Да се будите 50 години един до друг - това е любовта
Почти уверена съм, че баба ми и дядо ми не са си казвали “Обичам те” в никакъв случай през живота си. Думи, които ние използваме през днешния ден прекомерно свободно. Думи, които за тях са били непотребни. Дали поради нравите на времето, подари поради особеното образование, дали поради нещо друго, само че е реалност - хората едно време не са си повтаряли непрекъснато какъв брой се обичат. И май по този начин е било по-добре.
Това е историята на моята баба, която е образец за любовта, на която е способна една жена. Това не е най-щастливата история на света, само че не е и най-тъжната, тъй като от нея се ражда нещо красиво. Една прелестна поука за всички нас - мощната обич е тиха. Защото щастието обича тишината и тъгата няма потребност от думи, а от каузи.
Личен списък
В една елементарна вечер за баба ми, само че изглеждаща много съдбовна за мен от дистанцията на времето, тя взема решение да излезе на открито със своята братовчедка и се среща с дядо. Харесват се на мига и тя не се прибира у дома още същата вечер. Остават дружно в неговата квартира и по този начин не престават да се будят един до различен цели 50 години - до гибелта на моя дядо, който си отиде прекомерно рано.
За мен това е най-хубавата метафора за същинската обич. Да не изоставяш индивида до себе си в положително и в неприятно - безусловно и преносно.
Онова легло, на което са заспали за първи път един до различен, в квартирата на дядо ми, е същото легло, на което баба ми спеше до преди 3-4 години, когато с натежало сърце трябваше да се откаже от него и да го размени за по-малко и по-удобно легло, откакто претърпя сериозна интервенция.
Личен списък
Още помня това легълце - персон и половина, желязна рамка, остарели пружини. Но пък е било най-удобното за баба и дядо. Пътувало е дружно с тях през всичките им премествания. Децата им - моите татко и чичо, са скачали по детски от горната страна, а по-късно аз и сестра ми обожавахме да си играем върху него. Седяхме там, до момента в който дядо ни разказваше приказки и до момента в който баба ни хранеше с обичаните ѝ гозби.
Леглото на баба години наред съхраняваше безмълвно толкоз доста фамилни мемоари. И положителните, и неприятните моменти.
Баба и дядо продължиха да спят един до различен на него, даже когато дядо ми се разболя и към този момент му беше мъчно да се оправя с всекидневието самичък. Баба не се оплака нито един път, не се реалокира в друга стая, с цел да се наспи. Тя бдеше като орлица над дядо ни, обгрижваше го и не си помисляше нито за момент да си тръгне от това легло, знак на тяхната обич.
Istock
Да, баба ми не споделяше на дядо, че го обича по 6 пъти дневно, само че дейностите ѝ бяха по-красноречиви от всяка дума на този свят. Тази безрезервност, най-много в тежките им моменти, ми демонстрира и до през днешния ден по какъв начин би трябвало да наподобява същинската, огромна обич.
Защото за любовта не са нужни велики думи или грандиозни жестове, от време на време любовта значи просто да заспивате един до различен... до сетния си мирис. Без значение дали спите върху голямо легло с пухени завивки или върху остаряло легълце с желязна рамка. Да заспиваш до своя човек цялостен живот - това е любовта. И в положително, и в неприятно.
Това е историята на моята баба, която е образец за любовта, на която е способна една жена. Това не е най-щастливата история на света, само че не е и най-тъжната, тъй като от нея се ражда нещо красиво. Една прелестна поука за всички нас - мощната обич е тиха. Защото щастието обича тишината и тъгата няма потребност от думи, а от каузи.
Личен списък В една елементарна вечер за баба ми, само че изглеждаща много съдбовна за мен от дистанцията на времето, тя взема решение да излезе на открито със своята братовчедка и се среща с дядо. Харесват се на мига и тя не се прибира у дома още същата вечер. Остават дружно в неговата квартира и по този начин не престават да се будят един до различен цели 50 години - до гибелта на моя дядо, който си отиде прекомерно рано.
За мен това е най-хубавата метафора за същинската обич. Да не изоставяш индивида до себе си в положително и в неприятно - безусловно и преносно.
Онова легло, на което са заспали за първи път един до различен, в квартирата на дядо ми, е същото легло, на което баба ми спеше до преди 3-4 години, когато с натежало сърце трябваше да се откаже от него и да го размени за по-малко и по-удобно легло, откакто претърпя сериозна интервенция.
Личен списък Още помня това легълце - персон и половина, желязна рамка, остарели пружини. Но пък е било най-удобното за баба и дядо. Пътувало е дружно с тях през всичките им премествания. Децата им - моите татко и чичо, са скачали по детски от горната страна, а по-късно аз и сестра ми обожавахме да си играем върху него. Седяхме там, до момента в който дядо ни разказваше приказки и до момента в който баба ни хранеше с обичаните ѝ гозби.
Леглото на баба години наред съхраняваше безмълвно толкоз доста фамилни мемоари. И положителните, и неприятните моменти.
Баба и дядо продължиха да спят един до различен на него, даже когато дядо ми се разболя и към този момент му беше мъчно да се оправя с всекидневието самичък. Баба не се оплака нито един път, не се реалокира в друга стая, с цел да се наспи. Тя бдеше като орлица над дядо ни, обгрижваше го и не си помисляше нито за момент да си тръгне от това легло, знак на тяхната обич.
Istock Да, баба ми не споделяше на дядо, че го обича по 6 пъти дневно, само че дейностите ѝ бяха по-красноречиви от всяка дума на този свят. Тази безрезервност, най-много в тежките им моменти, ми демонстрира и до през днешния ден по какъв начин би трябвало да наподобява същинската, огромна обич.
Защото за любовта не са нужни велики думи или грандиозни жестове, от време на време любовта значи просто да заспивате един до различен... до сетния си мирис. Без значение дали спите върху голямо легло с пухени завивки или върху остаряло легълце с желязна рамка. Да заспиваш до своя човек цялостен живот - това е любовта. И в положително, и в неприятно.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ