Докато някои си играят на Студена война, Китай се отваря към света
/Поглбед.инфо/ В интернационалните връзки се обрисуваха няколко метода. Двата най-показателни са този на Китай, който е ориентиран към двустранно и многостранно взаимоизгодно съдействие, при което всяка страна е удовлетворена, и този на някои западни страни, ориентиран към опълчване, " въздържане ", протекционизъм и други проекции на менталността от Студената война. Ясна индикация за китайската политика е речта на генералния секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, който съобщи, че Китай ще отвори дверите си за останалата част от света.
Китай, несъмнено, е подготвен да пази суверенитета и териториалния си интегритет, само че, както сподели Си Дзинпин на конгреса на ККП, задачата през днешния ден е да се създадат още по-големи приноси към международния мир и развиване. Това е в контраст на реториката на политици от Вашингтон, които като че ли са застинали в интервала на Карибската нуклеарна рецесия.
Връщайки се на думите на Си Дзинпин, той сподели, че Китай ще бъде пореден в " задълбочаването на промяната " и " отварянето ", както и в преследването на висококачествено развиване. Както съобщи той, един проспериращ Китай ще сътвори доста благоприятни условия за света. Така ли е това? Нека да забележим обстоятелствата. Да вземем, да вземем за пример, Африка, която е най-бедния континент, въпреки че се обрисува да играе основна роля в човешкото развиване през 21-и век, най-малкото тъй като ще удвои популацията си. Докато някои страни, измежду които Съединени американски щати и Франция, са заети с военни интервенции, преврати против африкански държавни управления и източване на запаси, Китай влага в африканската инфраструктура и оказва помощ за бързата урбанизация на континента посредством директните си вложения.
Повече от 2200 китайски компании са работили в Африка през 2013, а през днешния ден те са повече. През 2003 е имало едвам 74 милиона $ вложения на Китай в Африка, през 2018 те са скочили към този момент на цели 5,4 милиарда $, а през днешния ден се счита, че Китай е вложил над 23 милиарда в африканската инфраструктура. Един подобен образец е плана за жп линия по крайбрежието на нигерия на стойност 12 милиарда $, както и план за икономическа зона и мегапристанище в Багамойо на стойност 11 милиарда $. Покрай инфраструктурните вложения, Китай оказва помощ на " черния континент " да се оправи с проблеми като бедността, неравенството, опазването на здравето и хигиената. Така да вземем за пример КНР беше основнен донор на ваксини за Африка, за разлика от богатите страни, които бяха ангажирани с така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки имунизациите си единствено за себе си.
Големите китайски планове като " Един път, Един пояс " всъщност отварят Китай към света, само че и също по този начин отварят целия свят по принцип. " Един път, Един пояс " по-специално свързва цяла Евразия и Африка, създавайки пътно-транспортни, културни, стопански, търговски и политически връзки сред десетки страни и милиарди поданици на Земята. И е реалност, че тези планове и връзки се развиват на правилото на уважението към суверенитета на всяка страна, ненамесата във вътрешните работи, прозрачността и взаимната полза.
От другата страна, е метода на страни като Съединените щати, които за жалост в последно време отстъпиха от полезности, които в миналото сами прокламираха като свободната търговия, интернационалното право и впрочем. Днес тези сили се пробват да разделят света посредством търговски и митнически войни, финансови и стопански наказания, политика на " въздържане ", повишение на военното напрежение и създаване на военни съюзи, ориентирани против сигурността на други страни.
С всеки минал ден обаче, се вижда, че китайският диалогичен, изкусен и отворен метод е по-печеливш. При това печеливш както за Китай, по този начин и за цялото човечество, а освен за една част от хората, чиито управници са ги нарекли " златен милиард ". Все повече страни избират да работят с Китай, с китайски компании и вложители, да си сътрудничат с Пекин освен за търговия и инфраструктура, само че и в области като опазването на здравето, културата и образованието. И това е разбираемо, тъй като в Китай през днешния ден е известна концепцията за " единната орис на човечеството ". От друга страна, измежду някои кръгове във Вашингтон е известна концепцията за " въздържане " и световна надмощие. Повече от ясно е кое ще предпочетат множеството страни по света.
Китай, несъмнено, е подготвен да пази суверенитета и териториалния си интегритет, само че, както сподели Си Дзинпин на конгреса на ККП, задачата през днешния ден е да се създадат още по-големи приноси към международния мир и развиване. Това е в контраст на реториката на политици от Вашингтон, които като че ли са застинали в интервала на Карибската нуклеарна рецесия.
Връщайки се на думите на Си Дзинпин, той сподели, че Китай ще бъде пореден в " задълбочаването на промяната " и " отварянето ", както и в преследването на висококачествено развиване. Както съобщи той, един проспериращ Китай ще сътвори доста благоприятни условия за света. Така ли е това? Нека да забележим обстоятелствата. Да вземем, да вземем за пример, Африка, която е най-бедния континент, въпреки че се обрисува да играе основна роля в човешкото развиване през 21-и век, най-малкото тъй като ще удвои популацията си. Докато някои страни, измежду които Съединени американски щати и Франция, са заети с военни интервенции, преврати против африкански държавни управления и източване на запаси, Китай влага в африканската инфраструктура и оказва помощ за бързата урбанизация на континента посредством директните си вложения.
Повече от 2200 китайски компании са работили в Африка през 2013, а през днешния ден те са повече. През 2003 е имало едвам 74 милиона $ вложения на Китай в Африка, през 2018 те са скочили към този момент на цели 5,4 милиарда $, а през днешния ден се счита, че Китай е вложил над 23 милиарда в африканската инфраструктура. Един подобен образец е плана за жп линия по крайбрежието на нигерия на стойност 12 милиарда $, както и план за икономическа зона и мегапристанище в Багамойо на стойност 11 милиарда $. Покрай инфраструктурните вложения, Китай оказва помощ на " черния континент " да се оправи с проблеми като бедността, неравенството, опазването на здравето и хигиената. Така да вземем за пример КНР беше основнен донор на ваксини за Африка, за разлика от богатите страни, които бяха ангажирани с така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки имунизациите си единствено за себе си.
Големите китайски планове като " Един път, Един пояс " всъщност отварят Китай към света, само че и също по този начин отварят целия свят по принцип. " Един път, Един пояс " по-специално свързва цяла Евразия и Африка, създавайки пътно-транспортни, културни, стопански, търговски и политически връзки сред десетки страни и милиарди поданици на Земята. И е реалност, че тези планове и връзки се развиват на правилото на уважението към суверенитета на всяка страна, ненамесата във вътрешните работи, прозрачността и взаимната полза.
От другата страна, е метода на страни като Съединените щати, които за жалост в последно време отстъпиха от полезности, които в миналото сами прокламираха като свободната търговия, интернационалното право и впрочем. Днес тези сили се пробват да разделят света посредством търговски и митнически войни, финансови и стопански наказания, политика на " въздържане ", повишение на военното напрежение и създаване на военни съюзи, ориентирани против сигурността на други страни.
С всеки минал ден обаче, се вижда, че китайският диалогичен, изкусен и отворен метод е по-печеливш. При това печеливш както за Китай, по този начин и за цялото човечество, а освен за една част от хората, чиито управници са ги нарекли " златен милиард ". Все повече страни избират да работят с Китай, с китайски компании и вложители, да си сътрудничат с Пекин освен за търговия и инфраструктура, само че и в области като опазването на здравето, културата и образованието. И това е разбираемо, тъй като в Китай през днешния ден е известна концепцията за " единната орис на човечеството ". От друга страна, измежду някои кръгове във Вашингтон е известна концепцията за " въздържане " и световна надмощие. Повече от ясно е кое ще предпочетат множеството страни по света.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ