След десетилетие на гонения, сърбите посягат на Светите братя Кирил и Методий
Почти един век, откакто се пробваха да го изкоренят като най-българския празник, сърбите взеха решение да честват 24 май Денят на Светите братя Кирил и Методий, съобщи кореспондентът на БГНЕС от Белград.
Сръбското държавно управление на днешното си съвещание реши да включи измежду формалните празници Деня на Св.св. Кирил и Методий поради техните заслуги за „ основаването на славянската книжовност “.
Празникът на солунските двама братя е най-обичаният български празник и неразривна част от нашата история от епохата на Възраждането. Първоначално той се отбелязва на 11 май и бързо се постанова като един от знаците на българския дух в битката с гръцката Патриаршия, а по-късно и със сръбските искания.
Денят на Свети Кирил и Методий е бодил в очите на сръбските, а по-късно и югославски управляващи, които вследствие на Балканските /1912-1913 г./ и Първата международна /1914-1918 г./ войни превземат земи с плътно българско население. Празникът на солунските двама братя дружно с Екзархията и българските учебни заведения са подложени на грубо гонене от сърбите, тъй като с право са считани за един от стожерите на българщината в окупираните територии. За това свидетелстват и редица интернационалните документи, в това число Карнегиевата анкета от 1913 година
Българският темперамент на празника е приет и от Католическата черква. Покойният папа Йоан Павел Втори разгласи двамата братя за небесни настойници на Европа през 80-те години на предишния век. По време на визитата си в България на 5-7 май тази година папа Франциск неведнъж загатваше в своите речи за смисъла, което Светите братя Кирил и Методий имат за България – още едно самопризнание за нашия принос в Европа. /БГНЕС
Сръбското държавно управление на днешното си съвещание реши да включи измежду формалните празници Деня на Св.св. Кирил и Методий поради техните заслуги за „ основаването на славянската книжовност “.
Празникът на солунските двама братя е най-обичаният български празник и неразривна част от нашата история от епохата на Възраждането. Първоначално той се отбелязва на 11 май и бързо се постанова като един от знаците на българския дух в битката с гръцката Патриаршия, а по-късно и със сръбските искания.
Денят на Свети Кирил и Методий е бодил в очите на сръбските, а по-късно и югославски управляващи, които вследствие на Балканските /1912-1913 г./ и Първата международна /1914-1918 г./ войни превземат земи с плътно българско население. Празникът на солунските двама братя дружно с Екзархията и българските учебни заведения са подложени на грубо гонене от сърбите, тъй като с право са считани за един от стожерите на българщината в окупираните територии. За това свидетелстват и редица интернационалните документи, в това число Карнегиевата анкета от 1913 година
Българският темперамент на празника е приет и от Католическата черква. Покойният папа Йоан Павел Втори разгласи двамата братя за небесни настойници на Европа през 80-те години на предишния век. По време на визитата си в България на 5-7 май тази година папа Франциск неведнъж загатваше в своите речи за смисъла, което Светите братя Кирил и Методий имат за България – още едно самопризнание за нашия принос в Европа. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ