Нури Билге Джейлан блесна в Кан
Показаният безусловно в последните часове преди оповестяването на тазгодишните награди в Кан 188 минутен филм на уважавания турски режисьор Нури Билге Джейлан " Дивата круша " зае почтено място сред най-впечатляващите заглавия на формалния конкурс на фестивала. Финансиран от няколко значими европейски институции, сред които и българският Национален кино център, дал финансова помощ на копродуцента Стефан Китанов, филмът затвърди репутацията на един от най-хубавите режисьори на международното кино и го трансформира в главен кандидат за сериозна премия.
Подобно на предходния си филм " Зимен сън ", за който през 2014 Джейлан получи " Златна палма ", а също и премията на интернационалната рецензия, и тук режисьорът-автор се завръща към тематики, свързани с фантазиите и живеенето в действителността на турското (но не само) модерно общество. Този път Джейлан потегля по стъпките на одеве дипломирания, само че незает Синан (в ролята Айдин Деморкол), мечтаещ за сполучлива кариера на публицист. Той непрекъснато се завръща в родното си село, близо до известния със славното си минало пристанищен град Чанаккале. Там, макар скъпите археологически остатъци от античния град Троя и бутафорния Троянски кон, издигнат за фотосите на гръмка холивудска сага ( " Троя " ) и подарен на жителите на града от американската звезда Брат Пит, изключително храбър живот не тече. Срещите на Синан със фамилията му, с приятелите от детството и не на последно място - с първата му обич, освен не успокояват тревожната му душа, само че го изправят пред поредност от въпроси, на които той не може да отговори еднопосочно. Джейлан още веднъж е събрал превъзходни артисти, които, както нормално се случва при него, непрекъснато разискват персоналните си проблеми и метода, по който (не) могат да се оправят с тях. Водещата " сюжетна " линия на кино лентата е нееднозначната връзка сред Синан и неговия татко Идрис, чийто комплициран облик е пресъздаден от добре познатия от редица телевизионни сериали Мурат Джемджир.
Постоянните обвинявания на Синан към родителя си не са безпочвени, защото последният се е отдал на хазарта, изгубил е персоналния си престиж и е престанал да се грижи за фамилията си. В същото време е единственият, който се интересува от писанията на сина си, чете и препрочита първата му книга ( " Дивата круша " ). " Запазената " марка Джейлан, а точно неподражаемата, нежна и красива " чеховска " потиснатост, този път в дискретната музикална среда на Бах, бе избрана като " истинска мозайка от въздействащи човешки портрети ". За страхотното изображение още веднъж се е погрижил Гьокхан Тирияки, единственият оператор, с който Джейлан работи през последните 10 години. В лице или в тил, той дискретно следва всяка стъпка на героите и не пропуща да ги подарява с допустимо най-меките багри, които е кадърен да извади от заобикалящата ги природа.
" Искаме ли не, ние наследяваме особеностите на бащите си, някои техни недостатъци, привички, тикове и куп други неща " – сподели Джейлан в Кан и по този начин реши въпроса с главното обръщение на кино лентата си.
Другото заглавие, което съумя да разлюлее фестивалците със мощни страсти и заявления за съпричастност към ориста на елементарните хора, е обществено ангажираният " Капернаум " (в дословен превод " селото на Наум " ). Филмът е изпълнен с бежанци без персонални документи, доведени до положение на цялостна безизходност. Сниман е в най-бедните квартали на Бейрут от ливанската режисьорка и актриса Надин Лабаки. Историята му се върти към 12-годишния Заим, решил да " заведе дело " против родителите си, " отговорни " за това, че са го родили. " Процесът ", който потегля още през цялото време, естествено е мним, само че играе ролята на тежко обвиняване към тези, които по една или друга причина, изоставят децата си на произвола на улицата. Малкият сирийски бежанец Заин Алрафеа бързо стана безусловният любим на фестивала най-много поради непристорения си темперамент. Избран за ролята на основния воин по чиста случайност, във кино лентата той се опълчва на родителите си, решили да омъжат невръстната си щерка и негова сестра, на непристойно ранна възраст. А сцените, в които, без пари и храна, дребният Заин се лута из мизерията на чужд град и отново по случайност, почва да се грижи за едногодишното бебе на самотна майка от Етиопия, са трогателни, най-малкото, тъй като не са попаднали в клопката на мелодрамата.
Дотолкова, доколкото тази година Кан живее под знака на " половото пълноправие ", а също и на мощната ангажираност на председателката на интернационалното жури Кейт Бланшет с идеята на дамите и на сполучливото им " нанагорнище по стълбата на филмовата промишленост ", неофициални клюки към този момент " връчиха " " Златната палма " таман на този филм. " По всички правила на нужните съвпадения с стилните тематики, това е верният филм. " – разясниха експерти. А фактът, че е изработен от жена, която пък се афишира в отбрана на децата и емигрантите, единствено усилва положителните му шансове.
Също за дами емигрантки и също за бебета става дума и в " Айка " на Сергей Дворцевой, вторият съветски филм от формалния конкурс. Сниман съвсем напълно в студена и снежна Москва, филмът безкомпромисно наблюдава физическото страдалчество на емигрантка от Киргизия с изминал период на позволение за работа. Тя, естествено, няма никакви пари и незабавно щом ражда детето си, го зарязва в родилния дом Страхотната актриса Самал Еслямова на процедура " води " целия филм. Израстналият в Казахстан Дворцевой, който пък добре познава тамошната народопсихология показа, че през 2010 година, в разнообразни родилни домове в Москва, киргизки майки групово са изоставили 248 новородени бебета.
" Подобно фрапантно отказване от майчинството ми се видя безусловно необикновено и по тази причина взех решение, че безусловно би трябвало да направя този филм " – сподели Дворцевой в Кан. А оценката тук е много висока, тъй като се вижда същинското лице на съветския под земята живот, където важат само законите на мафията.
Подобно на предходния си филм " Зимен сън ", за който през 2014 Джейлан получи " Златна палма ", а също и премията на интернационалната рецензия, и тук режисьорът-автор се завръща към тематики, свързани с фантазиите и живеенето в действителността на турското (но не само) модерно общество. Този път Джейлан потегля по стъпките на одеве дипломирания, само че незает Синан (в ролята Айдин Деморкол), мечтаещ за сполучлива кариера на публицист. Той непрекъснато се завръща в родното си село, близо до известния със славното си минало пристанищен град Чанаккале. Там, макар скъпите археологически остатъци от античния град Троя и бутафорния Троянски кон, издигнат за фотосите на гръмка холивудска сага ( " Троя " ) и подарен на жителите на града от американската звезда Брат Пит, изключително храбър живот не тече. Срещите на Синан със фамилията му, с приятелите от детството и не на последно място - с първата му обич, освен не успокояват тревожната му душа, само че го изправят пред поредност от въпроси, на които той не може да отговори еднопосочно. Джейлан още веднъж е събрал превъзходни артисти, които, както нормално се случва при него, непрекъснато разискват персоналните си проблеми и метода, по който (не) могат да се оправят с тях. Водещата " сюжетна " линия на кино лентата е нееднозначната връзка сред Синан и неговия татко Идрис, чийто комплициран облик е пресъздаден от добре познатия от редица телевизионни сериали Мурат Джемджир.
Постоянните обвинявания на Синан към родителя си не са безпочвени, защото последният се е отдал на хазарта, изгубил е персоналния си престиж и е престанал да се грижи за фамилията си. В същото време е единственият, който се интересува от писанията на сина си, чете и препрочита първата му книга ( " Дивата круша " ). " Запазената " марка Джейлан, а точно неподражаемата, нежна и красива " чеховска " потиснатост, този път в дискретната музикална среда на Бах, бе избрана като " истинска мозайка от въздействащи човешки портрети ". За страхотното изображение още веднъж се е погрижил Гьокхан Тирияки, единственият оператор, с който Джейлан работи през последните 10 години. В лице или в тил, той дискретно следва всяка стъпка на героите и не пропуща да ги подарява с допустимо най-меките багри, които е кадърен да извади от заобикалящата ги природа.
" Искаме ли не, ние наследяваме особеностите на бащите си, някои техни недостатъци, привички, тикове и куп други неща " – сподели Джейлан в Кан и по този начин реши въпроса с главното обръщение на кино лентата си.
Другото заглавие, което съумя да разлюлее фестивалците със мощни страсти и заявления за съпричастност към ориста на елементарните хора, е обществено ангажираният " Капернаум " (в дословен превод " селото на Наум " ). Филмът е изпълнен с бежанци без персонални документи, доведени до положение на цялостна безизходност. Сниман е в най-бедните квартали на Бейрут от ливанската режисьорка и актриса Надин Лабаки. Историята му се върти към 12-годишния Заим, решил да " заведе дело " против родителите си, " отговорни " за това, че са го родили. " Процесът ", който потегля още през цялото време, естествено е мним, само че играе ролята на тежко обвиняване към тези, които по една или друга причина, изоставят децата си на произвола на улицата. Малкият сирийски бежанец Заин Алрафеа бързо стана безусловният любим на фестивала най-много поради непристорения си темперамент. Избран за ролята на основния воин по чиста случайност, във кино лентата той се опълчва на родителите си, решили да омъжат невръстната си щерка и негова сестра, на непристойно ранна възраст. А сцените, в които, без пари и храна, дребният Заин се лута из мизерията на чужд град и отново по случайност, почва да се грижи за едногодишното бебе на самотна майка от Етиопия, са трогателни, най-малкото, тъй като не са попаднали в клопката на мелодрамата.
Дотолкова, доколкото тази година Кан живее под знака на " половото пълноправие ", а също и на мощната ангажираност на председателката на интернационалното жури Кейт Бланшет с идеята на дамите и на сполучливото им " нанагорнище по стълбата на филмовата промишленост ", неофициални клюки към този момент " връчиха " " Златната палма " таман на този филм. " По всички правила на нужните съвпадения с стилните тематики, това е верният филм. " – разясниха експерти. А фактът, че е изработен от жена, която пък се афишира в отбрана на децата и емигрантите, единствено усилва положителните му шансове.
Също за дами емигрантки и също за бебета става дума и в " Айка " на Сергей Дворцевой, вторият съветски филм от формалния конкурс. Сниман съвсем напълно в студена и снежна Москва, филмът безкомпромисно наблюдава физическото страдалчество на емигрантка от Киргизия с изминал период на позволение за работа. Тя, естествено, няма никакви пари и незабавно щом ражда детето си, го зарязва в родилния дом Страхотната актриса Самал Еслямова на процедура " води " целия филм. Израстналият в Казахстан Дворцевой, който пък добре познава тамошната народопсихология показа, че през 2010 година, в разнообразни родилни домове в Москва, киргизки майки групово са изоставили 248 новородени бебета.
" Подобно фрапантно отказване от майчинството ми се видя безусловно необикновено и по тази причина взех решение, че безусловно би трябвало да направя този филм " – сподели Дворцевой в Кан. А оценката тук е много висока, тъй като се вижда същинското лице на съветския под земята живот, където важат само законите на мафията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ