Поглеждайки назад към нашия и постижения, винаги ще виждаме хората

Поглеждайки обратно към нашия и достижения, постоянно ще виждаме хората в него. Ще си спомним тези, които ни караха да се смеем, когато светът ставаше прекомерно неуместен с цел да го разберем. Ще си спомним и тези, които ни подкрепяха, когато душата ни се разпадаше на части…

Харесва ни да се държим по този начин, като че ли хората към нас нямат никакво значение. Всъщност цялото ни общество е построено на този принцип. Казваме си един на различен да се съсредоточим върху кариерното развиване и едвам по-късно да мислим за съществени връзки. Да оставаме вкъщи през почивните дни, с цел да пестим пари. Да бъдем спокойни и безразлични, тъй като проявата на уязвимост ще приказва за опцията да ни употребяват.

Сведохме ролята на взаимоотношение сред хората до нещо второстепенно. Преместваме се в различен град и си споделяме: „ И по този начин, в този момент би трябвало да намерим нови другари. “ Започваме нова работа с мисълта: „ Излизането с сътрудниците ще бъде потребно за моята кариера “.

Казваме си, че връзките не играят никаква роля. Казваме си, че животът ни принадлежи единствено на нас. Но има  една избрана наклонност, директно обвързвана с това за какво мнозина отхвърлят самото разбиране за общество.

Въпреки непрекъснатите ни заявления за самостоятелност и непреклонност и демонстрации на личната ни мощ, ние сме обезверено самотни хора.

Опитайте се да завържете откровен диалог с всеки 20-25 годишен млад мъж и той ще ви признае, че му липсват обич, внимание, компания и фамилиарност. Че копнее за другарство. Той търси обич и възприятие за принадлежност, нещата които ни вършат същински хора, колкото и да не желаеме да си го признаем. Защото като цяло животът ни е  толкоз добър, колкото са положителни хората, присъстващи в него.

Независимо от това какъв брой сме сполучливи и какъв брой печелим, животът ни става неправилен, в случай че го прекарваме в самотност.

Необходимо ни е да честваме успехите си с някого. Имаме потребност от другари, с които да можем да се срещнем и да обсъдим най-големите си провали. Нуждаем се от хора, с които можем да запълним живота си със смях, без значение от житейските компликации. Нуждаем се от тези, които изпълват моментите на триумфа с възторг, обич и поддръжка. Нуждаем се от тези, които ще ни разбират  изцяло. Нуждаем се от чувството, че някой също има потребност от нас.

Истината за нашия живот се заключава в това, че би трябвало да бъдем самотни. Още от първия ден на тази планета хората са били дружно един до различен, подкрепяйки се, развивайки се, учейки се и допълвайки се взаимно. Обществото е освен това от сбора от неговите съставни елементи. Ние сме по-силни като група, в сравнение с в случай че действаме сами. И все пак някак си се изхитрихме да забравим за това.

Дотолкова сме погълнати от индивидуализма, че забравихме за основната си нужда за принадлежност към нещо. Потребност да принадлежим както на себе си, по този начин и един на различен. Защото в последна сметка животът в самотност в никакъв случай няма да бъде толкоз прелестен, колкото в случай че сме заобиколени от други хора.

Нашите върхове в никакъв случай няма да станат толкоз високи, каквито те стават, когато честваме достиженията си с тези, които ни обичат. С тях нашите провали няма да са толкоз ужасни, колкото когато се оправяме сами с тях.

С любовта болката няма да е толкоз остра! Представете си друго – какъв брой сили могат да бъдат мобилизирани посредством връзките ни с други хора!

Поглеждайки обратно към своя живот и достижения, постоянно ще виждаме в него хора, които изключително се открояват измежду всички останали. Ще си спомним за тези, които ни  караха да се смеем, когато светът стана прекомерно неуместен, с цел да го разберем. Ще си спомни тези, които ни поддържаха, когато се разпаднахме на части. Ще си спомним нашите победи, които празнувахме дружно с незаменими за нас хора.

В последна сметка животът ни може да бъде богат и впечатляващ, даже в случай че го живеем в самотност. Но качеството му постоянно ще се мери от хората, присъстващи в него, без значение дали си признаваме или не.

cluber

Жените зад „ Стената на Самотата “: Знаете ли за какво сте невидими за мъжете?

  Жените „ зад Стената на самотата„, нормално споделят за себе си: „ Мен като че ли не ме виждат, не ме  виждат. Понякога  седнал съм в компания и  чувствам, че за мен са не запомнили.…

Знаците на Зодиака, които, най-вероятно, ще умрат в самотност!

Ако   не съумеят да намерят някой, който да им подхожда идеално, тези пет зодиакални знака евентуално ще останат самотни в живота и последните си дни ще прекарат сами!  Водолей…