Николай Милчев: Няма предизборна кампания, има илюзия за такава, фокуси
Погледнете им единствено фотосите и ще видите, че наподобяват на войнишките фотоси от 60-те години на предишния век. Там всички бойци са със загърнати леви ръкави, с цел да се забележи, че имат часовник. Целта е роднините им да ахнат от часовника, а пък часовникът е единствено един в ротата. В случая ролята на подобен часовник играе кандидат-президентът. Помислете си имало ли е предприемчив комитет, но за каквото и да е било, и в него най-отпред да не са писателите Иванчо и Марийка и интелектуалците Стоянчо и Пенка. Те постоянно поемат самодейността първи и с две ръце.
Защо мисля, че няма акция?
Ами тъй като тя не е свършвала най-малко последните две-три години. Избори, избори, избори... Все избираме – същества, хрумвания, новости, илюзии. Избираме типове боязън, типове локдауни и проби, типове нокаути и ваксини, типове учене, типове парламенти и типове депутати.
Избираме си за многообразие и типове прокурори, отопления и сили.
Дъх не ни остана от избори. И нищо – хайде, отново изначало, тъй като началото щяло да ни пречисти, избави и оправи.
На тези избори по остарял български бит никой не си приказва с никого, изключително по-главните. Кандидатите приказват единствено с инициативните си комитети от фотосите и от време на време с тв приемниците.
Един кандидат-президент е в облаците, различен – при маските и комплексите си, трети – при медикаментите си, четвърти – при омразата и нелепостта си. Никога, но в никакъв случай не е имало толкоз забележими душевен недоразумения.
Беше ми тъжно, след това – смешно, в този момент ме хваща боязън.
Пандемия плюс Хелоунин, плюс замеряне с тиня, плюс цирк, плюс дебелоочие и изтощение – това е нашата несвършваща предизборна акция. Всеки е заградил хората си в по една кошара и си мисли, че това му се поставя, че стадото му е несъмнено. Това не е битка на хрумвания, а битка на кошари. И всяка от кошарите е най-светла и най-чиста.
До идващия път.
Николай Милчев
Защо мисля, че няма акция?
Ами тъй като тя не е свършвала най-малко последните две-три години. Избори, избори, избори... Все избираме – същества, хрумвания, новости, илюзии. Избираме типове боязън, типове локдауни и проби, типове нокаути и ваксини, типове учене, типове парламенти и типове депутати.
Избираме си за многообразие и типове прокурори, отопления и сили.
Дъх не ни остана от избори. И нищо – хайде, отново изначало, тъй като началото щяло да ни пречисти, избави и оправи.
На тези избори по остарял български бит никой не си приказва с никого, изключително по-главните. Кандидатите приказват единствено с инициативните си комитети от фотосите и от време на време с тв приемниците.
Един кандидат-президент е в облаците, различен – при маските и комплексите си, трети – при медикаментите си, четвърти – при омразата и нелепостта си. Никога, но в никакъв случай не е имало толкоз забележими душевен недоразумения.
Беше ми тъжно, след това – смешно, в този момент ме хваща боязън.
Пандемия плюс Хелоунин, плюс замеряне с тиня, плюс цирк, плюс дебелоочие и изтощение – това е нашата несвършваща предизборна акция. Всеки е заградил хората си в по една кошара и си мисли, че това му се поставя, че стадото му е несъмнено. Това не е битка на хрумвания, а битка на кошари. И всяка от кошарите е най-светла и най-чиста.
До идващия път.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ