По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на

По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата”, трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, основен град на региона Киликия в Мала Азия.
Съдията запитал най-стария от тях – Тарах.
- Как ти е името?
- Аз съм християнин – дал отговор той.
- Аз не те запитвам за твоята нечестива религия – възразил яростно съдията. – Кажи ми името си!
- Аз съм християнин – повторил Тарах.
- Бийте го по устата за тоя отговор – заповядал съдията на своите прислужници.
Заповедта била изпълнена незабавно.
- Аз съм християнин – потретил Тарах, удрян непрестанно по устата. – Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но в случай че ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се назовавам Тарах.
- От какъв жанр си?
- От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си.
- Слушай – споделил му съдията. – Пощади старостта си и извърши царската заръка. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе.
- Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните – възразил Тарах.
Съдията заповядал да го бият отново грубо за тоя отговор. След това почнал да го убеждава да извърши езически ритуал.
- Аз послужвам на Единия Бог и на Него придавам жертва не в кръв, а в чисто сърце – споделил, оцапан с кръв от ударите Тарах.
- Жал ми е за твоята напреднала възраст – заговорил меко съдията. – Затова още един път те поучавам: остави християнската религия и се поклони на нашите богове.
Тарах декларирал твърдо:
- Няма да извърша това закононарушение, тъй като обичам закона на моя Бог. И в никакъв случай не ще се отрека от него!
Почувствал изтощение в себе си, съдията заповядал да мъчат грубо стареца. При мъченията Тарах се молел горещо. И молитвата му давала мощ да понесе тежките изтезания. Оковали го във вериги и така го огвели в тюрма.
Съдията повикал Пров и му сложил същите въпроси:
- Името ти?
Пров дал отговор:
- Моето първо и пречестно име е “християнин”. Другото ми име, обещано от индивиди, е Пров.
- Откъде си родом?
- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.
- Това наименование няма да ти бъде от изгода – споделил съдията. – Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя благосклонност и блага.
- Аз не диря земни милости – дал отговор Пров. – Бях богат и оставих богаството си, с цел да послужа на същинския Бог.
Съдията заповядал да го бият. Кръвта му се леела под жестоките удари. Мъченикът бил корав и спокоен.
Убеждавал го и стотникът да се поклони на боговете.
- Тялото ми е във ваша власт, а мъчението за мене е благосклонност – споделил Пров, като гледал благодушно към леещата се от тялото му кръв.
- Остави безумието си – споделил съдията.
- Аз не съм безразсъден, а умен и неустрашим в Господ – възразил мъченикът.
Съдията наредил да усилят мъченията. Спокойно Пров търпял всичко. Устните му мълвели:
- Господи Иисусе, помогни ми. Помогни на Твоя чиновник...
- А къде е помагачът ти? – иронично запитал мъчителят.
- С мене е – дал отговор Пров. – Той ми оказва помощ. Затова аз за нищо не смятам тия ваши изтезания. Те не ще преклонят волята ми!
- Погледни тялото си. Земята към теб е обагрена с кръв.
- Нека се лее моята кръв. Когато тялото страда за Христа, душата крепне и се оживява.
След продължителни мъчения и Пров бил окован във вериги и отведен в тъмницата.
Дошил ред на Андроник. Повикали и него.
На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти премеждия. През цялото време на мъченията славел Господа.
И него отвели окован в тъмницата.
След няколко дни тримата смели изповедници отново били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и пандизът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са подготвени всичко да претърпят за вярата си.
След мъчения с огън и желязо отново ги заключили в тъмницата.
Няколко пъти ги довеждали за разпит и подновявали мъченията. Правели ги все по-ужасни.
Съдията ги заплашил със гибел. А те дали отговор:
- Умират тия, които вършат зло. А ние ще оживеем в небесата, тъй като Господ е наше възкресение. Не се надявай да ни отвърнеш от Бога. Ние всички с едно сърце Му служим. И не се боим от твоите закани!
Съдията заповядал да донесат вино и месо от идолското жертвоприношение. Слугите свързали мъчениците и принудително им турили в устата храна, от която те се гнусели.
- Е, какво? Защо до момента се противехте? За какво ви послужи вашето твърдоглавие? Вие към този момент вкусихте от жертвоприношението!
Тия думи съдията изказал с изключително удовлетворение. Но още веднъж се намръщил, когато чул отговора на мъчениците из устата на Пров:
- Господ вижда нашата воля. Повярвай ни, мъчителю, ни огън, ни тъга, нито нещо друго в света може да ни откъсне от Бога!
Мъчениците били подложени на нови премеждия, които човешкото въображение мъчно може да си показа. Рязали им ушите. Изболи им очите. Одирали им кожата.
Тяхната мъжествена неотстъпчивост провокирала учудване у езичниците.
Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка.
В избрания ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, наказани също на гибел. В един момент зверовете раздрали злосторниците. После се доближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им.
Вместо да се вразуми от това знамение, шефът на града, богохулник, засенчен от злоба, заповядал с копия да убият мъчениците.
Когато заповедта била изпълнена, той наредил на бойците да пазят телята им, с цел да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.
Привечер се дигнала страшна стихия. Ураганът бил толкоз огромен, че бойците, изплашени, се разбягали и изпокрили.
Християните употребявали това и, макар бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молебствия и песнопения в каменна пещера.
След това, по обичая в това време, с обръщение известили на вярващите в другите градове за гибелта на мъчениците.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).