В коя част на света има най-много вулкани?
По света съществуват към 1350 евентуално дейни вулкана, като малко над една трета от тях са изригвали в някакъв миг от човешката история.
Къде обаче се намират множеството от тях и къде бихте имали максимален късмет да видите деен вулкан, в случай че, несъмнено, имате такова предпочитание?
Оказва се, че множеството вулкани на нашата планета, в действителност, са ситуирани под водата, по дългата 65 000 километра система от средноокеански хребети.
"Около 80% от производството на магма на Земята идва от вулкани, ситуирани по тези хребети, които нормално са на сред 3 и 4 километра под повърхността на океана. Част от системата от хребети (около 9 000 км) минава през източната част на Тихия океан, а други 16 000 км се простират по средата на Атлантическия океан “, разяснява пред Live Science Ед Луелин, професор по вулканология в университета Дърам в Обединеното кралство.
Той споделя още, че хората нормално не се интересуват изключително от тези вулкани, тъй като те са скрити надалеч под повърхността на океана и вследствие на това техните изригвания рядко засягат жителите на сушата.
„ От вулканите, които са на сушата, огромна част са ситуирани към Тихия океан. Това е по този начин, тъй като Тихият океан е ограден с така наречен „ зони на субдукция “ - места към краищата на тектоничните плочи, където те се плъзгат една под друга “, изяснява проф. Луелин.
В резултат на тази тектонична интензивност Тихият океан е дом на Огнения пръстен - дълъг 40 000 км подковообразен, сеизмично деен пояс, който е епицентър на към 90% от земетресенията в света и 75% от дейните сухоземни вулкани в света.
Около Тихия океан старите студени и плътни океански плочи се плъзгат под прилежащите континентални плочи. Докато тези плочи се спускат назад в мантията, освобождават вода от минерали, формирани на океанското дъно, и тази вода кара горната тога да се топи, произвеждайки магма.
„ Магмата се издига от мантията над низходящата плоча и намира пътя си през покриващата я континентална плоча. Ето за какво има вериги от вулкани на всички места към Тихия океан, като Андите в Южна Америка, Каскадите в Северна Америка, Алеутските острови сред Аляска и Сибир и така нататък “, споделя още проф. Луелин.
В западната част на Тихия океан зоните на субдукция се отличават с това, че включват една океанска плоча, плъзгаща се под друга океанска плоча. Това може да образува вериги от вулканични острови, като Японския архипелаг и огромна част от Меланезия - подрегион на Океания в южната част на Тихия океан, който включва Фиджи, Вануату, Соломоновите острови и Папуа Нова Гвинея.
Въпреки това, заради естеството на тектоничните придвижвания, Тихият океан не постоянно е бил гореща вулканична точка на вулкан. Преди 252 милиона години Земята е била много по-негостоприемна заради мащаба на вулканичната активност.
По това време се е случило и най-масовото изгубване на биологични типове в историята. Около 96% от морския и 70% от сухоземния живот евентуално са изчезнали точно заради мощни вулканични изригвания, написа списание Nature.
За благополучие на хората и останалите сегашни жители на Земята, вулканичните изригвания през днешния ден не са толкоз доста и толкоз мощни, колкото са били в далечното минало на планетата.
„ Ако включим подводните вулкани по средноокеанските хребети, по-голямата част от вулканичната интензивност на Земята е била ситуирана отвън тихоокеанската зона. През цялата история на Земята честотата на вулканичната интензивност последователно е намалявала.
Ранната Земя е била доста по-гореща, в сравнение с е през днешния ден – толкоз гореща, че е имало интервали, в които цялата повърхнина на Земята е била покрита с океан от магма ", споделя Ед Луелин.
Доказателство за този "горещ океан " е непокътнато в химията на антични скали от Гренландия, която демонстрира, че преди 3.6 милиарда години по земната повърхнина се е простирало надълбоко море от нажежена магма.
„ Последният път, когато се случва сходно нещо, е след гигантския конфликт на Земята с протопланета с размерите на Марс, който води и до образуването на Луната към 100 милиона години след образуването на Земята. Може да се твърди, че по време на тези интервали цялата планета е била един великански вулкан ", изяснява Луелин.
Земята през днешния ден е надалеч по-хладна и гостоприемна, в сравнение с е била по време на нейната магмена фаза и, съгласно Луелин, вулканите, в последна сметка, ще станат част от предишното на нашата планета, защото, съгласно учените, тя евентуално ще продължи да се охлажда с течение на времето.
„ Това към този момент се е случило на Луната. Тя е доста по-малка от Земята и по тази причина се е охладила по-бързо. Преди милиарди години на Луната е имало интензивна вулканична активност – огромните тъмни петна, които виждаме, са великански „ морета “ от втвърдена лава. Земният сателит обаче е вулканично "мъртъв " от към един милиард години ", споделя още вулканологът.
Въпреки това наподобява малко евентуално вулканите да изчезнат скоро. Някои специалисти допускат, че ще са нужни 91 милиарда години, до момента в който ядрото на Земята загуби цялата си топлота, което значи, че вулканите евентуално ще съществуват доста по-дълго от човешката цивилизация и даже могат да надживеят слънцето, което евентуално ще "умре " след към 5 милиарда години.
И по този начин, в случай че сте новак вулканолог или просто сте любопитни по какъв начин може да наподобява едно изригване в действителния живот, кое е най-хубавото място, от което можете да го наблюдавате?
„ Ако желаете да видите същинско изригване, най-хубавата опция е да отидете до малия остров Стромболи край южните крайбрежия на Италия. Там има вулкан, който изригва съвсем без спирания през последните към 1500 години.
Ако предприемете обиколка с екскурзовод е съвсем несъмнено, че ще видите най-малко една от дребните детонации, които вулканът създава на всеки няколко минути от един от многото отвори покрай върха ", споделя Ед Луелин.
Къде обаче се намират множеството от тях и къде бихте имали максимален късмет да видите деен вулкан, в случай че, несъмнено, имате такова предпочитание?
Оказва се, че множеството вулкани на нашата планета, в действителност, са ситуирани под водата, по дългата 65 000 километра система от средноокеански хребети.
"Около 80% от производството на магма на Земята идва от вулкани, ситуирани по тези хребети, които нормално са на сред 3 и 4 километра под повърхността на океана. Част от системата от хребети (около 9 000 км) минава през източната част на Тихия океан, а други 16 000 км се простират по средата на Атлантическия океан “, разяснява пред Live Science Ед Луелин, професор по вулканология в университета Дърам в Обединеното кралство.
Той споделя още, че хората нормално не се интересуват изключително от тези вулкани, тъй като те са скрити надалеч под повърхността на океана и вследствие на това техните изригвания рядко засягат жителите на сушата.
„ От вулканите, които са на сушата, огромна част са ситуирани към Тихия океан. Това е по този начин, тъй като Тихият океан е ограден с така наречен „ зони на субдукция “ - места към краищата на тектоничните плочи, където те се плъзгат една под друга “, изяснява проф. Луелин.
В резултат на тази тектонична интензивност Тихият океан е дом на Огнения пръстен - дълъг 40 000 км подковообразен, сеизмично деен пояс, който е епицентър на към 90% от земетресенията в света и 75% от дейните сухоземни вулкани в света.
Около Тихия океан старите студени и плътни океански плочи се плъзгат под прилежащите континентални плочи. Докато тези плочи се спускат назад в мантията, освобождават вода от минерали, формирани на океанското дъно, и тази вода кара горната тога да се топи, произвеждайки магма.
„ Магмата се издига от мантията над низходящата плоча и намира пътя си през покриващата я континентална плоча. Ето за какво има вериги от вулкани на всички места към Тихия океан, като Андите в Южна Америка, Каскадите в Северна Америка, Алеутските острови сред Аляска и Сибир и така нататък “, споделя още проф. Луелин.
В западната част на Тихия океан зоните на субдукция се отличават с това, че включват една океанска плоча, плъзгаща се под друга океанска плоча. Това може да образува вериги от вулканични острови, като Японския архипелаг и огромна част от Меланезия - подрегион на Океания в южната част на Тихия океан, който включва Фиджи, Вануату, Соломоновите острови и Папуа Нова Гвинея.
Въпреки това, заради естеството на тектоничните придвижвания, Тихият океан не постоянно е бил гореща вулканична точка на вулкан. Преди 252 милиона години Земята е била много по-негостоприемна заради мащаба на вулканичната активност.
По това време се е случило и най-масовото изгубване на биологични типове в историята. Около 96% от морския и 70% от сухоземния живот евентуално са изчезнали точно заради мощни вулканични изригвания, написа списание Nature.
За благополучие на хората и останалите сегашни жители на Земята, вулканичните изригвания през днешния ден не са толкоз доста и толкоз мощни, колкото са били в далечното минало на планетата.
„ Ако включим подводните вулкани по средноокеанските хребети, по-голямата част от вулканичната интензивност на Земята е била ситуирана отвън тихоокеанската зона. През цялата история на Земята честотата на вулканичната интензивност последователно е намалявала.
Ранната Земя е била доста по-гореща, в сравнение с е през днешния ден – толкоз гореща, че е имало интервали, в които цялата повърхнина на Земята е била покрита с океан от магма ", споделя Ед Луелин.
Доказателство за този "горещ океан " е непокътнато в химията на антични скали от Гренландия, която демонстрира, че преди 3.6 милиарда години по земната повърхнина се е простирало надълбоко море от нажежена магма.
„ Последният път, когато се случва сходно нещо, е след гигантския конфликт на Земята с протопланета с размерите на Марс, който води и до образуването на Луната към 100 милиона години след образуването на Земята. Може да се твърди, че по време на тези интервали цялата планета е била един великански вулкан ", изяснява Луелин.
Земята през днешния ден е надалеч по-хладна и гостоприемна, в сравнение с е била по време на нейната магмена фаза и, съгласно Луелин, вулканите, в последна сметка, ще станат част от предишното на нашата планета, защото, съгласно учените, тя евентуално ще продължи да се охлажда с течение на времето.
„ Това към този момент се е случило на Луната. Тя е доста по-малка от Земята и по тази причина се е охладила по-бързо. Преди милиарди години на Луната е имало интензивна вулканична активност – огромните тъмни петна, които виждаме, са великански „ морета “ от втвърдена лава. Земният сателит обаче е вулканично "мъртъв " от към един милиард години ", споделя още вулканологът.
Въпреки това наподобява малко евентуално вулканите да изчезнат скоро. Някои специалисти допускат, че ще са нужни 91 милиарда години, до момента в който ядрото на Земята загуби цялата си топлота, което значи, че вулканите евентуално ще съществуват доста по-дълго от човешката цивилизация и даже могат да надживеят слънцето, което евентуално ще "умре " след към 5 милиарда години.
И по този начин, в случай че сте новак вулканолог или просто сте любопитни по какъв начин може да наподобява едно изригване в действителния живот, кое е най-хубавото място, от което можете да го наблюдавате?
„ Ако желаете да видите същинско изригване, най-хубавата опция е да отидете до малия остров Стромболи край южните крайбрежия на Италия. Там има вулкан, който изригва съвсем без спирания през последните към 1500 години.
Ако предприемете обиколка с екскурзовод е съвсем несъмнено, че ще видите най-малко една от дребните детонации, които вулканът създава на всеки няколко минути от един от многото отвори покрай върха ", споделя Ед Луелин.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ