Палеонтолози разкриха динозавърска загадка
Почти 50-годишна мистерия от света на динозаврите най-сетне беше разкрита, оповестяват западни медии.
През 1965 година експерти откриват в пустинята Гоби, Монголия, чифт големи фосилизирани предни динозавърски крака. Дълги цели 2.4 метра те се оказват забележителните крака на творение, населявало територията на нашата планета, което се е предвижвало на два крайници.
Тогава учените допускат, че фосилите принадлежат на голямо хищно създание, само че въпреки всичко типът на създанието е мистерия за тях в продължение на 49 години. Мистерията обаче най-сетне е разбулена, откакто екип от палеонтолози се натъква на друга такава находка.
Собственикът на впечатляващите предни крака е присъединен към типа Deinocheirus mirificus. Той е живеел преди към седемдесет милиона години в богат ареал, на чието място през днешния ден се намира пустинята Гоби.
Теглото на динозавъра постоянно надвишавало шест тона, а дължината му достигала 11 метра. Според откривателите забележителният динозавър е бил най-едрият представител на група птицеподобни антични същества, известни на науката като щраусоподобни динозаври.
След откритата нова находка учените схващат, че са бъркали за Deinocheirus mirificus. Те открили, че нареченият за свиреп динозавър в действителност е миролюбив исполин с човка, който употребява най-вече тревисти растения и дребни рибки.
Според новите теории на палеонтолозите дългите крака, които динозавърът е имал, са му служели да изкопава храната си.
Освен дългите крака Deinocheirus mirificus има и друга отличителна черта-тялото му е снабдено със забележителна гърбица. За разлика от по-дребните орнитомимозаври притежателят на ужасяващата ръка е бил муден и се е предвижвал релативно по-трудно с късите си задни крака.
Почти цели петдесет години Deinocheirus mirificus представляваше мистерия в динозавърската история, споделят откривателите на типа, които лека-полека подреждат пъзела.
Профилът на този образец до момента е образуван само въз основа на двата предни крайника с ужасяващи нокти, открити през 1965 година, както и с помощта на няколко ребра и раменни кости. Новите остатъци обаче, включващи скелети и череп, спомагат на експертите да си изградят вярна визия за типа.
