Всяка шеста бучка сирене с палмово масло
Почти всяка шеста бучка сирене, създадена у нас за първите 9 месеца на годината, е с добавка на хидрогенирани растителни мазнини. Това сочат данни на земеделското министерство. В България 30 компании публично са заявили потреблението в производството си на въпросната добавка. От цеховете им в интервала от януари до края на септември са излезли 9265 т такива артикули или приблизително на производител се падат по 308 т.
Общото количество за деветмесечието на 2019-а е с 337 т по-голямо от същия интервал на предходната година. Най-имитации с палма са били създадени през юли и август, надлежно 1235 и 1211 т. Запознати разясняват, че това е обвързвано с дейния летен туристически сезон у нас и в някои прилежащи страни. За цялата предходна година у нас публично са създадени 11 504 т сирена с хидрогенирана палма, като пикът от 1529 т тогава е регистриран през юни.
На пазара у нас продуктите с палма се пласират главно в дребните обитаеми места, където покупателната дарба на хората е извънредно ниска.
" По селата хората гледат да си изпълнят корема с нещо на ниска цена, счита Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Според него няма метод да се забрани влагането на хидрогенирана палма. Представители от сектора споделят още, че немалка част от тези артикули се пласират в заведенията за публично хранене, най-много при ол инклузива в хотелите.
Най-често хидрогениранита растителна лой се влага и при произвеждане на артикули със изсъхнало мляко, което замества натуралното. Суровината е доста по-евтина и за това се избира от производителите. Около 2400 т е импортът на изсъхнало мляко в България единствено за първите 8 месеца на годината и по този индикатор сме на едно от челните места по потреблението му изпреварвайки Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Финландия.
По време на последното огромно ревю на храни в София потърсих мнение по казуса от представители на участващите в събитието млекопроизводители. Интересното бе, че немалка част от тях не пожелаха да се цитират имената им. Вълкан Тодоров, притежател на мандра за биволско мляко край Ихтиман, счита, че над 60% от елементарното краве сирене на пазара съдържа хидрогенирани растителни мазнини. Според него такива добавки в млечните артикули би трябвало да бъдат неразрешени, тъй като вредят на здравето. Негов сътрудник от прилежащ щанд, поискал анонимност, счита, че с палма са към половината от сирената и кашкавалите. Най-често те се пласират по магазините в по-бедните региони на страната и за това няма да има резултат от възможната възбрана. Мандраджията посъветва да гледаме и цената.
Сирене под 6 лева за кило сигурно е с добавка същото и важи за кашкавал под 10 лева
Производител от село в Хасковска област напомня, че сиренето с палма е доста търсено поради ниската си цена за сметка на качествените артикули. Според него щом тези храни се продават на пазара и не трябва да се не разрешават. Светла Георгиева от комерсиалния отдел на компания от Добричко обаче е безапелационна, че добавките с хидрогенирани растителни мазнини би трябвало да бъдат неразрешени, както това е направено в други страни. „ Освен че изкривяват пазара, те нанасят и щета на човешкото здраве ”, сподели тя. На същото мнение е и Танер Шахин, районният управител за София на мандра в област Силистра, произвеждаща млечни артикули. „ Делът им на пазара е огромен. Трябва да се забранят обаче поради вредите, които нанасят на човешкото здраве ”, добави той.
От началото на годината БАБХ е направила извърши 2 тематични инспекции в общо 4709 обекта и открива, че най-често липсва надписът за „ Имитиращ артикул ”.
Връчени са 233 наставления и 19 акта. 32 кг имитиращи артикули са били ориентирани за заличаване заради изминал период на валидност, а 6,504 кг имитиращи артикули са изтеглени от пазара за преетикетиране, оповестиха за „ Монитор ” от санитарното ведомство.
Най-често установените несъответствия при осъществените инспекции са липса на наложителния надпис „ Имитиращ артикул “, както и ясно обозначаване на съставния елемент или съставката, които са употребявани като частични или цялостни заместители на млечните съставки, не е оповестено количеството или категорията съставки (сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен генезис, употребявани в производството на имитиращите продукти), неточно отразяване на съставките на храните, предлагани в заведенията за публично хранене. /moreto.net
Общото количество за деветмесечието на 2019-а е с 337 т по-голямо от същия интервал на предходната година. Най-имитации с палма са били създадени през юли и август, надлежно 1235 и 1211 т. Запознати разясняват, че това е обвързвано с дейния летен туристически сезон у нас и в някои прилежащи страни. За цялата предходна година у нас публично са създадени 11 504 т сирена с хидрогенирана палма, като пикът от 1529 т тогава е регистриран през юни.
На пазара у нас продуктите с палма се пласират главно в дребните обитаеми места, където покупателната дарба на хората е извънредно ниска.
" По селата хората гледат да си изпълнят корема с нещо на ниска цена, счита Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Според него няма метод да се забрани влагането на хидрогенирана палма. Представители от сектора споделят още, че немалка част от тези артикули се пласират в заведенията за публично хранене, най-много при ол инклузива в хотелите.
Най-често хидрогениранита растителна лой се влага и при произвеждане на артикули със изсъхнало мляко, което замества натуралното. Суровината е доста по-евтина и за това се избира от производителите. Около 2400 т е импортът на изсъхнало мляко в България единствено за първите 8 месеца на годината и по този индикатор сме на едно от челните места по потреблението му изпреварвайки Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Финландия.
По време на последното огромно ревю на храни в София потърсих мнение по казуса от представители на участващите в събитието млекопроизводители. Интересното бе, че немалка част от тях не пожелаха да се цитират имената им. Вълкан Тодоров, притежател на мандра за биволско мляко край Ихтиман, счита, че над 60% от елементарното краве сирене на пазара съдържа хидрогенирани растителни мазнини. Според него такива добавки в млечните артикули би трябвало да бъдат неразрешени, тъй като вредят на здравето. Негов сътрудник от прилежащ щанд, поискал анонимност, счита, че с палма са към половината от сирената и кашкавалите. Най-често те се пласират по магазините в по-бедните региони на страната и за това няма да има резултат от възможната възбрана. Мандраджията посъветва да гледаме и цената.
Сирене под 6 лева за кило сигурно е с добавка същото и важи за кашкавал под 10 лева
Производител от село в Хасковска област напомня, че сиренето с палма е доста търсено поради ниската си цена за сметка на качествените артикули. Според него щом тези храни се продават на пазара и не трябва да се не разрешават. Светла Георгиева от комерсиалния отдел на компания от Добричко обаче е безапелационна, че добавките с хидрогенирани растителни мазнини би трябвало да бъдат неразрешени, както това е направено в други страни. „ Освен че изкривяват пазара, те нанасят и щета на човешкото здраве ”, сподели тя. На същото мнение е и Танер Шахин, районният управител за София на мандра в област Силистра, произвеждаща млечни артикули. „ Делът им на пазара е огромен. Трябва да се забранят обаче поради вредите, които нанасят на човешкото здраве ”, добави той.
От началото на годината БАБХ е направила извърши 2 тематични инспекции в общо 4709 обекта и открива, че най-често липсва надписът за „ Имитиращ артикул ”.
Връчени са 233 наставления и 19 акта. 32 кг имитиращи артикули са били ориентирани за заличаване заради изминал период на валидност, а 6,504 кг имитиращи артикули са изтеглени от пазара за преетикетиране, оповестиха за „ Монитор ” от санитарното ведомство.
Най-често установените несъответствия при осъществените инспекции са липса на наложителния надпис „ Имитиращ артикул “, както и ясно обозначаване на съставния елемент или съставката, които са употребявани като частични или цялостни заместители на млечните съставки, не е оповестено количеството или категорията съставки (сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен генезис, употребявани в производството на имитиращите продукти), неточно отразяване на съставките на храните, предлагани в заведенията за публично хранене. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ