95 години от рождението на писателя Георги Марков
Подозрението е един от най-характерните белези на актуалния български темперамент. Думите са на писателя, публицист и отстъпник Георги Марков (1929-1978), от чието рождение през днешния ден се навършват 95 години, напомня Българска телеграфна агенция. По тематиката за съмнението той разсъждава в есе, прочетено по „ Дойче веле “ през 70-те години на ХХ в. То е оповестено в сборника „ До моя съвременник ” (2015).
Подозрението се е трансформирало в неразделен сателит на всичките ни мисли и усеща, счита Георги Марков. Според него съмнението е един от най-ужасните и мъчителни детайли на „ нашето модерно, българско другарство “.
„ Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел.
Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година ”, показва писателят и публицист.
Георги Марков е роден на 1 март 1929 година в село Княжево, сегашен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 година следва химия във Висшето техническо учебно заведение в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 година като инженер-металург в Държавната политехника „ Й. В. Сталин “ в София.
Работи като инженер-технолог във фабриките „ Победа “ и „ Стинд “, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 година е пенсиониран по болест. Продължава да се устоя от писателски възнаграждения.
За книжовен дебют на Георги Марков се приема разказът му „ Рекордьорът на уиски “, поместен във в. „ Народна армия “ на 7 юли 1951 година
Георги Марков е създател още на „ Цезиева нощ “ (1957), научно-фантастичния разказ „ Победителите на Аякс “ (1959), сборниците с разкази и новели „ Анкета “ и „ Между деня и нощта “, романът „ Мъже “ (1962), „ Портретът на моя двойник “ (1966) „ Жените на Варшава “ (1968) и други От 1963 до 1969 година написва и девет пиеси, сложени в български театри.
В началото на 60-те години той стартира работа в издателство „ Народна юноша “, а от 1969 година е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му очевиден конфликт с властта е поради романа „ Покривът “ (1962), който е спрян и оповестен години след промяната на политическата система, през 2007 година През 1967 година от репертоара на Театъра на националната войска е свалена пиесата „ Да се провреш под дъгата “, а две години по-късно са спрени пиесите „ Аз бях той “ и „ Комунисти “.
През месец юни 1969 година Марков отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. Като една от възможните аргументи за емигрирането му се показва евентуална опция за екранизиране на новелата „ Жените на Варшава “.
През 1972 година Георги Марков стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той интензивно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио „ Дойче веле “. В този интервал Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира попълването на досието му, заведено под името „ Скитник “. В края на 1972 година е задочно наказан на шест години и половина отнемане от независимост като „ невъзвращенец и за вражеска активност “.
В интервала 1973–1978 сътрудничи и на радио „ Свободна Европа “, откъдето в поредицата „ Контакти “ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „ Задочни репортажи за България “ (оригиналното заглавие е „ Задочни репортажи за задочна България “, по-късно е кратко от редакцията).
В тях той написа, че един от ритуалите на култа у нас е било „ цитатничеството “. „ Цитираше се до посиняване. Не си припомням заседание или съвещание, на което всяка минута някой да не произнесе златното факсимиле: „ Както споделя другарят Сталин “…или Димитров… или Червенков… Впоследствие стартира да се появява името Ленин, а през днешния ден като чета българските вестници, виждам, че нещата доста не са се изменили, тъй като е „ както ни учи другарят Живков ", показва Георги Марков в репортажите си. В тях той разяснява още, че „ може би най-унизителната и античовешката демонстрация на култа “ са били манифестациите.
Друга теза на Георги Марков в „ Задочни репортажи за България “, е, че най-здравият съюз на този свят е този сред бездарниците. „ Те са тези, които в изискванията на всеки тоталитарен режим съумяват да изкопаят по някакъв мочур, подобаващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят тези, които са родени, с цел да кръстосват океаните “, написа създателят.
В друг размер репортажите му са оповестени в книжно тяло след неговата гибел. През 1980-1981 година „ Задочни репортажи за България “ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 година Неговите „ Литературни есета “ са оповестени първо в Париж през 1982 година, а в България - през 1990 година
Убийството на Георги Марков оказва се като „ българския чадър “. На 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло " той е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс ". На 12 септември 1978 година, ден след кончината му, от Скотланд ярд публично оповестяват, че той не е умрял от естествена гибел.
Според английската съдебномедицинска експертиза е осъществено ликвидиране с потребление на отровата рицин. През 1990 година досието на Марков изчезва.
През 2005 година българският публицист Христо Христов, създател на книгата „ Убийте „ Скитник “, оповестява пред сътрудник на организация Ройтерс в София, че датчанинът от италиански генезис Франческо Джулино, с кодово име „ Пикадили “, най-вероятно e индивидът, който може да е умъртвил Георги Марков.
Христов обаче споделя, че не може изрично да твърди, че това е килърът на писателя „ Не мога да кажа такова нещо, първо тъй като достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, тъй като тайните служби в никакъв случай не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за ликвидиране ", споделя Христов пред Ройтерс.
Въпреки това българският публицист споделя в друго свое изявление през същата година, че разполага с директива на Министерство на вътрешните работи от 1977 година до сътрудника „ Пикадили " да обезврежда „ скитника ", който живее в Лондон.
България публично приключва следствието на гибелта на Георги Марков на 11 септември 2013 година Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че следствието на английската полиция продължава, като в него вземат участие интернационалните организации.
Франческо Джулино умира през месец август 2021 година в Австрия. Джулино, който от 2010 година се занимавал с търговия с антики във Велс, постоянно е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския публицист отстъпник в Лондон през 1978 година, отбелязва тогава АПА.
На 11 декември 2000 година посмъртно на писателя е присъден медал „ Стара планина “ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
По мотив 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 година в София е открит негов монумент. Автор е скулпторът Данко Данков.
Подозрението се е трансформирало в неразделен сателит на всичките ни мисли и усеща, счита Георги Марков. Според него съмнението е един от най-ужасните и мъчителни детайли на „ нашето модерно, българско другарство “.
„ Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел.
Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година ”, показва писателят и публицист.
Георги Марков е роден на 1 март 1929 година в село Княжево, сегашен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 година следва химия във Висшето техническо учебно заведение в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 година като инженер-металург в Държавната политехника „ Й. В. Сталин “ в София.
Работи като инженер-технолог във фабриките „ Победа “ и „ Стинд “, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 година е пенсиониран по болест. Продължава да се устоя от писателски възнаграждения.
За книжовен дебют на Георги Марков се приема разказът му „ Рекордьорът на уиски “, поместен във в. „ Народна армия “ на 7 юли 1951 година
Георги Марков е създател още на „ Цезиева нощ “ (1957), научно-фантастичния разказ „ Победителите на Аякс “ (1959), сборниците с разкази и новели „ Анкета “ и „ Между деня и нощта “, романът „ Мъже “ (1962), „ Портретът на моя двойник “ (1966) „ Жените на Варшава “ (1968) и други От 1963 до 1969 година написва и девет пиеси, сложени в български театри.
В началото на 60-те години той стартира работа в издателство „ Народна юноша “, а от 1969 година е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му очевиден конфликт с властта е поради романа „ Покривът “ (1962), който е спрян и оповестен години след промяната на политическата система, през 2007 година През 1967 година от репертоара на Театъра на националната войска е свалена пиесата „ Да се провреш под дъгата “, а две години по-късно са спрени пиесите „ Аз бях той “ и „ Комунисти “.
През месец юни 1969 година Марков отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. Като една от възможните аргументи за емигрирането му се показва евентуална опция за екранизиране на новелата „ Жените на Варшава “.
През 1972 година Георги Марков стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той интензивно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио „ Дойче веле “. В този интервал Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира попълването на досието му, заведено под името „ Скитник “. В края на 1972 година е задочно наказан на шест години и половина отнемане от независимост като „ невъзвращенец и за вражеска активност “.
В интервала 1973–1978 сътрудничи и на радио „ Свободна Европа “, откъдето в поредицата „ Контакти “ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „ Задочни репортажи за България “ (оригиналното заглавие е „ Задочни репортажи за задочна България “, по-късно е кратко от редакцията).
В тях той написа, че един от ритуалите на култа у нас е било „ цитатничеството “. „ Цитираше се до посиняване. Не си припомням заседание или съвещание, на което всяка минута някой да не произнесе златното факсимиле: „ Както споделя другарят Сталин “…или Димитров… или Червенков… Впоследствие стартира да се появява името Ленин, а през днешния ден като чета българските вестници, виждам, че нещата доста не са се изменили, тъй като е „ както ни учи другарят Живков ", показва Георги Марков в репортажите си. В тях той разяснява още, че „ може би най-унизителната и античовешката демонстрация на култа “ са били манифестациите.
Друга теза на Георги Марков в „ Задочни репортажи за България “, е, че най-здравият съюз на този свят е този сред бездарниците. „ Те са тези, които в изискванията на всеки тоталитарен режим съумяват да изкопаят по някакъв мочур, подобаващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят тези, които са родени, с цел да кръстосват океаните “, написа създателят.
В друг размер репортажите му са оповестени в книжно тяло след неговата гибел. През 1980-1981 година „ Задочни репортажи за България “ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 година Неговите „ Литературни есета “ са оповестени първо в Париж през 1982 година, а в България - през 1990 година
Убийството на Георги Марков оказва се като „ българския чадър “. На 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло " той е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс ". На 12 септември 1978 година, ден след кончината му, от Скотланд ярд публично оповестяват, че той не е умрял от естествена гибел.
Според английската съдебномедицинска експертиза е осъществено ликвидиране с потребление на отровата рицин. През 1990 година досието на Марков изчезва.
През 2005 година българският публицист Христо Христов, създател на книгата „ Убийте „ Скитник “, оповестява пред сътрудник на организация Ройтерс в София, че датчанинът от италиански генезис Франческо Джулино, с кодово име „ Пикадили “, най-вероятно e индивидът, който може да е умъртвил Георги Марков.
Христов обаче споделя, че не може изрично да твърди, че това е килърът на писателя „ Не мога да кажа такова нещо, първо тъй като достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, тъй като тайните служби в никакъв случай не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за ликвидиране ", споделя Христов пред Ройтерс.
Въпреки това българският публицист споделя в друго свое изявление през същата година, че разполага с директива на Министерство на вътрешните работи от 1977 година до сътрудника „ Пикадили " да обезврежда „ скитника ", който живее в Лондон.
България публично приключва следствието на гибелта на Георги Марков на 11 септември 2013 година Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че следствието на английската полиция продължава, като в него вземат участие интернационалните организации.
Франческо Джулино умира през месец август 2021 година в Австрия. Джулино, който от 2010 година се занимавал с търговия с антики във Велс, постоянно е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския публицист отстъпник в Лондон през 1978 година, отбелязва тогава АПА.
На 11 декември 2000 година посмъртно на писателя е присъден медал „ Стара планина “ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
По мотив 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 година в София е открит негов монумент. Автор е скулпторът Данко Данков.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ