната година.
Възможно ли е да преосмислите решението си да спрете с гимнастиката след Шампионата на планетата?
Не, то е дефинитивно. Дълго време правехме едно и също, успявахме, само че по-късно голямо напрежение е обикновено да сме на лимита на опциите си. Колкото и тривиално да звучи, по-добре е човек да се откаже, когато е на върха, пък и аз желая да си потегли с тима.
Освен в Токио, кои са другите Ви най-приятни мемоари на килима?
Първият ми огромен орден от Европейското в Гуадалахара през 2018 година, когато станахме трети на въжета. На международното в София през същата година пък играхме пред цялостна зала, което в този момент го оценяваме в пандемията. Тогава спечелихме бронз в моногобоя и злато на пет обръча.
Какво са за Вас Илиана Раева и Весела Димитрова?
За мен постоянно ще останат две от най-силните дами, които познавам. Научила съм доста от тях и се надявам да продължа да го върша.
С какво ще се занимавате, откакто приключите със спорта?
Имам хрумвания, само че нямам решение. При всички случаи ние ще останем свързани по някакъв метод с художествената гимнастика. Кога ще се случи, е въпрос на време.
Още от ПРОГНОЗИ:
В изявление за Стефани Кирякова разказва шампионските мигове в Токио и паметните си моменти в кариерата и споделя какво мисли за две специфични дами в нейния живот.
Стефани, две седмици след триумфа, какво е чувството?
Усещането към този момент е, че все едно е минало доста време, а са единствено две седмици. Но приятните страсти и еуфорията към момента остават, както и удовлетворението, че постигнахме нещо огромно и зарадвахме нашите сънародници.
Когато тръгвахте към Япония, какво очаквахте да постигнате?
Ние в никакъв случай не сме се стремели към нещо по-малко от златния орден, само че при нас се случват неща, които се непредвидени. Понякога да вземем за пример сме правили неточности, различен път сме играли добре, само че не ни правят оценка, тъй че всичко чакахме.
Какво си казахте, когато излизахте за първото си комбиниране?
Искахме в първия ден да изиграем две постоянни и спокойни съчетания, и го направихме. На финала към този момент бе по-трудно, тъй като тогава се раздаваха медалите.
Имаше ли сложни моменти, до момента в който играехте?
За нас беше значимо да сме безусловно съсредоточени при самото осъществяване, всичко останало вървеше безпрепятствено и умерено, тъй като ние бяхме добре готови, както спортно-технически, по този начин и душевен да издържим на напрежението.
Кога усетихте, че златото ще е за България?
До последно не имах вяра, че ще ни дадат златото, тъй като най-големият ни съперник – рускините, бяха с финален стартов номер и излязоха след нас. Ние доста пъти сме играли без неточност, а сме завършвали на второ и трето място. В Токио също бяхме на най-високо равнище, само че чак когато видях оценката на Русия, разбрах, че сме първи.
Защо рускините не признаха провалянето си?
Аз не желая да приказвам от тяхно име, само че считам, че е изцяло обикновено мъчно да понесат загубата, поради това, че не са губили на Олимпиади от 25 години. Най-вероятно са очаквали и в този момент да не бъде по-различно, само че ние си заслужихме купата с играта си.
Как се чувствате след техните злостни мнения?
На никой не му е прелестно, само че почтено казано не ме вълнува какво приказват другите, тъй като златото е при нас. Не мисля също, че представянето на рускините е неуспех, защото са със сребърни медали и не разбирам за какво реагират по този начин. Колкото и да злобеят, не могат да трансформират обстоятелствата.
Състезанието в Токио ли бе най-тежкото за Вас в кариерата?
От психическа позиция, да.
Къде ще съхранявате златния орден?
След като ни наградиха в Япония, ни подариха и едни прелестни кутии. Ще слага медала си в моята и ще го държа на видно място вкъщи.
Този отбор не е ставал международен първенец в многобоя. Ще сбъднете ли и тази фантазия още веднъж в Япония през ноември?
Ние сме стимулирани да го реализираме. Това, което се желае от нас, ние ще го създадем, а това, което ще се случи, ще се случи.
Ще съумеете ли за толкоз малко време да се подготвите по този начин, че още веднъж да бъдете съвършени и да имате същата мотивация?
Отдавна свикнахме да не се отпускаме след огромни триумфи, да си слагаме нови високи цели и да ги изпълняваме. Ще си почиваме идната година.
Възможно ли е да преосмислите решението си да спрете с гимнастиката след Шампионата на планетата?
Не, то е дефинитивно. Дълго време правехме едно и също, успявахме, само че по-късно голямо напрежение е обикновено да сме на лимита на опциите си. Колкото и тривиално да звучи, по-добре е човек да се откаже, когато е на върха, пък и аз желая да си потегли с тима.
Освен в Токио, кои са другите Ви най-приятни мемоари на килима?
Първият ми огромен орден от Европейското в Гуадалахара през 2018 година, когато станахме трети на въжета. На международното в София през същата година пък играхме пред цялостна зала, което в този момент го оценяваме в пандемията. Тогава спечелихме бронз в моногобоя и злато на пет обръча.
Какво са за Вас Илиана Раева и Весела Димитрова?
За мен постоянно ще останат две от най-силните дами, които познавам. Научила съм доста от тях и се надявам да продължа да го върша.
С какво ще се занимавате, откакто приключите със спорта?
Имам хрумвания, само че нямам решение. При всички случаи ние ще останем свързани по някакъв метод с художествената гимнастика. Кога ще се случи, е въпрос на време.
Още от ПРОГНОЗИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ