Наръчник по работохолизъм: Мания за величие, бягство от скуката или болест
Почти половината от работещите в Съединени американски щати не употребяват всички полагащи им се дни отпуск, демонстрира изследване на изследователския център Pew.
Сред аргументите, които показват, са прекалено много работа, опасения от закъснение и отвращение да помолят сътрудниците си да поемат техните отговорности.
Има обаче една причина, която чиновниците постоянно не си признават. И тя е, че избират да са прекомерно заети, в сравнение с да не са задоволително натоварени с отговорности.
Често изпитваме по-голямо чувство за личната си стойност, когато работим, в сравнение с когато си почиваме. Работата е освен метод да сме заети, само че и да потвърдим своята полезност - пред другите и пред себе си, написа в разбор по тематиката Harvard Business Review.
Потапянето в работата оказва помощ да заобикаляме чувството за некомпетентност, тревога, самотност, горест и празнина, което може да се появи, когато имаме свободно време.
Страхуваме се да не ни е скучно.
Дори и да не изпитваме изключително наслаждение или пристрастеност към работата си, постоянно считаме, че тя провокира по-малко паники, в сравнение с другите възможности. Резултатът е, че без подобаващи защитни ограничения, безмълвно влизаме в съдружничество с работодателите, които ни предизвикват да се претрупваме.
Така последователно се трансформираме в работохолици.
Работохолизмът, написа Брайън Робинсън, психолог и създател на книгата " Приковани към бюрото ", е " компулсивно разстройство, което се демонстрира посредством самоналагане на условия, некадърност да се контролират работните привички и прекалено отдаване на работата - като се изключват множеството други действия в живота ".
Нарича се работохолизъм точно, тъй като е форма на самоанестезиране.
Независимо дали определеният опиат е работата, алкохолът, опиатите, интернет, видеоигрите, храната, извършването на покупки или безчет други действия, задачата е да избягаме от усеща, които не желаеме да изпитваме.
Иронията е, че полагането на дълги и непрекъснати часове работа и непрекъснатото мислене за нея, в действителност затруднява цялостното усвояване и ангажиране със дилемите ни. С течение на времето това води до понижаване на продуктивността, по-висока степен на прегаряне и даже нараснала възможност от гибел.
Проучване на Световната здравна организация от 2021 година открива, че работата по 55 или повече часа седмично - спрямо естествените 35-40 часа, е обвързвана с 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от гибел от сърдечно заболяване.
Това, което отличава работохолизма от другите форми на пристрастяване е, че той е освен обществено допустим, само че и материално и обществено заплатен.
Ако не сме създали нужното самоизследване, с цел да признаем и разберем какво е повода за преумората ни, множеството от нас не престават да подхранват зависимостта си, без даже да признават, че имат такава.
Тони Шварц – основен изпълнителен шеф на плана " Енергия " и създател на книгата " Начинът, по който работим, не работи " и Ерик Севърсън, шеф на отдела по човешки запаси и ESG в Neiman Marcus Group, се борят през цялата си професионална кариера с работохолизма.
През първото десетилетие от кариерата си Ерик работи по 12 часа дневно, плюс едночасово пътешестване в двете направления. След поредност от персонални провокации той най-сетне взема решение да се обърне към психотерапевт за първи път в живота си. Започва да практикува ежедневна медитация и се потапя в литературата за бърнаут (професионално прегряване).
През 2009 година, до момента в който работи в Gap Inc, Ерик оказва помощ за основаването на самодейност за въвеждане на научените от него практики в компанията. Първата стъпка е наречена " Работна среда единствено за резултати ", което разрешава на корпоративните чиновници да работят за реализиране на резултати, а не да поставят избран брой часове.
Понастоящем Ерик е основен шеф " Човешки запаси " в Neiman Marcus и дружно с Тони Шварц създават взаимно образование на водачи и чиновници за по-умело ръководство на силата, тъй че да са по-устойчиви и пълноценни.
Но при цялата си увереност и отдаденост Ерик към момента намира за непрекъснато предизвикателство да устои на натиска да цени работата над всичко останало в корпоративния свят, който продължава да възнаграждава най-вече тези, които се стараят най-вече.
Това е правилно и за съвсем всяка компания, с която е работил Тони. Преди 20 години той основава плана " Енергия ", с цел да показа на фирмите научни доказателства, че периодическата отмора води освен до по-добро здраве и по-голяма задоволеност на чиновниците, само че и до по-устойчиви резултати и продуктивност. Всъщност той се застъпва за това, което самичък би трябвало да научи.
Когато става въпрос за изтощеност, Тони е основал безчет рационализации за часовете, в които работи. Обича това, което прави. Не го усеща като работа. Изпитва голямо задоволство, че вкарва позитивна смяна в живота на хората. Въпреки тези благородно звучащи оправдания, работата е пожеланият " опиат " на Тони. Тя е най-надеждният метод да изпитва възприятие за лична значителност – и да заобикаля сложните страсти.
В един миг Тони взема решение да посети среща на Анонимните работохолици (да, има такива). Когато си потегля, един от малцината участници му споделя: " Добре пристигнал във френската опозиция. В Ню Йорк има пет милиона работохолици, а ти преди малко се срещна с единствените четирима, които се възвръщат ".
И по този начин, с цел да не стигате до среща на Анонимните работохолици, двамата специалисти оферират няколко тактики, с които може да въздействате на душeвността си.
Признайте степента на пристрастяване към работа
Задайте си тези въпроси:
Колко явен и концентриран е мозъкът ви, когато работите дълго и дълготрайно?
Доколко сте изтощени?
Какво е въздействието върху настроението ви?
Каква е цената за другите хора в живота ви?
Два съществени уговорката: сън и извършения
Изключително значимо е да дадете приоритет на това да спите задоволително часове всяка нощ, с цел да се чувствате изцяло отпочинали, каквото и да значи това за вас. За по-голямата част от хората, това са най-малко седем часа.
Вторият ангажимент е да вършиме най-малко 20 до 30 минути извършения денем. Тези практики са основни за отбягване на бърнаут.
Дейност, която ви доставя най-чисто наслаждение
Направете я нещо, което ви дава най-голяма независимост от работата.
За Тони това са танците и тенисът. За Ерик са медитацията и тренировките.
Каквото и да решите да вършиме, планирайте го в избрани часове всяка седмица. По този метод доста увеличавате вероятността да го осъществите.
Вслушайте се в тялото си
Хората не са основани да работят като роботи на високи обороти, непрестанно, за дълги интервали от време.
Най-добре се усещаме, когато работим не повече от 90 минути едновременно и по-късно си почиваме.
Тялото е най-надеждният барометър дали имате потребност от възобновяване и презареждане, само че постоянно подценяваме сигналите му.
Като се има поради какъв брой доста се възнаграждава преумората в нашата просвета, рационално е да очаквате, че ще се появи известно безпокойствие, когато си дадете време за отмора и възобновяване. Вместо да бързате да се върнете на работа, вижте дали можете просто да поседите малко по-дълго с тези чувства.
Колкото повече можете просто да наблюдавате частта от себе си, която е тревожна, толкоз повече ще откриете, че това не е цялата ви същина.
Способността ви да не работите последователно ще нараства. Когато става въпрос за битка с прегарянето и намаляване на работохолизма, даже и малко грижа за себе си е от огромно значение, допълват двамата специалисти.
Сред аргументите, които показват, са прекалено много работа, опасения от закъснение и отвращение да помолят сътрудниците си да поемат техните отговорности.
Има обаче една причина, която чиновниците постоянно не си признават. И тя е, че избират да са прекомерно заети, в сравнение с да не са задоволително натоварени с отговорности.
Често изпитваме по-голямо чувство за личната си стойност, когато работим, в сравнение с когато си почиваме. Работата е освен метод да сме заети, само че и да потвърдим своята полезност - пред другите и пред себе си, написа в разбор по тематиката Harvard Business Review.
Потапянето в работата оказва помощ да заобикаляме чувството за некомпетентност, тревога, самотност, горест и празнина, което може да се появи, когато имаме свободно време.
Страхуваме се да не ни е скучно.
Дори и да не изпитваме изключително наслаждение или пристрастеност към работата си, постоянно считаме, че тя провокира по-малко паники, в сравнение с другите възможности. Резултатът е, че без подобаващи защитни ограничения, безмълвно влизаме в съдружничество с работодателите, които ни предизвикват да се претрупваме.
Така последователно се трансформираме в работохолици.
Работохолизмът, написа Брайън Робинсън, психолог и създател на книгата " Приковани към бюрото ", е " компулсивно разстройство, което се демонстрира посредством самоналагане на условия, некадърност да се контролират работните привички и прекалено отдаване на работата - като се изключват множеството други действия в живота ".
Нарича се работохолизъм точно, тъй като е форма на самоанестезиране.
Независимо дали определеният опиат е работата, алкохолът, опиатите, интернет, видеоигрите, храната, извършването на покупки или безчет други действия, задачата е да избягаме от усеща, които не желаеме да изпитваме.
Иронията е, че полагането на дълги и непрекъснати часове работа и непрекъснатото мислене за нея, в действителност затруднява цялостното усвояване и ангажиране със дилемите ни. С течение на времето това води до понижаване на продуктивността, по-висока степен на прегаряне и даже нараснала възможност от гибел.
Проучване на Световната здравна организация от 2021 година открива, че работата по 55 или повече часа седмично - спрямо естествените 35-40 часа, е обвързвана с 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от гибел от сърдечно заболяване.
Това, което отличава работохолизма от другите форми на пристрастяване е, че той е освен обществено допустим, само че и материално и обществено заплатен.
Ако не сме създали нужното самоизследване, с цел да признаем и разберем какво е повода за преумората ни, множеството от нас не престават да подхранват зависимостта си, без даже да признават, че имат такава.
Тони Шварц – основен изпълнителен шеф на плана " Енергия " и създател на книгата " Начинът, по който работим, не работи " и Ерик Севърсън, шеф на отдела по човешки запаси и ESG в Neiman Marcus Group, се борят през цялата си професионална кариера с работохолизма.
През първото десетилетие от кариерата си Ерик работи по 12 часа дневно, плюс едночасово пътешестване в двете направления. След поредност от персонални провокации той най-сетне взема решение да се обърне към психотерапевт за първи път в живота си. Започва да практикува ежедневна медитация и се потапя в литературата за бърнаут (професионално прегряване).
През 2009 година, до момента в който работи в Gap Inc, Ерик оказва помощ за основаването на самодейност за въвеждане на научените от него практики в компанията. Първата стъпка е наречена " Работна среда единствено за резултати ", което разрешава на корпоративните чиновници да работят за реализиране на резултати, а не да поставят избран брой часове.
Понастоящем Ерик е основен шеф " Човешки запаси " в Neiman Marcus и дружно с Тони Шварц създават взаимно образование на водачи и чиновници за по-умело ръководство на силата, тъй че да са по-устойчиви и пълноценни.
Но при цялата си увереност и отдаденост Ерик към момента намира за непрекъснато предизвикателство да устои на натиска да цени работата над всичко останало в корпоративния свят, който продължава да възнаграждава най-вече тези, които се стараят най-вече.
Това е правилно и за съвсем всяка компания, с която е работил Тони. Преди 20 години той основава плана " Енергия ", с цел да показа на фирмите научни доказателства, че периодическата отмора води освен до по-добро здраве и по-голяма задоволеност на чиновниците, само че и до по-устойчиви резултати и продуктивност. Всъщност той се застъпва за това, което самичък би трябвало да научи.
Когато става въпрос за изтощеност, Тони е основал безчет рационализации за часовете, в които работи. Обича това, което прави. Не го усеща като работа. Изпитва голямо задоволство, че вкарва позитивна смяна в живота на хората. Въпреки тези благородно звучащи оправдания, работата е пожеланият " опиат " на Тони. Тя е най-надеждният метод да изпитва възприятие за лична значителност – и да заобикаля сложните страсти.
В един миг Тони взема решение да посети среща на Анонимните работохолици (да, има такива). Когато си потегля, един от малцината участници му споделя: " Добре пристигнал във френската опозиция. В Ню Йорк има пет милиона работохолици, а ти преди малко се срещна с единствените четирима, които се възвръщат ".
И по този начин, с цел да не стигате до среща на Анонимните работохолици, двамата специалисти оферират няколко тактики, с които може да въздействате на душeвността си.
Признайте степента на пристрастяване към работа
Задайте си тези въпроси:
Колко явен и концентриран е мозъкът ви, когато работите дълго и дълготрайно?
Доколко сте изтощени?
Какво е въздействието върху настроението ви?
Каква е цената за другите хора в живота ви?
Два съществени уговорката: сън и извършения
Изключително значимо е да дадете приоритет на това да спите задоволително часове всяка нощ, с цел да се чувствате изцяло отпочинали, каквото и да значи това за вас. За по-голямата част от хората, това са най-малко седем часа.
Вторият ангажимент е да вършиме най-малко 20 до 30 минути извършения денем. Тези практики са основни за отбягване на бърнаут.
Дейност, която ви доставя най-чисто наслаждение
Направете я нещо, което ви дава най-голяма независимост от работата.
За Тони това са танците и тенисът. За Ерик са медитацията и тренировките.
Каквото и да решите да вършиме, планирайте го в избрани часове всяка седмица. По този метод доста увеличавате вероятността да го осъществите.
Вслушайте се в тялото си
Хората не са основани да работят като роботи на високи обороти, непрестанно, за дълги интервали от време.
Най-добре се усещаме, когато работим не повече от 90 минути едновременно и по-късно си почиваме.
Тялото е най-надеждният барометър дали имате потребност от възобновяване и презареждане, само че постоянно подценяваме сигналите му.
Като се има поради какъв брой доста се възнаграждава преумората в нашата просвета, рационално е да очаквате, че ще се появи известно безпокойствие, когато си дадете време за отмора и възобновяване. Вместо да бързате да се върнете на работа, вижте дали можете просто да поседите малко по-дълго с тези чувства.
Колкото повече можете просто да наблюдавате частта от себе си, която е тревожна, толкоз повече ще откриете, че това не е цялата ви същина.
Способността ви да не работите последователно ще нараства. Когато става въпрос за битка с прегарянето и намаляване на работохолизма, даже и малко грижа за себе си е от огромно значение, допълват двамата специалисти.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ