По времето на руските царе – и дори по времето

По времето на съветските царе – и даже по времето на болшевишките, територията зад кремълските стени е жилищен микрорайон с жилища. Как стоят нещата през днешния ден?

Древната московска цитадела и тогавашна резиденция на съветските царе съдържа освен държавни сгради, храмове и музеи. По царско време не се отделя доста място за царския двор: по-голямата част от Кремъл е заета от оживени улици с частни парцели на видни боляри, домове на занаятчии, свещенослужители и нормалния градски пейзаж.

Когато болшевиките идват на власт, това не се трансформира чак доникъде на 1960-те: зад стените на Кремъл въпреки всичко живеят малко „простосмъртни“. Един от първите, които се нанасят тук след 1917 година, е Владимир Ленин. След това в кремълските жилища заживяват доста руски публични лица, дружно със фамилиите си. Всеки, който е живял там преди, без да има връзка със руската власт, е изпъден и сменен със „свой човек“. Както написа революционерът Лев Троцки: „В Москва като цяло имаше безмилостна борба за жилища в Кремъл. В резултат над 2000 души се реалокираха зад стените му!“

Практиката завършва, когато Никита Хрушчов я не разрешава през 1955 година. Последният гражданин в действителност проточва процеса за промяна на жилищната регистрация до 1961 година и това е последният път, в който някой живее зад тези стени. Но значи ли това, че и в този момент там не живее никой?
Президентски полк
Историческата постройка на кремълския Арсенал обитава военните казарми на президентския полк – неповторима военна единица, която има за задача да пази най-високопоставените членове на държавното управление и да подсигурява сигурността на кремълските съкровища. Тези бойци са на почетен часовой на гроба на Незнайния войник и мавзолея на Ленин и вземат участие във всички публични церемонии. Те са черешката на тортата – визитната картичка на Кремъл, тъй че външният им тип и държание би трябвало да бъдат безупречни (само обувките минават седем кръга на инспекция, продължаващи съвсем през целия ден!). Владимир Астапкович/Sputnik

Полкът живее и тренира зад стените на Кремъл. Времето за ставане е 6 сутринта, последвано от строяване и утринна подготовка. „Правим извършения, по-късно два километра тичане. Тренировките се организират на територията на Кремъл, там има особено място за това“, споделя редови войник Николай Таров. Тренировката е последвана от образователни часове и строева подготовка. След 18 часа полкът има свободно време. Вечер постоянно си вършат спокойна разходка из пространствата – само че даже и тази част се извършва под строй. Светлините изгасват в 22 часа. Кирил Зиков/Агенция „Москва“

Войникът не може да напуща територията на Кремъл за каквато и да е външна работа, до момента в който не изтекат четирите месеца на работа и това при изискване, че издържи изпитите си. Мобилните телефони са позволени, само че без достъп до интернет или опция за правене на фотоси. Пушенето също е позволено в избраните за това зони, само че алкохолът е строго неразрешен.

Броят на чиновниците в полка е загадка. Президентският полк обичайно се преглежда като кадрови запас на всички служби и подразделения на Федералната работа за сигурност (ФСС) – те охраняват по-специално президента и високопоставени чиновници.
„Фил“ и 10 ястреба
Мъжете, служещи в полка, обачем не са единствените пазачи на Кремъл, който се пази и от бухала Фил и към 10 ястреба. Тези особено подготвени хищници са също толкоз част от защитата, колкото и хората, с една разлика: те пазят съкровищата на Кремъл не от хора, а от друга опасност – враните, които населяват Боровицкия рид от незапомнени времена. Иля Питалев/Sputnik

Кремъл се бори с тези врани от епохи. Навремето хората не ги харесват, тъй като се считат за неприятна прокоба: „Ако видите черно леке да кръжи над Кремъл – чакайте война и глад“. По-късно битката с тях придобива по-практическо значение: враните са привлечени от позлатените куполи на катедралите на Кремъл и в последна сметка ги унищожават. Иля Питалев/Sputnik

Тестват се дузина разнообразни способи. По времето на Ленин ги отстрелват, само че това непрекъснато отвлича вниманието на бащата на революцията от работата му. След това идва изключително кървясъл способ: звуково изтезание с нападателни нотки. Това също не сработва. След това, през 1973 година, е основан специфичен орнитологичен отдел и соколите стават полицията на Кремъл в небето. Те не се оказват най-хубавият избор, тъй че тяхното място заемат ястребите (а по-късно – Фил). „Бухалите са естествените врагове на враните. Бухалът е всесезонна птица, която лети денонощно, постепенно над враните, вземайки всичко, до което може да стигне“, споделят от ФСО. Владимир Вяткин/Sputnik

Кремълските птици имат квартири в Тайницката градина. Основната им цел не е да унищожават враните, а да ги изплашат. И към този момент работи. Според управляващите на Кремъл враните в този момент избират да летят към Кремъл, а не над него. Иля Питалев/Sputnik
Политическа партия: Не, президентът не живее там
Въпреки че всички знаят, че Кремъл е формалната резиденция на съветския президент, Владимир Путин не живее там. Вместо това историческите сгради на московските департаменти на Сената, издигнати от Екатерина Велика, служат като публично работно място на съветския водач.

Резиденция на президента на Русия в Ново-ОгарьовоВладимир Родионов, Сергей Величкин/ТАСС

Самият Путин живее в Ново-Огарьово, имение от XIX в. в Московска област, което също постоянно употребява като собствен офис.

създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com