Под маската на лидерството много мъже съсипват съпругите и децата

Под маската на лидерството много мъже съсипват съпругите и децата си

Под маската на водачеството доста мъже унищожават съпругите и децата си.

Деспотизмът и диктатурата, нямат място в едно семейство, защото принуждават дамата да се усеща неравностоен сватбен сътрудник. Резултатите са деструктивни и за двамата като индивидуалисти, и за брака /съвместното съжителство/, като цяло.

Авторитарните мъже нормално са израснали в домове, в които са следили сходно държание, или са слаби, несигурни хора, които се опасяват някой различен да не узурпира властта им. В други случаи това е единствения модел на водачество, който познават.

Но те не са единствените, които употребяват властническия жанр за управление на дома. Всеки път когато, единият сътрудник се опита да управлява или господства над другия, без значение от мнението, желанията, дейностите и стила на живот на подвластната страна, или се опита да принуди половинката си да направи нещо срещу волята си, демонстрира липса на реципрочност.

Поведението, което разкрива тази липса, може да бъде обвързвано освен с физическа корист, само че и с прочувствен тормоз. В едно изследване 53% от хората, запитани за повода за неуспеха на брака им, показали опита на колегата им да ги управлява.

Типични образци за контролиращо държание са: вземането на еднолични решения, установяване на облеклото на обичания, на мястото на живеене, на разноските и тн. Някои решения са незначителни, други – основни. Но преобладаващата персона не се преценява с желанията, мнението и възприятията на другия.

Когато установяват някакво отклоняване от присъщия им дневен ред, властващите мигновено се пробват да принуждават половинката си, посредством закани и втълпяване на боязън, да се върнат в познатия коловоз. Контролиращите съпрузи живеят в непрекъснат боязън да не изгубят своите преобладаващи позиции. Те не смеят да признаят това, с цел да не станат уязвими. Подчиняващите се персони се опасяват да не бъдат атакувани или смазани от преобладаващите. Подобни връзки напълно блокират интимността.

Тъй като деспотът работи независимо, той /или тя/, постоянно се изолира и отчуждава от колегата си, както и от останалите членове на фамилията. Но обичаният му копнее за непосредственост и фамилиарност. Неговата контролираща природа убива любовта на брачната половинка му. На публични места може да се държи благо, само че тази тактичност е изразявана за – надзор.

Жестовете, израз на обич, са без значение. Не съществува същинска угриженост, което кара отсрещната страна да се усеща употребена.

Животът на контролиращата персона е изпълнен с правила. Колкото по-строги са те, толкоз по-щастлива е тя. Правилният метод на вършенето на нещо е техният метод. Те знаят кое е най-хубаво за всеки във всяка обстановка.

Тъй като не съществува реципрочност сред двамата, те не могат да видят света от позиция на другия. Отзивчивостта допуска „ пренасяне “, в света на колегата и е обвързвана със способността, той да бъде забелязан от неговата позиция, без да бъде наказан. Липсата на състрадание е сигнал за следното обръщение: „ Ти си нищожен и не си скъп. “ Такова отношение унищожава самочувствието на колегата.

Контролиращите персони не се интересуват от възприятията на другия.

Ако в името на водачеството, брачният партньор тотално управлява брачната половинка си, може да се стигне до съществени последствия. Продължителното угнетяване на желанията й ще убие нейната обич към него и тя може да се опита внимателно „ да си го върне “. Освен това, може да се стигне до появяването на психосоматика: главоболие, болки в стомаха, под паника рецесии, тревога, меланхолия или други недоволства.

Справянето с деспотичния сътрудник не е елементарно. Възможно е единствено при предпочитание за смяна от двете страни.