Хазарт и игри в Древен Рим
Подобно на актуалният човек и античните римляни, се прехласват по хазарта и игрите. Въпреки огромният времеви интервал, който дели нашият интервал от този на римляните, някои недостатъци и привички не са се трансформирали изключително. Римската обич към хазарта и игрите е пословична, доказателства се откриват на всички места – писмени и археологически. Разбира се античните игри и хазарт не са като актуалните, въпреки, че има много индикации, че някои игри не са се трансформирали доста. Но за какво хазарта и залаганията са толкоз известни в Древен Рим?
Хазартните игри са обичани на всички обществени пластове в Древен Рим, играейки се от богати, небогати, патриции и роби. Подобно на доста други занимания или действия през Античността, единствено мъжете имат право да се възползват от хазарта и залаганията. Жените нямат право да практикуват залагания и хазарт, с изключение на по време на фестивала Bona Dea – проведен в чест на богинята свързвана с плодовитостта на римлянките.
По време на този набожен интервал, можеш да видят дами, които се държат съвсем като мъже, залагат, пият, крещят от адреналин. Като една проведена и дисциплинирана цивилизация, римляните играят хазарта в особено обособени места, които доста наподобява на актуалните навици. Това са добре познатите таверни в, които има специфични публикации, където един римлянин може да залага на мира. Защото откакто хапнат щедро, римляните се отдават и на хазарт. Има случаи, когато залагания и хазартни игри се разиграват в богати домове, което не е нещо ненормално.
Гордостта на Рим – нейната войска, също страда от порока хазарт. Редица археологически находки от разнообразни военни лагери като Виндоланда (днешна Великобритания), съхраняват доказателства за играта на зарове. Кутиите със зарове са част от оборудването на бойци и офицери, които се забавляват при по-спокойно време.
Кутията за зарове се създава от дърво, а тя се употребява за мятане на заровете предотвратявайки намесата на играча и няма заплаха от машинация. Заровете се създават от кости на животни, само че може да има кехлибарени. Най-известната игра на зарове се назовава Tali, която доста наподобява на покера. Използват се цифрите 1,2,3,6, като всеки състезател има четири зара. В взаимозависимост от цифрите, които се падат, те могат да бъда Венера (много добра цифра), а кучето е допустимо най-лошото.
Табулата е игра, която шокиращо наподобява на актуалната табла, като даже името не се разграничава. Правилата на неразбираеми до XIX век, когато с помощта на една епиграма написана от самият император Зенон (да и императорите също са хора и постоянно за подвластни от тези игри), както и от късноантичният създател Агатий.
Трудно е да не видим въздействието на хазарта и залаганията при римляните, тъй като редица антични създатели ги загатват като Овидий, Сенека, Исидор Севилски, Светоний, Марциал, Цицерон. Хазартните игри основават странни обичаи в Рим като подаръците, които се подаряват по време на Сатурналии – имаме непокътнат епиграф при, който упоменатият създател Марциал, изпраща специфични пулове на Ювенал. Както към този момент споменахме залаганията и игрите се практикуват от всички обществени съсловия в Рим, само че даже децата вземат участие. Разбира се техните игри са доста по-невинни и не носят проблеми.
Те употребяват за своите игри тези пулове упоменати от Марциал, наречени „ нукес “. Пуловете получават името saturnalicice, поради известният езически празник. Ето какво написа Марциал на Ювенал, изпращайки му тези пулове: „ De nostro, facunde, tibi Juvenalis, agello Saturnalitias mittimus, ecce, nuces ”, безусловно се превежда – „ Изпращам ви от нашите Сатурналийски „ ядки “ (пулове), скъпи Ювенале! “ (Epigr VII,91). Друг любопитен епитаф открит покрай мавзолея на Луция Пола в Рим по Виа Салария. Надписът ни оповестява за освободен човек, който евентуално е обожавал хазарта. Затова на неговият гроб написа на латински “AD NVCEM ” – наоколо до мястото, където се играе с тези пулове нукес. Това потвърдил мощната обвързаност към игрите, приживе. Късноантичният историк и свещеник Исидов Севилски загатва за описаната към този момент табула, наподобяваща на актуалната табла.
Хазарта и залаганията са повече от феномен, заради обстоятелството, че доста създатели пиша за тях, само че и се откриват по фрески като такива от Помпей при който виждаме няколко разнообразни изображения от развиването на игра. Има и още един стенна живопис на, който се виждат три играчи с кръгла маса и пулове към тях. Вече споменахме за император Зенон, който има уязвимост към настолните игри, само че това не е обособен случай, а наклонност при императори. Още от времето на принципата, Светоний написа,че Октавиан Август толкоз харесва игрите, че прави всичко допустимо с цел да ги предизвиква като включва даже родственици и другари, вкарвайки като залог 250 денарии (сребърна римска монета). Калигула играе постоянно с огромни суми и с цел да изплати задълженията си, конфискува имуществото на свои бойци и офицери.
Нерон също не се тормози за залага огромни суми, съгласно Светоний, Клавдий обожава играта на зарове, той даже написва книга за правилата на играта наречена “De arte aleae ”. Комод последният представител на славната династия на Антонините не се разграничава от своите прародители по хазартните си привички – неговата взаимозависимост към хазартните игри е толкоз огромна, че безусловно трансформира имперският замък на Палатинският рид в антично Монте Карло. Император Домициан постоянно е подготвен да хвърля зарове, даже в утринните часове. Според изворите най-големият комарджия от императорите е Луций Вер. Той основава таверна в двореца си и при завръщане си от поход в Сирия, незабавно стартира да играе като даже не спи, употребявайки през това време „ долни храни и питиета “.
Lex Cornelia публикуван през 81 година прочие Хр, чиито създател евентуално е Сула, пробва да забрани игрите, тъй като римляните демонстрират доста от екстравагантната си природа по време на хазарт. Lex Titia и Lex Publicia ограничават игрите единствено по време на спортни мероприятия. Според законите може да се вършат залагания по време на гладиаторски борби или надпревари с колесници. Във всички други интервали на година хазарта и залаганията са неразрешени. Наказанието е отнемане от независимост, заточение или парична санкция, а едно такова дело се смята за опозоряващо.
Въпреки опитите за регулация и възбрана, хазартните занимания не понижават, а тъкмо противоположното, което е повода за слабата законова успеваемост. Чак при император Юстиниан е изработен нов опит за възбрана на хазарта и залаганията, посредством закон. Този закон разрешава само игри, плод на умения (вероятно се има поради настолните) и при закрепен оптимален залог. Това демонстрира, законите могат да бъдат доста гъвкави, когато се постанова, ограничавайки при доста строги условия залаганията. Не е ясно какви са последствията от този късноантичен закон, само че утихване на залаганията има.
Но то се дължи не толкоз на успеваемостта на законите, а на навлизането на християнството от ден на ден, тъй като през VI век, към момента има доста места, които изповядват скрито езичество. Средновековните ръкописи, потвърждават, че даже религията не съумява да заличи напълно хазартните игри, които не престават да се играят в армията (особено по време на походи) или скрито при затворени общества. Силният адреналин основават се при настолните игри е прекомерно прелъстителен за жителите на Римската империя, което мъчно може да се пренебрегва. Много от тези игри доближават до нас, претърпели известна промяна. И през днешния ден продължаваме да играем, да се вълнуваме при игра на табла, шах или други игри познати от Античността.
