Почти 32 години след Десети ноември България все още се

Почти 32 години след Десети ноември България към момента се мята сред предишното и настоящето. Младите не помнят многохилядните манифестации и вярата, с която родителите им чакаха, че ще заживеят „ като на Запад “. Тогава, през 1989 година, хората дори не смееха да мечтаят, че за броени години страната ни ще влезе в европейското семейство като равна. Почти. Разговаряме за това с Евгений Михайлов. Според него това, което ни отличава от другите страни, с които дружно тръгнахме към демокрацията, е желанието ни да имаме вяра на всяка неистина и безконечният блян на една партия, която сякаш трябваше към този момент да е в предишното, да върне в България твърдата ръка и милиционерщината. Г-н Михайлов, по какъв начин успяхте да запишете репликата на Петър Младенов: „ Най-добре да дойдат танковете “? Записът беше изработен на 14 декември 89-а година пред Народното събрание, когато Българска комунистическа партия беше дала обещание, че ще анулира член 1 от Конституцията, само че това не стана денем. Не съобщаваха какво се случва, а имаше проведена жива верига на студентите, която прерасна в огромен протест. Хората упорстваха да се анулира член 1 на Конституцията за управителната роля на Българска комунистическа партия в целия публично политически живот. Тогава, съвсем в края, когато потеглиха да се разотиват, призовани от Жельо Желев, от Народното събрание излязоха народни представители и след тях и Петър Младенов. Хората започнаха да скандират: „ Оставка! “ и той, на който 30 година единствено са ръкопляскали, излезе отвън нерви от това, че до през вчерашния ден е бил героят, който е свалил Тодор Живков, а през днешния ден му желаят оставката. Дръпна едно слово, което най-после приключи: „ С този екстремизъм вие ще докарате България до пропастта “. И ядосан хвърли мегафона, потегли да влиза в Народното събрание. Спря се на вратата, обърна се към Добри Джуров, който тогава беше министър на защитата, и троснато отсече: „ Най-добре е танковете да дойдат “. Аз бях единствено на метър и половина от него и снимах всичко, в това число и тази имитация. И тя беше излъчена едвам на 14 юни 90-а година, откакто минаха двата тура на първите демократични избори и провокира скандал. Петър Младенов съобщи, че това е клюка, монтаж, операция. Няколко дни по-късно беше формирано дело против незнаен причинител. Това значи ли, че тогава не са знаели кой е снимал репликата? Започнаха да разпитват всички, които бяхме в предизборното телевизионно студио на Съюз на демократичните сили. Те знаеха, че има подобен запис, само че не знаеха кой го е снимал. И когато ме извикаха мене, споделих, че аз съм го снимал. Разпитва ме Бойко Рашков, тогава млад следовател, със стоманено сиви очи. С него си прекарахме дружно няколко дни, като единият ден разпитът продължи 9 часа непрестанно. За няколко дни ми се събраха 20 часа с другаря Рашков. А той какво искаше да знае, нали сте споделили, че вие сте създали записа? Той искаше да знае всичко и аз му споделих всичко. Това „ всичко “ се споделя за половин час, какво правихте 20 часа? Ами 20 часа ме разпитваха в детайли. Още в първия ден Бойко Рашков ми даде да подпиша протокол от разпита - няколко страници, написани на стенографски език - с ченгелчета и завъртулки. Каза ми да подпиша протокола за разпит. Аз споделям - не знам какво написа тука, дайте ми го напечатан на български и ще подпиша. „ Не, не, ще подпишеш по този начин “. Отказах. Той сподели: „ Няма да излезеш отсам, в случай че не подпишеш “. И по този начин минават един-два часа. И най-после ми го дават напечатано на български език, само че с доста неточности. Първите 1-2 страници с печатни неточности, по-късно с фактологически и към петата-шестата страница - напряко съм подготвен да ме окачат на въжето. Какво ви смути в протокола? Всичко беше неистина. Те желаеха да потвърдят, че не съм го снимал аз, че не ме е имало по това време на този площад, че това е запис, който е изработен от други хора, че това е завера на американците. Сега е смешно, само че тогава не беше. Заплашваха ли ви? Не, просто споделиха, че няма да изляза оттова, до момента в който не подпиша. Аз държах всяка моя дума да е записана тъкмо и започнах да коригирам и да се подписвам на всяка корекция. Казах, че няма да продължа да приказвам, в случай че не ми дадат да ревизирам всяка страница и по-късно да продължи диалогът. И по този начин три дни си играхме, като за едно изречение спорихме два часа. Как свърши разпитът? Всичко това свърши на 4 юли, когато във в. „ Демокрация “ излезе удостоверение от две сестри - Ягода и Жени Първанови, които живееха на гърба на университета. Жени беше учителката на щерка ми по френски език. Веднага след събитията на 14 декември отидох в тях, с цел да й кажа какво съм видял и снимал. Те имаха връзка с неофициалните организации, от които беше формиран Съюз на демократичните сили, които аз тогава не познавах и желаех да се обадят и да кажат, че някой би трябвало да отиде на площада, тъй като може да стане огромна пакост. Лидерите на Съюз на демократичните сили се разотидоха и остана една групичка от 50 индивида, основно провокатори, които можеха да създадат пакост, хвърляйки камъни по прозорците на Народното събрание. Двете сестри бяха първите, които видяха същата вечер половин час след събитието, какво е снимано. На 2 юли 90-а година имаше конференция на Софийския университет. По това време студентите бяха оповестили окупационна стачка на университета, една част от преподавателите и студентите бяха оповестили безсрочна гладна стачка. Тази конференция се предаваше непосредствено по радиото, а вечерта по малкия екран излезе двучасов уголемен репортаж. На нея аз неподготвено взех микрофона, споделих: „ Казвам се Евгений Михайлов, аз съм снимал тези фрагменти и се кълна в децата си, че това, което съм снимал е истина. Призовавам Петър Младенов да направи същото “. И ми се обаждат Ягода и Жени и ми споделят - Евгени, гледахме репортажа, видяхме, че ти излезе и сподели всичко, като по този метод се отбрани, тъй като го направи обществено, обаче ние се опасяваме да не се случи нещо с нас, като първите и единствени очевидци, които са видели записа още същия ден. Те двете не бяха ли разпитвани като очевидци? - Още при първия разпит при Бойко Рашков аз споделих по кое време и какво съм снимал и на кого съм го посочил, дадох адреса и телефона на Ягода и Жени Първанови, само че до началото на юли никой не ги беше потърсил да ги разпитва. Те знаеха, че аз съм споделил и напълно обикновено беше да си помислят, че нещо може да им се случи и да бъдат отстранени като неуместните очевидци, които разрушават на пух и прахуляк лъжата, че това е дело на американците, че е монтаж и всички дивотии, които измислиха тогава. Те написаха декларация и се подписаха какво са видели и че носят отговорност за думите си. Тя излезе само във в. „ Демокрация “ на 4-ти сутринта. Същият ден в 9 часа аз би трябвало да съм на следващ разпит при Бойко Рашков. Още с влизането в кабинета той стартира да крещи: „ Няма да стане вашата, кво си мислите, копелета такива, няма да стане. Хваща в. „ Демокрация “ и почва да бие по бюрото: „ Какво е това? “ Казвам: „ Нищо, декларация, на очевидците “. Той съобщи: „ Няма да стане вашата! “. Тази декларация беше катализаторът, който принуди службите да разгласяват още същия ден заключението на експертната комисия от 32 индивида, която следствието беше назначило. Тя излезе със заключението, че записът е достоверен и няма никаква интервенция. Беше подписано от безусловно всички без изключително мнение, без възражения, в това число от ченгетата, които бяха членове на комисията. Бойко Рашков е предавал протоколите от разпитите на Петър Младенов, което е безусловно неприемливо. Връщали ли сте се по-късно към тези дни? Това, което мен ме порази, е истината, която е била от другата страна. Ген. Атанас Семерджиев 15 година по-късно ми подари неговата книга „ Пожарът 90 “ и ми се извини за „ танковата касета “. Каза ми, че това, което съм приказвал тогава, е било истина. В книгата той беше описал цялата история от тяхна позиция и признава, че вечерта на 14 декември е получил като началник на Генералния щаб заповед от Добри Джуров да изведат Танковата бригада, само че той отказал да го направи. Когато касетата видя бял свят, ген. Семерджиев беше министър на вътрешните работи. Той е получил заповед да „ обезвреждат “ касетата. Изненада ли ви „ завръщането “ на Бойко Рашков? Излиза, че той е прав, като ви е споделил: „ Няма да стане вашата “. Истината е, че аз още от предходната година предупреждавах какво ще се случи, виждайки какъв е съставът на президентския екип - от запасни офицери, генерали и някогашни сътрудници на Държавна сигурност. И сега, в който към този екип се причисли Бойко Рашков и стартира тематиката с компроматите, ми стана ясно какво ни чака. Предупреждавах, че младите, които стачкуваха през предходната година, ще бъдат употребявани за декор, за напълно други цели. Целият напън беше да се направи служебно държавно управление, което не се знае какъв брой време ще ръководи, да се вземе контролът над властта в България и да се приготвят президентските избори. Чудех се по какъв начин може така наречен „ градски десни “ от Демократична България да не виждат това нещо. После разбрах, че те са част от целия този сюжет и вземат участие не просто като заблудени, а напълно умишлено. И тъй като нямат качествата сами да завоюват избори и да дойдат на власт, са подготвени да се кооперират с Държавна сигурност, с Българска социалистическа партия, с Мая Манолова, с Бабикян, с Бойко Рашков. Това плаши ли ви? Много съм се плашил през годините и към този момент стопирах да се тревожа. Плаши ме това, което може да стане с България. Водих цяла година предаването „ Минало несвършено “ по към този момент несъществуващата телевизия Би Ай Ти и в него показвах документални фрагменти от части история, какво се случваше и връзката му с днешния ден. До ден сегашен считам, че ние живеем в едно минало несвършено време, тъй като не беше извършена лустрация, декомунизация. Цялата политическа власт на Българска комунистическа партия се трансформира в икономическа и всичко се управлява от същия кръг хора. И Бойко Рашков е един от образците, по какъв начин следователят на комунистическата партия от 89-90 година, в този момент е вицепремиер и силов вътрешен министър на демократична и сякаш натовска България. Дайте някакъв образец за това, че живеем в минало несвършено. Например Николай Банев, който тогава е бил помощник на Държавна сигурност в Централен комитет на Комсомола, беше нещо като защита на митинга на Българска комунистическа партия, който беше на 13 декември 1989 година Години по-късно, преглеждайки материалите си, виждам това лице, на което камерата ми стопира без да го познавам и разбирам, че това е същият човек, който в този момент е милионер, милиардер, притежател на АКБ Форес, изкупил половината предприятия в България, две трети от които банкрутирал умишлено. И от горната страна на всичко донор на фондация „ Бъдеще за България “ на дамата на Иван Костов - Елена Костова. И си споделям - да, ние сме минало несвършено. Вие оптимист ли сте за бъдещето, вижда ли се краят на прехода, по кое време ще заживеем като бели хора? През годините непрестанно му се виждаше краят и си казвахме - веднага ще стане, трябваше да се оправим за 3-5 година, по-късно си казахме - няма да стане за 5, ще стане за 10, след това - за 15-20. Влязохме в новия 21-и век, минаха 20 година от него. И ето в този момент, на 30-ата годишнина членът на комунистическата партия ген. Румен Радев е президент на България, комунистическият следовател Бойко Рашков е вицепрезидент на България, властта е във всичките тези хора, назначават такива себеподобни. И когато така наречен демократи от Демократична България са съучастници в това, когато след 31 година преход Слави Трифонов е еманация на копнежите на българския народ за разцвет, не знам дали има оправия. За страдание, нашето потомство носи отговорността за това, че има младо потомство, което няма знания за същинската история на страната си. Тези деца са израснали с песните на Слави Трифонов, чалгата и мутрите са позитивните герои на новото време. Много пъти сте се възмущавали от фондация „ Бъдеще за България “, какво ви смущаваше в нея? Пред мене е описът на донорите на Фондация „ Бъдеще за България “ на Елена Костова от 97-а до 2001 година И когато се приказва в този момент, че някой рекетира предприятия, без нещо да е потвърдено, аз виждам този лист, който е формален. Дарители на тази фондация са били всички държавни предприятия, Кремиковци, Дару кар, АКБ, Миню Стайков, Арабаджиеви. И когато в този момент желаят да унищожават Специализирания съд и Специализираната прокуратура, което значи, че всички тези каузи против тези хора, които от година са в ареста, вкарани там от Иван Гешев, всички те ще бъдат де факто оневинени и ще се почнат още веднъж делата. Нищо инцидентно няма в това, че тъкмо хората на Иван Костов желаят да оневинят тези хора. И започнаха да стачкуват сега, в който Божков, Банев, Арабаджиеви и така нататък бяха застрашени от конфискация на имущество. Протестът стартира след влизането на прокуратурата в постройката на президентството, тъй като имаше един упрекнат консултант на президента. Той нито има имунитет, нито президентството има имунитет. Институцията е президентът на Република България, а другото е постройка. Хората, които изядоха очакванията на българския народ преди години, сега се домогват по всевъзможен метод до властта, разчитайки на Корнелия Нинова, Мая Манолова и Бойко Рашков, Бабикян, на техните криле и плещи да се докопат до властта. Това е непоносимо. Евгений Михайлов е български режисьор и политик. Името му гръмва в първите месеци след Десети ноември, когато на 14 декември 1989 година снима пред Народното събрание репликата на тогавашния държавен глава Петър Младенов:„ Най-добре да дойдат танковете “. Убеден последовател е на демократичните промени в България. Напуска Съюз на демократичните сили, от който е и народен представител, откакто Иван Костов прави от придвижването еднолична партия.