Подводниците са едно съвършено оръжие, което първо се ражда във

Подводниците са едно напълно оръжие, което първо се ражда във фантазията на Жул Верн. Една магическа лодка, която може да потъва и по-късно да изплува и да продължава да атакува съперниците си. Във времето, когато тази творба съумява да впечатли всеки четец, никой не е вярвал, че подводницата в миналото ще бъде издигната. Днес историята ни потвърждава, че когато някой мечтае мощно, крайният резултат може да бъде реалност.

По време на Първата Световна война, немската флота разполага с богат набор от подводници, съпроводени с някои от най-хубавите капитани, виждани по това време. Подводниците са ситуирани в Белгия, само че надалеч от артилерията на британците. Техният подводен паркинг е наоколо до Брюж, а щом корабите с доставки стартират да минават британския канал, те вършат всичко допустимо, с цел да изпратят продоволствията и оръжията назад на дъното.

Краят на войната е регистриран преди повече от век, като през днешния ден жителите на Белгия към момента събират останките от подводните лодки. Тайните на подводната война остават за дълбините на океана, само че северното крайбрежие на Белгия от дълго време притегля фенове на подводните експедиции. Странното е, че артефактите на войната няма по какъв начин да бъдат пренебрегнати, а откакто изплуват на брега е повече от ясно, че любопитните няма да бъдат един или двама. Томас Термоте се оказва тъкмо подобен авантюрист.

Неговият роден татко го води в дълбините на белгийските крайбрежия още на 14 години. Никой от тях не е професионален водолаз, а по-скоро фен. Дирк Термоте е пенсиониран хотелиер, който търси занимание и с това среща и сина си. Двамата изследват дълбините, както и гробниците на потъналите кораби. Томас Термоте се назовава фламанския Индиана Джоунс за желанието да търси най-различни артефакти, както и да събира сувенири от една остаряла война.

През 2017 година водолазът ревизира белгийския хидрографен департамент в търсене на идната локация за проучване. Попада на локация, която е единствено на към 20 километра от проливите на Остенд и е разказана през 1947 година В самото начало не вижда нищо забавно – това най-вероятно е кораб от Втората Световна война, употребен за превозването на бойци.

Без доста упования, водолазът се спуска и благодарение на новите сонари съумява да прегледа елементи от структурата. Интересното в този случай е, че дължината на котвата е към 26/27 метра. Термоте е съумял да откри подводница. По негови мемоари, до момента в който оглежда подводницата, над него минава по един танкер на 15-20 минути.

По закон е редно да се заяви откритието си на морската полиция. Поставено е ограничаване на коридора и стартира проучване. По-обстойният обзор демонстрира, че това е немска UB Class II подводница. Двата перископа са огънати напред. Предните торпедни отделения са смачкани и раздрани, като че ли от всеобща детонация.

Подводницата е потънала при детонация, само че огромна част от нея е непокътната. Термоте признава, че е разкрил към 30 подводници. Някои са разграничени на две, други са погълнати от солените води. Дори и към септември 2017 година с оповестяването на откритието, Белгия не може да покаже или съобщи какъв е бил бойният транспортен съд.

Учените не откриват идентификационни номера, само че вършат анализът върху бронзовите пропелери. До 1916 година немците изостават и губят преимуществото в тази война. Качеството на направа също пропада, тогава идва един значим въпрос: за какво германците да употребяват положителни пропелери на нея?

Последното втурване на Термоте е през ноември, когато слиза, с цел да сложи буквите си и да жигосах откритието си. Опитва се да откри и отговор посредством инспекция на перископите. Има единствено един производител – Ц.П. Гьорз. На един от перископите открива цифрата 417 и осъзнава, че архивите на Гьорз не са били непокътнати. Последното място, където може да се открие някаква информация, са отломките от торпедата. С малко повече внимание и почистване, подводницата най-сетне ще даде своята загадка – UB-29.

Нейната история демонстрира, че UB-29 е била изпратена в Брюж и би трябвало да прекъсне доставките на британски кораби. Първото потапяне е през март 1916 година Командир е Хърбърт Пютскючен, който по-късно ще бъде считан за страшилището във флотата. Той е 31-я от 37-те командири, които са съумели да потопят към 100 тона противников кораби по време на Първата Световна война. За тези осъществявания съумява да завоюва два стоманени кръста, както и кралски медал.

Войната има чест и немският пълководец не се помни с потопените кораби, а с този, който отхвърля да попопи. На 24 март вижда пътя на SS Sussex от Англия за Франция с към 325 пасажера на борда. Без предизвестие, подводницата пуска едно торпедо и поразява кораба, само че не го потапя. По параграф, капитанът е задължен да смъкна избавителните лодки и в бързината към 50 души падат зад борда и се давят.

Sussex не потъва, а се накланя и остава на повърхността, подготвен да бъде изтеглен до Франция. Немският капитан дава един от първите мотиви за включването във войната. Събитието се случва една година след потапянето на SS Lusitania, където гибелта си намират 128 души – всичките с американски паспорти.

Съединени американски щати заплашва да приключи всички дипломатически връзки, до момента в който Пюткючен декларира, че по отношение на съглашението, когато има подозрения за доставка на оръжия, корабът може да бъде атакуван, само че с една детайлност, пасажерите могат да го изоставен и имат премного време.

Последната задача на UB-29 е на 13 декември 1916 година Британският транспортен съд HMS Landrail съумява да блъсне подводницата, с цел да не ѝ разреши да потъне, а по-късно са пуснати и няколко подводни заряда. Това е последният път, в който някой е имал контакт с този  кораб. Необходим е към век, с цел да може същата да бъде открита още веднъж. Откривателят ѝ счита, че най-вероятно подводницата е оживяла.

Дори с тежка щета е можела да куца към базата си. Надеждата, че са оживели, ги е предиздвикала да отворят шампанското малко по-рано и тъкмо тогава са блъснали подводна мина. Ето за какво и предницата е унищожена, само че останалата част остава непокътната. Последните минути са били най-трагични. Водата е нахлула в пространствата и налягането е съумяло да закове на място плавателния съд. Оцелели са единствено хората в двигателното отделени, непокътнати в капан.

Германия е признателна, че схваща какво се е случило с една от най-смелите им подводни лодки, само че най-вероятно няма да я извади от дъното, тази интервенция е невъзможна. UB-29 остава вечно някъде към белгийското крайбрежие, куцайки към свободата си.