Поемането на въздух става все по-трудно, от устата ви започва

Поемането на въздух става все по-трудно, от устата ви стартира да тече пяна, зрението ви се замъглява и сърдечният ви темп се забавя. Тогава конвулсиите поемат.

„ Тогава се предадохме на гибелта “, сподели доктор Салим Намур, описвайки признаците на поемане на газ зарин. Той ги претърпя два пъти, до момента в който лекуваше ранените в Гута, Сирия, през август 2013 година, когато режимът на президента Башар ал-Асад предприе ужасяваща офанзива с химически оръжия против Дума и Източна Гута.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла. Обзор от Близкия изток: Болница Шифа в действителност ли е център за интервенции на Хамас? Франция издава заповед за арест на сирийския Ал-Асад Руски и американски въздушни удари нападат цели в Сирия „ Двете страни на една и съща монета “: Активисти осъждат рецензиите на Асад към Израел завършек на списъка

„ Бяхме предопределени да живеем, само че не всички оцеляха. “

Днес Намур оглавява Асоциацията на жертвите на химически оръжия (AVCW), една от организациите, които заведоха дело, което докара до издаването на френска заповед за арест против Ал-Асад и трима висши офицери за химическото кръвопролитие която умъртви повече от 1100 души.

„ Най-лошите резултати от излагането на химически оръжия са дълбоката психическа контузия, спомените за задушаване и спомените за тези, които загубихме и обичахме “, сподели Намур пред Ал Джазира. Спомняйки си ужаса, сполетял стотиците хиляди, които бяха обсадени в Гута, той сподели: „ Те умряха, до момента в който бяха гладни и мечтаеха за един самун, а децата умряха, мечтаейки за играчка. “

„ Горчивина и отчаяние “

Преди 10 години клането с химически оръжия провокира световно отвращение и вниманието се насочи към Барак Обама, тогавашният президент на Съединените щати, който сподели, че потреблението на химически оръжия в Сирия е „ алена линия “.

Въпреки планината от доказателства против режима по отношение на потреблението на химическа война против цивилното население, „ алената линия “ на Обама приключи с нищо повече от решението да се унищожи арсеналът с химически оръжия в Сирия.

Сирия се съгласи през 2013 година да се причисли към Организацията за възбрана на химическите оръжия (ОЗХО) и да се откаже от всички химически оръжия.

Това остави „ възприятие на мъка и отчаяние “ за оживелите, съгласно Намур, защото те имаха вяра, че е разрешило на Ал-Асад да избяга от отговорност и наказване.

През септември 2013 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издаде Резолюция № 2118, която постановява нуждата да се търси отговорност от виновните за потреблението на химически оръжия в Сирия.

ОЗХО разгласи завършването на унищожаването на сирийските химически оръжия една година след клането.

Въпреки това следствията потвърдиха потреблението на химически оръжия (като зарин и хлор) от силите на режима в следени от опозицията региони през идващите години.

И по този начин, AVCW, дружно със Сирийския център за медии и независимост на изложение (SCM), Сирийския списък, Инициативата за правораздаване на Отворено общество и Защитниците на гражданските права се обърнаха към интернационалната пълномощия на френските съдилища в опит да задържат тези виновен отговорен.

Без имунитет за военнопрестъпниците

Решението за издаване на заповед за арест на Ал-Асад идва две години след завеждането на делото и представянето на доказателства и очевидци на съда във Франция.

Делото против Ал Асад и високопоставените военни беше подкрепено от разкази на очевидци от първа ръка и изчерпателен разбор на сирийската военна командна верига, сподели юрист Мазен Даруиш, създател и шеф на SCM.

Дарвиш разказа заповедта за арест като „ исторически казус “, защото има за цел да подведе под отговорност настоящ президент, за който преди се смяташе, че се употребява с безспорен имунитет.

Дарвиш сподели, че доказателствата „ потвърждават, че не е допустимо военна част да употребява [химически оръжия] против цивилни без заповед от президента на републиката, който е главнокомандващ на въоръжените сили “.

Дарвиш сподели, че не се надява, че френският развой ще донесе цялостна правдивост за жертвите, което съгласно него би трябвало да одобри формата на политически преход и път към преходно правораздаване. Такъв развой би трябвало да се основава на правилата за попречване на повтаряне и възмездие и търсене на отговорност от виновните, сподели той.

Основната цел на завеждането на каузи в европейските съдилища, сподели Даруиш, е да се резервира правилото на справедливостта на масата, да се даде опция гласовете на жертвите да бъдат чути и да се даде доказателство, че тези закононарушения са действителни, а освен „ политически “ обвинявания ” сред конфликтните страни, както настояват сирийският режим и неговите поддръжници.

Спирането на нормализирането със сирийския режим също е една от задачите на този развой, който служи да подсети на тези, които приветстват Башар ал Асад, че той е потвърден военнопрестъпник.

„ Като сирийски емигрант се надявам да се върна в страната си и да мога да пребивавам там с децата си “, сподели Даруиш. „ За всяка национална идея единствено хората са тези, които могат да създадат разликата. “

Спомен за „ града на мъртвите “

30-годишният Мохамед Ейд си спомня нощта, когато неговият град Замалка се трансформира в „ град на мъртвите “, защото смъртоносният газ се популяризира във всичките му квартали, причинявайки гибелта на цели фамилии за минути.

Като медиен деятел, Ейд взе фотоапарата си, с цел да се опита да документира това, което вижда. „ Не мога да не помни околните и роднините, които загубихме “, сподели той пред Al Jazeera. „ Видях майки да прегръщат децата си, до момента в който умираха, и татко, който не можеше да диша, само че викаше спасителите да оказват помощ на сина му вместо него. “

Ид сподели, че би считал всеки формален развой против Ал-Асад за „ победа “, макар че би предпочел да се организира в сирийски съдилища. „ Но моментът не е подобаващ, тъй като режимът към момента е на власт и продължава да прави закононарушения и до през днешния ден, както виждаме в Идлиб “, сподели той, имайки поради непрекъснатите бомбардировки от силите на режима на региони отвън неговия надзор в северозападната част на страната.

48-годишният Амин ал Шейх одобри новината за заповедта за арест със комбинация от „ нерешителност и равнодушие “, тъй като има вяра, че Франция има ползи „ разнообразни от справедливостта за жертвите “. Той е сърдит, че Франция разреши на Рифаат ал-Асад, чичото на сирийския президент, да напусне Франция и да се върне в Сирия през 2021 година, макар че беше наказан на затвор за потребление на средства, отклонени от Сирия, за закупуване на френски парцели.

„ Те ни лъжат и няма да ни въздадат правдивост. Бих се срамувал от себе си, в случай че им повярвах или им се доверих, и няма да трансформира убежденията си, до момента в който не видя съответни стъпки, които стартират да делегитимират този режим “, сподели ал-Шейх.

„ Не задушавайте истината “

Ужасът от химическите офанзиви в никакъв случай не е напускал Махмуд Бувейдани, даже години откакто той стана емигрант в Турция.

Колежанинът е бил на 16 години, когато се е случило клането. „ Бяхме привикнали с бомбардировките, само че това беше друго заради броя на жертвите и типа на оръжията, които не се използваха постоянно по това време “, сподели той.

Бувейдани научи за заповедта за арест против Ал-Асад със смесени усеща, сподели той. „ Изпитвах вяра, че ще успеем да преследваме нарушителите и болежка от спомените, които се върнаха в мен. “

След като беше наложително изселен в северната част на Сирия през 2018 година, Бувейдани стартира работа за битка с държавната агитация и дезинформация за закононарушенията, на които е бил очевидец, изключително за клането с химикали.

Той взе участие като доброволец в акцията „ Не задушавайте истината “, която работи за повишение на осведомеността за случилото се в Гута и за описване на историите на жертви и очевидци посредством своите платформи. Бувейдани не е изгубил вяра, сподели той. „ Надяваме се, че ще имаме същинска отговорност за виновните. “

Други сирийски правозащитни организации също работиха за завеждане на каузи в европейските съдилища и за поддръжка на интернационалните старания за търсене на отговорност от режима и виновните за военните закононарушения.

Ради Саад, доброволец от Сирийската гражданска отбрана (Бели каски), сподели, че всяко правосъдно решение, ориентирано към заблуждение под отговорност на причинителите на нарушавания в Сирия, ще измине дълъг път по пътя на справедливостта и отчетността.

В същото време Гражданската отбрана работи с екипите за следствие на OPCW, с цел да удостовери 146 случая с потребление на химически оръжия в Сирия, след потвърждаване на 17 места и доказване на отговорността на сирийския режим за девет от тези офанзиви.

Източник: Ал Джазира