Иван Николов: В очакване на Годо
Почти от началото на годината, изключителният и пълномощен дипломат на Република България в Република Сърбия написа писма до представителите на българското малцинство с концепцията да се свика един българо-сръбски бизнес конгрес, на който, в духа на диалозите на президентите Румен Радев и Александър Вучич от 2018 и 2021 година, да се обсъдят опциите за привличане на вложения и основаване на нови работни места в регионите, в които живеят представители на българското национално малцинство.
В последното си писмо Н. Пр. Петко Дойков ни осведомява, че на 21 и 22 юли тази година е обсъждал тематиката в Министерството на стопанската система, Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия и Българската организация за вложения.
По време на диалозите е било установено, че е належащо представителите на българското национално малцинство също да се включат в подготовката на форума и да дефинират техните съответни потребности за съдействие и коопериране с български сътрудници, в това число внос/износ на избрани артикули, планове за инфраструктура, цифровизация и други
Идеята, несъмнено е прелестна. Тя е належаща и нужна. Всеки, който от малко-малко схваща от стопанска система, е наясно, че в новите условия без икономическо съдействие с България, Босилеградското стопанство не може да проработи. Лошите мемоари отблизо минало, когато избрани представители на българския бизнес бяха безусловно изгонени от Босилеград, не трябва да ни отчайват. Те отново са подготвени да предложат вложения и действителни работни места, без значение от неприятната политическа конюнктура в Босилеград. Рано или късно, хората ще се изправят против страха. Рано или късно, ще си отиде и настоящето ръководство и животът ще би трябвало да продължи.
Решаването на проблемите е невероятно преди да бъдат сложени.
И по този начин, належащо е представителите на сръбския, българския и локалния бизнес да се съберат, да си кажат какво още е останало откъм материални и човешки запаси в Босилеград и делово да си поговорят какво би трябвало да се направи, с цел да предложат няколко стотин нови работни места, които биха били избавителни за Босилеград.
Иначе, с нас е свършено. Когато на някое броене на популацията се окаже, че тук към този момент няма хора, ще зейне страшна дупка в българо-сръбските връзки, а сръбските държавници и политици няма да имат пояснение за какво и по какъв начин са изчезнали българите от вековните им огнища.
Проблемите, които пречат за една работеща стопанска система би трябвало да се кажат на всеослушание. Те са доста и би трябвало най-сетне да почне да се приказва за тях.
За всички е ясно, че Босилеград е отпаднал и едва-едва диша. И въпреки всичко, необятният европейски пазар е единствено на десетина километра. Как да се излезе на него? Митническият, фито-санитарният ли надзор, неналичието на капитали, на заинтригувани компании, на планове ли, е пречката? Защо български компании могат да работят на всички места в Сърбия, за какво сръбски компании могат да работят на всички места в България и за какво не могат да работят в Босилеград? Защо на „ свръх-патриотите ” Павловият инстикт постоянно се задейства когато се спомене България? Не е ли извънредно време да се преодолеят митовете, предразсъдъците и страховете, че в случай че искаш да правиш бизнес с България ти не си чист човек и в случай че някой пристигна да прави бизнес тук, безусловно би трябвало да го подозираме, че заплашва териториалната целокупност на Сърбия? Даваме ли си равносметка каква жестока цена до момента платихме на сходни нелепости?
И още нещо доста значимо. Целите на Европейската стратегия за трансгранично съдействие Interreg-IPP България-Сърбия е да подтиква уравновесено и стабилно развиване на граничния район сред България и Сърбия, интегриран в европейското пространство. Предвидените средства по програмата бяха към 32 милиона евро. Много от периодите са пропуснати заради липса на хрумвания, политическа воля и предпочитание да създадем нещо за себе си, за възстановяване на българо-сръбските връзки и за участието на Сърбия в Европейски Съюз. Защото все чакаме да пристигна Спасителят и да ни избави, а не да се спасяваме сами. Не постоянно казусът са и средствата. Босилеградска община и в този момент разполага с един пословичен бюджет от към 620 милиона динара (на 5 – 6 000 поданици!?), който потъва неизвестно къде, до момента в който възрастните хора в близките села умират от апетит, а младите се скитат по европейските градове в търсенето на поминъка си. Вместо сами да си създадат занаят там, където са се родили и където техните предшественици през вековете са поминували в доста по-тежки условия. /БГНЕС
-----
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “.
В последното си писмо Н. Пр. Петко Дойков ни осведомява, че на 21 и 22 юли тази година е обсъждал тематиката в Министерството на стопанската система, Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия и Българската организация за вложения.
По време на диалозите е било установено, че е належащо представителите на българското национално малцинство също да се включат в подготовката на форума и да дефинират техните съответни потребности за съдействие и коопериране с български сътрудници, в това число внос/износ на избрани артикули, планове за инфраструктура, цифровизация и други
Идеята, несъмнено е прелестна. Тя е належаща и нужна. Всеки, който от малко-малко схваща от стопанска система, е наясно, че в новите условия без икономическо съдействие с България, Босилеградското стопанство не може да проработи. Лошите мемоари отблизо минало, когато избрани представители на българския бизнес бяха безусловно изгонени от Босилеград, не трябва да ни отчайват. Те отново са подготвени да предложат вложения и действителни работни места, без значение от неприятната политическа конюнктура в Босилеград. Рано или късно, хората ще се изправят против страха. Рано или късно, ще си отиде и настоящето ръководство и животът ще би трябвало да продължи.
Решаването на проблемите е невероятно преди да бъдат сложени.
И по този начин, належащо е представителите на сръбския, българския и локалния бизнес да се съберат, да си кажат какво още е останало откъм материални и човешки запаси в Босилеград и делово да си поговорят какво би трябвало да се направи, с цел да предложат няколко стотин нови работни места, които биха били избавителни за Босилеград.
Иначе, с нас е свършено. Когато на някое броене на популацията се окаже, че тук към този момент няма хора, ще зейне страшна дупка в българо-сръбските връзки, а сръбските държавници и политици няма да имат пояснение за какво и по какъв начин са изчезнали българите от вековните им огнища.
Проблемите, които пречат за една работеща стопанска система би трябвало да се кажат на всеослушание. Те са доста и би трябвало най-сетне да почне да се приказва за тях.
За всички е ясно, че Босилеград е отпаднал и едва-едва диша. И въпреки всичко, необятният европейски пазар е единствено на десетина километра. Как да се излезе на него? Митническият, фито-санитарният ли надзор, неналичието на капитали, на заинтригувани компании, на планове ли, е пречката? Защо български компании могат да работят на всички места в Сърбия, за какво сръбски компании могат да работят на всички места в България и за какво не могат да работят в Босилеград? Защо на „ свръх-патриотите ” Павловият инстикт постоянно се задейства когато се спомене България? Не е ли извънредно време да се преодолеят митовете, предразсъдъците и страховете, че в случай че искаш да правиш бизнес с България ти не си чист човек и в случай че някой пристигна да прави бизнес тук, безусловно би трябвало да го подозираме, че заплашва териториалната целокупност на Сърбия? Даваме ли си равносметка каква жестока цена до момента платихме на сходни нелепости?
И още нещо доста значимо. Целите на Европейската стратегия за трансгранично съдействие Interreg-IPP България-Сърбия е да подтиква уравновесено и стабилно развиване на граничния район сред България и Сърбия, интегриран в европейското пространство. Предвидените средства по програмата бяха към 32 милиона евро. Много от периодите са пропуснати заради липса на хрумвания, политическа воля и предпочитание да създадем нещо за себе си, за възстановяване на българо-сръбските връзки и за участието на Сърбия в Европейски Съюз. Защото все чакаме да пристигна Спасителят и да ни избави, а не да се спасяваме сами. Не постоянно казусът са и средствата. Босилеградска община и в този момент разполага с един пословичен бюджет от към 620 милиона динара (на 5 – 6 000 поданици!?), който потъва неизвестно къде, до момента в който възрастните хора в близките села умират от апетит, а младите се скитат по европейските градове в търсенето на поминъка си. Вместо сами да си създадат занаят там, където са се родили и където техните предшественици през вековете са поминували в доста по-тежки условия. /БГНЕС
-----
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ