“погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и

“погалих Егото
с ръка...
срещу косъма зарових пръсти
и видях в очите му
...вина!
кристална...
чиста...и някакси
...добра!
душата ми отвърна
потрепна с неговата периодичност...
струните й зазвъняха
(Боже мой! Какво вибрато!)
изпитах най-дълбоката горест
обикнах себе си...прегърнах него...
и разделих на две
безмерната виновност...

човек лекува свойто Его
единствено!
заравяйки го!
в Сродната Душа!!!
...и на своя глава
оцелява ли се по-късно...
а тя...
потънала във тъга
мълчи -
за другата Душа
си заслужава...
тихо!!!...
...да те заболи!!! ”