Le Figaro: Защо Северен поток-2 предизвиква разделение на Запад?
Под писмо със закани стоеше подписът на Ричард Гренел, посланикът на Съединени американски щати в Германия. В началото на януари го получиха немски компании, които вземат участие в плана за газопровода „ Северен поток-2 “, по-конкретно „ Юнипер “ и „ Винтерсхал “. „ Ние подчертаваме обстоятелството, че предприятията, които работят по газопровада, транспортиращ енергоносители от Русия, се сблъскват със сериозен риск от наказания “, означи високопоставеният посланик. Той подсети, че Вашингтон е срещу плана, а също по този начин акцентира, готовността на Камарата на представителите да разгласи наказания против което и да било дружество, настоящо в прорез с позицията на Съединени американски щати. Какво е бъдещето на този огромен план, проучва Пиер Аврил за авторитетното издание Le Figaro , в материал, представен от БГНЕС.
Правителството на Ангела Меркел отговори на този невиждан напън много умерено. „ Германия е страна, която подсигурява свободата на словото. Поради това няма нужда всяко писмо да бъде коментирано “, сподели министърът на стопанската система Петер Алтмайер. „ Освен това Германия е правова страна “, добави той, напомняйки, че „ Северен поток-2 “ работи в границите на всички нужни позволения. Подигравки прозвучаха и от двете страни. В следващата си Доналд Тръмп съобщи, че Германия се намира „ в ръцете на Русия “. Може ли напрежението да стартира да спада, без някой от лагерите да даде заден ход?
Газопроводът „ Северен поток-2 “ би трябвало да стигне до Грайфсвелд на балтийското крайбрежие на Германия и ще доставя 55 милиарда куб. м. съветски газ в Европа. Ангела Меркел през цялото време се застъпва за този план и го назовава „ търговски “, а не политически. В предишното канцлерът взе решение за закриване на немските АЕЦ, само че работещите на въглища Топлоелектрическа централа съставляват сами по себе си сериозен източник на замърсяване. По подобен метод тя желае да диверсифицира доставките на енергоносители в страната.
Нейното държавно управление повърхностно отхвърля заявките за риска от „ взаимозависимост “ от Русия. Независимо от разширението на опциите за доставки посредством „ Северен поток-2 “, съветският газ не е единствения наличен източник. Освен това, изясняват немците, Русия не е заинтригувана от възникването на рецесия, която би я лишила от подобен пазар и от основния ѝ източник на валута. Делът на съветския газ за снабядване на Европа не престава да пораства и в този момент съставлява една трета от цялото ползване. В Германия 40% от всичкия идващ газ постъпва от Русия. Критичният предел към този момент е доближат.
В Берлин „ Северен поток-2 “ стартира да основава неудобства. Но даже и в случай че настрани бъдат поставени икономическите или частните ползи, Германия желае „ да се сдобри “ с Русия. „ Искаме ли да продължаваме външнополитическата тактика, при която ние притискаме Русия и я блокираме където можем? ", е въпросът, заложен от някогашния министър на външните работи Зигмар Габриел, наричайки подобен метод контрапродуктивен. И въпреки всичко американският напън принуди канцлера да промени позицията си: в този момент тя признава, че ще има геополитически последици от „ Северен поток-2 “, които би трябвало да се вземат под внимание, изключително за Украйна.
Като опрощение за неприемането на „ Северен поток-2 “ Вашингтон употребява аргумента за украинската рецесия и възходящото напрежение с Русия. След анексирането на Крим геополитическите упоритости на Владимир Путин провокират безпокойствие в Съединени американски щати, където постоянно е преобладавала по-твърда линия спрямо Европа. Американците се притесняват, че Русия може да употребява енергоносителите като средство за геополитически напън. Новият газопровод единствено ще разшири тези ѝ благоприятни условия. Освен това „ Северен поток-2 “ дефинитивно ще постави кръст на газотранспортната система на Украйна и по подобен метод ще я лиши от скъп източник на доходи.
Но Белият дом не е смутен единствено за бъдещето на Централна Европа. В опитите си да блокира плана президентът Доналд Тръмп се надява също по този начин да сътвори нов пазар на американския полутечен природен газ (ВПГ). Немците към този момент показват по-високата цена на ВПГ, само че в символ на благосклонност държавното управление в Берлин ще прегледа опцията за финансиране на терминал за ВПГ в Германия. Дали това е задоволително, с цел да се успокои Доналд Тръмп? Не е изключено президентът на Съединени американски щати да преследва и още една цел: продължавайки с натиска той да се надява на ответни стъпки от страна на Владимир Путин по други въпроси.
В Европа породи разделяне. Държавите от Европейски Съюз се придържат към разнообразни възгледи и не се отнасят еднообразно към опасността от въздействието на Москва. Едни заеха деликатна позиция, като да вземем за пример Франция, която поддържа Германия, само че обществено не се намесва в обстановката. Прибалтика и поляците, тъкмо противоположното, са срещу строителството на „ Северен поток-2 “, тъй като го считат за опасност за своята сигурност. При това фронтът на съперниците се разраства: през декември Европейският парламент одобри резолюция с условия за прекъсване на плана. В същото време Финландия и Швеция, които планът непосредствено касае, дадоха единодушието си за пробутване на тръбите през техните териториални води. На собствен ред Дания застава срещу строителството на последния сектор от плана и „ Газпром “ преглежда други разновидности при положение на нейния отвод.
На 8 януари Владимир Путин присъстваше дружно с шефа на „ Газпром “ Алексей Милер на церемонията по влизането в употреба в Калининград на първия терминал за ВПГ, който обезпечава снабдяването на тази област, притисната сред Прибалтика и Полша. Там за първи път газ стига посредством танкери през Балтийско море, а не по остарелия руски газопровод, който стига до Калининград през Беларус и Литва. Неговият маршрут напълно не се нрави на Литва, където след провъзгласяването на независимостта през 1991 година повече не желае да зависи изцяло от съветския газ. През 2015 година тази дребна страна откри плаващ терминал за приемане на норвежки газ, което вбеси Владимир Путин. Той упреква Европа в блян за скъсване на газовите връзки с Русия и за основаване на проблеми за Калининград. Церемонията на 8 януари в Калининград беше отговор в тази посока. В същия ден Владимир Путин със алегоричен жест за известно време спря подаването на газ по тръбопровода... Обикновена инспекция на оборудването, обясниха от „ Газпром “.
В края на ноември Путин беше в Истанбул, където дружно с Ердоган откриха първата част от газопровода „ Турски поток “, който също заобикаля Украйна, само че този път през южна Европа и на Балканите през Черно море. България, Сърбия и Унгария дадоха единодушието си да транзитират газ, което провокира неспокойствие в Брюксел. Преди две години на Европейската комисия към този момент един път се удаде да блокира сходен план под названието „ Южен поток “. Министърът на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери, който през ноември мина пред Будапеща, предизвести държавното управление на Виктор Орбан против съблазните от присъединение към „ Турски поток “: “Русия употребява газопроводите, с цел да укрепи своя надзор в ущърб на сигурността и стабилността на Централна и Източна Европа ".
„ Северен поток “ не е единствено газов проблем. Става дума за оцеляването на Украйна. Ако през наша територия повече няма да има пренос, това ще отвори вратата за голямомащабно военно нахлуване на Русия против нашата страна. Става дума освен за нашата сигурност, само че и за сигурността на Европейския съюз “, предизвести шефът на националната компания „ Нафтогаз “ Андрей Коболев. По неговите думи украинската газопреносна система, снабдяваща Европа, съставлява последната бариера пред попадането на страната под цялостния надзор на Кремъл. „ Северен поток-2 “ ще коства 3 милиарда $, което е равнозначно на украинския бюджет за защита “, означи президентът Петро Порошенко. Киев се договаря с Вашингтон за доставката на ново „ смъртоносно “ отбранително оръжие, само че към този момент към момента е надалеч от приемането в НАТО, което би станало за Москва мотив за война.
Газовата война сред двете страни (даденият газопровод е единствено един от нейните епизоди - бел. ред.) се развива, откакто в Киев се промени политическата власт. На 1 януари 2006 година Москва за първи път затвори вентила на украинците след две години ръководство в Украйна на прозападен водач, който се издигна на върха с помощта на „ Оранжевата гражданска война “. „ Газпром “ повтори две години по-късно този номер, още веднъж в разгара на зимата, когато на европейските консуматори е изключително належащо отопление. Според формалната версия всичко опира до пари, доколкото Украйна отхвърля да съблюдава пазарните закони и интензивно се употребява със статута на някогашна руска република във връзка с преференциалните цени на газа. Днес по тези стопански въпроси се води следствие от Арбитражния съд в Стокхолм, чието последно решение (март 2018 г.) беше в интерес на Украйна: на “Газпром “ се наложи да заплати на „ Нафтогаз “ 2,5 милиарда $.
Западните наблюдаващи означават, че примирието, станало допустимо след избирането на проруския президент Виктор Янукович, който реализира отстъпки за газа против удължение на периода на аренда на базите на черноморския флот в Крим. Това се случи през 2010 година, когато едвам започваше работата по „ Северен поток-1 “. Четири години по-късно Виктор Янукович беше свален от втората гражданска война на Майдана, а Русия анексира полуостров под носа на европейските консуматори. В този миг Германия, основният бранител на „ Северен поток “, една от първите измежду европейски страни поддържа налагането на наказания.
Правителството на Ангела Меркел отговори на този невиждан напън много умерено. „ Германия е страна, която подсигурява свободата на словото. Поради това няма нужда всяко писмо да бъде коментирано “, сподели министърът на стопанската система Петер Алтмайер. „ Освен това Германия е правова страна “, добави той, напомняйки, че „ Северен поток-2 “ работи в границите на всички нужни позволения. Подигравки прозвучаха и от двете страни. В следващата си Доналд Тръмп съобщи, че Германия се намира „ в ръцете на Русия “. Може ли напрежението да стартира да спада, без някой от лагерите да даде заден ход?
Газопроводът „ Северен поток-2 “ би трябвало да стигне до Грайфсвелд на балтийското крайбрежие на Германия и ще доставя 55 милиарда куб. м. съветски газ в Европа. Ангела Меркел през цялото време се застъпва за този план и го назовава „ търговски “, а не политически. В предишното канцлерът взе решение за закриване на немските АЕЦ, само че работещите на въглища Топлоелектрическа централа съставляват сами по себе си сериозен източник на замърсяване. По подобен метод тя желае да диверсифицира доставките на енергоносители в страната.
Нейното държавно управление повърхностно отхвърля заявките за риска от „ взаимозависимост “ от Русия. Независимо от разширението на опциите за доставки посредством „ Северен поток-2 “, съветският газ не е единствения наличен източник. Освен това, изясняват немците, Русия не е заинтригувана от възникването на рецесия, която би я лишила от подобен пазар и от основния ѝ източник на валута. Делът на съветския газ за снабядване на Европа не престава да пораства и в този момент съставлява една трета от цялото ползване. В Германия 40% от всичкия идващ газ постъпва от Русия. Критичният предел към този момент е доближат.
В Берлин „ Северен поток-2 “ стартира да основава неудобства. Но даже и в случай че настрани бъдат поставени икономическите или частните ползи, Германия желае „ да се сдобри “ с Русия. „ Искаме ли да продължаваме външнополитическата тактика, при която ние притискаме Русия и я блокираме където можем? ", е въпросът, заложен от някогашния министър на външните работи Зигмар Габриел, наричайки подобен метод контрапродуктивен. И въпреки всичко американският напън принуди канцлера да промени позицията си: в този момент тя признава, че ще има геополитически последици от „ Северен поток-2 “, които би трябвало да се вземат под внимание, изключително за Украйна.
Като опрощение за неприемането на „ Северен поток-2 “ Вашингтон употребява аргумента за украинската рецесия и възходящото напрежение с Русия. След анексирането на Крим геополитическите упоритости на Владимир Путин провокират безпокойствие в Съединени американски щати, където постоянно е преобладавала по-твърда линия спрямо Европа. Американците се притесняват, че Русия може да употребява енергоносителите като средство за геополитически напън. Новият газопровод единствено ще разшири тези ѝ благоприятни условия. Освен това „ Северен поток-2 “ дефинитивно ще постави кръст на газотранспортната система на Украйна и по подобен метод ще я лиши от скъп източник на доходи.
Но Белият дом не е смутен единствено за бъдещето на Централна Европа. В опитите си да блокира плана президентът Доналд Тръмп се надява също по този начин да сътвори нов пазар на американския полутечен природен газ (ВПГ). Немците към този момент показват по-високата цена на ВПГ, само че в символ на благосклонност държавното управление в Берлин ще прегледа опцията за финансиране на терминал за ВПГ в Германия. Дали това е задоволително, с цел да се успокои Доналд Тръмп? Не е изключено президентът на Съединени американски щати да преследва и още една цел: продължавайки с натиска той да се надява на ответни стъпки от страна на Владимир Путин по други въпроси.
В Европа породи разделяне. Държавите от Европейски Съюз се придържат към разнообразни възгледи и не се отнасят еднообразно към опасността от въздействието на Москва. Едни заеха деликатна позиция, като да вземем за пример Франция, която поддържа Германия, само че обществено не се намесва в обстановката. Прибалтика и поляците, тъкмо противоположното, са срещу строителството на „ Северен поток-2 “, тъй като го считат за опасност за своята сигурност. При това фронтът на съперниците се разраства: през декември Европейският парламент одобри резолюция с условия за прекъсване на плана. В същото време Финландия и Швеция, които планът непосредствено касае, дадоха единодушието си за пробутване на тръбите през техните териториални води. На собствен ред Дания застава срещу строителството на последния сектор от плана и „ Газпром “ преглежда други разновидности при положение на нейния отвод.
На 8 януари Владимир Путин присъстваше дружно с шефа на „ Газпром “ Алексей Милер на церемонията по влизането в употреба в Калининград на първия терминал за ВПГ, който обезпечава снабдяването на тази област, притисната сред Прибалтика и Полша. Там за първи път газ стига посредством танкери през Балтийско море, а не по остарелия руски газопровод, който стига до Калининград през Беларус и Литва. Неговият маршрут напълно не се нрави на Литва, където след провъзгласяването на независимостта през 1991 година повече не желае да зависи изцяло от съветския газ. През 2015 година тази дребна страна откри плаващ терминал за приемане на норвежки газ, което вбеси Владимир Путин. Той упреква Европа в блян за скъсване на газовите връзки с Русия и за основаване на проблеми за Калининград. Церемонията на 8 януари в Калининград беше отговор в тази посока. В същия ден Владимир Путин със алегоричен жест за известно време спря подаването на газ по тръбопровода... Обикновена инспекция на оборудването, обясниха от „ Газпром “.
В края на ноември Путин беше в Истанбул, където дружно с Ердоган откриха първата част от газопровода „ Турски поток “, който също заобикаля Украйна, само че този път през южна Европа и на Балканите през Черно море. България, Сърбия и Унгария дадоха единодушието си да транзитират газ, което провокира неспокойствие в Брюксел. Преди две години на Европейската комисия към този момент един път се удаде да блокира сходен план под названието „ Южен поток “. Министърът на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери, който през ноември мина пред Будапеща, предизвести държавното управление на Виктор Орбан против съблазните от присъединение към „ Турски поток “: “Русия употребява газопроводите, с цел да укрепи своя надзор в ущърб на сигурността и стабилността на Централна и Източна Европа ".
„ Северен поток “ не е единствено газов проблем. Става дума за оцеляването на Украйна. Ако през наша територия повече няма да има пренос, това ще отвори вратата за голямомащабно военно нахлуване на Русия против нашата страна. Става дума освен за нашата сигурност, само че и за сигурността на Европейския съюз “, предизвести шефът на националната компания „ Нафтогаз “ Андрей Коболев. По неговите думи украинската газопреносна система, снабдяваща Европа, съставлява последната бариера пред попадането на страната под цялостния надзор на Кремъл. „ Северен поток-2 “ ще коства 3 милиарда $, което е равнозначно на украинския бюджет за защита “, означи президентът Петро Порошенко. Киев се договаря с Вашингтон за доставката на ново „ смъртоносно “ отбранително оръжие, само че към този момент към момента е надалеч от приемането в НАТО, което би станало за Москва мотив за война.
Газовата война сред двете страни (даденият газопровод е единствено един от нейните епизоди - бел. ред.) се развива, откакто в Киев се промени политическата власт. На 1 януари 2006 година Москва за първи път затвори вентила на украинците след две години ръководство в Украйна на прозападен водач, който се издигна на върха с помощта на „ Оранжевата гражданска война “. „ Газпром “ повтори две години по-късно този номер, още веднъж в разгара на зимата, когато на европейските консуматори е изключително належащо отопление. Според формалната версия всичко опира до пари, доколкото Украйна отхвърля да съблюдава пазарните закони и интензивно се употребява със статута на някогашна руска република във връзка с преференциалните цени на газа. Днес по тези стопански въпроси се води следствие от Арбитражния съд в Стокхолм, чието последно решение (март 2018 г.) беше в интерес на Украйна: на “Газпром “ се наложи да заплати на „ Нафтогаз “ 2,5 милиарда $.
Западните наблюдаващи означават, че примирието, станало допустимо след избирането на проруския президент Виктор Янукович, който реализира отстъпки за газа против удължение на периода на аренда на базите на черноморския флот в Крим. Това се случи през 2010 година, когато едвам започваше работата по „ Северен поток-1 “. Четири години по-късно Виктор Янукович беше свален от втората гражданска война на Майдана, а Русия анексира полуостров под носа на европейските консуматори. В този миг Германия, основният бранител на „ Северен поток “, една от първите измежду европейски страни поддържа налагането на наказания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ