Поглеждайки назад през целия ни живот, можем да видим, че

„ Поглеждайки обратно през целия ни живот, можем да забележим, че в любовта е отговорът на всичко ” 

Помним Иван Иванов с филми, които са се трансформирали в класика в българското кино като " Всичко е обич ", " Лавина ", " Комбина ", " Мярка за неотклонение ", и го познаваме по-малко с поезията, разказите и есетата му.

След присъединяване с телевизионния сериал  „ Гори, гори огънче " през  артистът издава и първата си книга с разкази и стихове – „ Този живот, оня живот " със стихове, 10 къси описа, една повест, монолога " Човещина " и пиесата “В началото бе словото ”.

По-късно споделя, че стартира да написа инцидентно - един ден споделя на брачната половинка си, актрисата Петя Силянова, че е написал стихотворение, „ За теб “, което тя доста харесва и това го окуражава "

Следват още „ Отговори " и „ Седем часа разлика ", написана взаимно с американската поетеса Холи Фелдман, " Добре пристигнал вкъщи ", а през  2009 година излиза и " Живот ", която включва включва разкази, есета, стихове, притчи. 

Ето и някои негови стихове, с които всички, които го обичат, се сбогуват с него, публикувайки ги през днешния ден...

***

 …Да беше дъжд,

да беше облак,

да те обрисувам.

А то - жена. Контурите се губят…

***

Тръгвам си.

Реших.

Аз имам среща.

И там вали.

Какво пък, дано.

Тук към този момент бях, нали?

***

И… се слагаш в обувките - чистите

И… се пъхваш в ризата - бялата

И… погалваш с ръце сърцето си - топлото

И… му даваш кураж да върви, да тупти…

То си знае посоката.

***

Светът е свят. Красив. Безгрижен.

Пороят отминава. Дните нижат се - дано.

Представи си свят -

обитаем с хора.

И върви си.

 
И пет негови кино лентата, които всеки би трябвало да гледа най-малко един път