Крият ли се бегълците от правосъдието
По предписание на основния прокурор Цацаров стартира инспекция – за какво наказани с тежки присъди не са зад решетките?
Проверката идва с шесторното ликвидиране в Нови Искър, за което упрекнаха Росен Ангелов –56-годишен, апаш, принудител и педофил, който се скитал на воля осем години след трета присъда за блудничество, вместо да е изолиран в килия. За него изначало от Министерство на вътрешните работи се твърди, че бил наказан задочно и разгласен търсене, обаче бил неосезаем – бродел като вълк единак в планините, бил толкоз всесилен и мощен, че минавал 20 километра, като един. Наричали го Горския човек – митичен кумир, озлочестил момченце (или момиченце). По-късно се прецизира от същия източник, че тоя оглупял горянин със полови желания към дечица се срещнал на автобусна спирка с една жена във възрастта на менопаузата и по този начин си изгубил по нея мозъка, че изтрепал цялата й рода. Но преди този момент, като автомонтьор постоянно ходел работа, пиел си бирата с работодателя и му разправял за своята Катя. Комшиите му в „ Дружба “ и Луково го познавали, а за убежището му в една опустяла вила клюкарствали и в кметството, и на площада – и по този начин точно там го разкрила колекторска компания, която събирала задължения за телефонни импулси. Само районният контрольор може би е бил в незнание за Горския педофил. Така наподобява, само че дали? Историята за това мълчи. А и Росен към този момент не може да каже. Той се гръмна самичък в главата и надлежно се самоизвади от два листата – тоя с търсените лица и тоя с тия, които би трябвало да бъдат „ приведени за изтърпяване на наказването “, обаче не са.
Главният прокурор е заповядал в този момент да се направи инвентаризация на преписките, свързани с тях. Той желае да знае какъв брой са тия, чиято присъда е изпратена за осъществяване на правосъдната защита, само че защитата нищо не извършва, защото наказаните никакви ги няма. Цацаров се интересува също по този начин и от броя на тия, като Горския педофил, които се търсят от Министерство на вътрешните работи, с цел да бъдат лишени от независимост, само че издирването им в необозримо време продължава. Те не се крият. Това се вижда. И за какво да се крият, като не ги търси никой?
Тук с риск да навредим на европредседателството би трябвало да кажем, че щом самият основен обвинител не е наясно с всичко това, значи бяствата от правораздаването са в цялостна мъгла. Но има и някой обществени секрети към тях.
Една от тях е, че бягствата от правораздаването отколе са традиция у нас.
Братя Избегалеви поздравяват Министерство на вътрешните работи с парчето „Дим да ме няма“! Тази смешка се върти в Интернет, откогато изчезнаха дупнишките Братя Галеви. Беше през 2012-а. Вместо да изтърпят наложеното им от съда наказване, като прекарат 4-5 години в затворническото общежитие в Самораново, Пламен Галев и Ангел Христов избраха да лежат на някой отдалечен плаж. Подобен избор направи и наказаният доживот двоен палач от дискотека „Соло“ Илиян Тодоров. Той два пъти прати дори от неизвестно място видеопоздрави на наблюдаващия делото му прокурор.
И да бяха тези случаи единствено! Статистиката за бегълците от правораздаването е поразяваща. За три години при триинстанционното произвеждане 11 131 нарушители са пратени на топло. Но зад бодливата тел са попаднали едвам 8886 от тях, т.е. 2245 приети и от висшия съд за отговорни са се изпарили пред портите на пандиза! Ето за какво „ Братята Избегалеви “ – по прилика с изчезналите Братя Галеви – станаха мярка на българското правосъдие.
Трагикомедиите с Избегалеви се разиграват според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за осъществяването на наказванията.
След като Върховният касационен съд (ВКС) си каже думата, правосъдната защита търси наказания да го изпроводи до килията. Той обаче се е изпарил – най-малко от адреса, посочен от юристите му. В този случай правосъдните охранители уведомяват прокуратурата, а тя Министерство на вътрешните работи, което стартира общодържавно търсене. После се издава и европейска заповед за арест. Звучи респектиращо, само че не и за беглеца. Той си пие коктейла „ Май тай “ в някоя райска страна без контракт за правна помощ с нашата. Впрочем, раят за разбойника е на всички места, в случай че е задоволително богат.
Между другото, виновници за бягството му няма – не и измежду българските ченгета и магистрати, които и без него си заработват заплатите.
Законът е нормалният обвинен за бедата. Пръв Бойко Борисов изиска смяната му: „В момента, в който съдията удари с чука, да идва правосъдна полиция, да поставя белезниците и в пандиза! “ Що за безсрамие е това – бандитът да е „вън“, до момента в който чака делото да мине през трите инстанции и да духне, в случай че не го оправдаят!
Изглежда разумно. Да се направи по този начин: след първоинстанционната присъда – наложителен арест! Запитан от един правосъден министър обаче, Върховен касационен съд разгласи, че това не може да стане.
По закон презумпцията за непорочност следва по всички инстанции подсъдимия. Бива ли поради калпави служители на реда, които не са го следили и не са го спрели на границата, да се нарушава правилото, че всеки е почтен до доказване на противното? Уважавани магистрати са безапелационни, че отвън този принцип наказателният развой се трансформира в линч. По-добре независимост за 10 отговорни, в сравнение с един почтен в пандиза. Които са чели „Граф Монте Кристо“, знаят защо…
Знаят, само че дали законът да не претърпи смяна въпреки всичко? Властта не може да стои със скръстени ръце, нали по този начин?
Да претърпи, несъмнено, той какво ли не е претърпял!
Обвиняемият с мярка „ подписка “ (забрана за овакантяване на местоживеенето без разрешение) да се подписва в полицията, а не, както по-рано беше, да я уведомява на благосклонност при промяна на адреса си. „ Паричната гаранция “, наложена на подсъдимите, да не им се връща след привършване на делото, а да покрива и санкциите, и конфискациите, и разноските по делото. При мярка „ домакински арест “ съдът да дефинира адреса, на който тя ще се извършва. Да се лишават всички документи за идентичност на обвинените и подсъдимите, на които е наложена възбрана за излизане в чужбина. За житейските им потребности в родината да се издават удостоверения, заместващи персоналната карта и шофьорската брошура.
Речено-сторено.
Да, само че бягствата от правораздаването не стопираха. Продължават и в този момент. Още малко и ще опетнят европредседателството.
Боже, господи! Какво може да се направи?
Само едно не е тествано до момента – служителите на реда и магистратите да си правят смислено работата.
Като постанова ограниченията „домашен арест“, „гаранция“ и „забрана за овакантяване на страната“, съдът вменява на Министерство на вътрешните работи отговорност да ги управлява. Да управлява, а не да спи! Законодателят е планувал при нарушаване на тия ограничения служителите на реда да сезират прокуратурата, тя да изиска „задържане“ на нарушителя, а съдът да го даде (или не), като гледа доказателствата, а не рушвета.
Изглежда просто. Не ли? Леле.
А не е ли просто, в случай че бягството не може да се спре, Министерство на вътрешните работи да подгони бегълците най-малко – да ги сподири, да ги потърси, да ги откри и да ги хване, вместо да спи с отворени очи под предтекст, че си гледа работата.
И това ли не става?
Проблемът е, че последователно полицейското безучастие взе да се смята за неотменно и стана съвременно да се споделя, че „ моделът на Министерство на вътрешните работи е привършен “. Като промяна на модела скроиха законов текст, с който дадоха право на кметовете да си заплащат на охранителни компании, в случай че не са удовлетворени от полицията. Това не било лобиране в интерес на частния бизнес, който е и евентуален спонсор на локалните избори, не било и нова малка врата за корупция, и не било абдикиране на полицията от системата за ред и сигурност, а било „ нов метод “ и „ спомагателна грижа “.
Е, може би.
Но дали при тоя метод частните охранители ще се погрижат да поставят белезници на такива като Горския педофил – нещо, което не съумява да направи полицията – занапред ще забележим. С прогноза няма да се ангажираме. Понеже и охранителите, както и районните инспектори са чиновници от български генезис. И като такива могат да си правят работата, а могат и единствено да си я гледат, нали?
Братята Избегалеви
Статистиката за бегълците от правораздаването е поразяваща. За 3 години при триинстанционното произвеждане 11 131 нарушители са пратени на топло. Но зад бодливата тел са попаднали едвам 8886 от тях, т.е. 2245 приети от висшия съд за отговорни се изпарили пред портите на пандиза! Ето за какво “Братята ИЗБЕГалеви ” – по прилика с излезналитеи Братя Галеви – станаха мярка на българското правосъдие.
Проверката идва с шесторното ликвидиране в Нови Искър, за което упрекнаха Росен Ангелов –56-годишен, апаш, принудител и педофил, който се скитал на воля осем години след трета присъда за блудничество, вместо да е изолиран в килия. За него изначало от Министерство на вътрешните работи се твърди, че бил наказан задочно и разгласен търсене, обаче бил неосезаем – бродел като вълк единак в планините, бил толкоз всесилен и мощен, че минавал 20 километра, като един. Наричали го Горския човек – митичен кумир, озлочестил момченце (или момиченце). По-късно се прецизира от същия източник, че тоя оглупял горянин със полови желания към дечица се срещнал на автобусна спирка с една жена във възрастта на менопаузата и по този начин си изгубил по нея мозъка, че изтрепал цялата й рода. Но преди този момент, като автомонтьор постоянно ходел работа, пиел си бирата с работодателя и му разправял за своята Катя. Комшиите му в „ Дружба “ и Луково го познавали, а за убежището му в една опустяла вила клюкарствали и в кметството, и на площада – и по този начин точно там го разкрила колекторска компания, която събирала задължения за телефонни импулси. Само районният контрольор може би е бил в незнание за Горския педофил. Така наподобява, само че дали? Историята за това мълчи. А и Росен към този момент не може да каже. Той се гръмна самичък в главата и надлежно се самоизвади от два листата – тоя с търсените лица и тоя с тия, които би трябвало да бъдат „ приведени за изтърпяване на наказването “, обаче не са.
Главният прокурор е заповядал в този момент да се направи инвентаризация на преписките, свързани с тях. Той желае да знае какъв брой са тия, чиято присъда е изпратена за осъществяване на правосъдната защита, само че защитата нищо не извършва, защото наказаните никакви ги няма. Цацаров се интересува също по този начин и от броя на тия, като Горския педофил, които се търсят от Министерство на вътрешните работи, с цел да бъдат лишени от независимост, само че издирването им в необозримо време продължава. Те не се крият. Това се вижда. И за какво да се крият, като не ги търси никой?
Тук с риск да навредим на европредседателството би трябвало да кажем, че щом самият основен обвинител не е наясно с всичко това, значи бяствата от правораздаването са в цялостна мъгла. Но има и някой обществени секрети към тях.
Една от тях е, че бягствата от правораздаването отколе са традиция у нас.
Братя Избегалеви поздравяват Министерство на вътрешните работи с парчето „Дим да ме няма“! Тази смешка се върти в Интернет, откогато изчезнаха дупнишките Братя Галеви. Беше през 2012-а. Вместо да изтърпят наложеното им от съда наказване, като прекарат 4-5 години в затворническото общежитие в Самораново, Пламен Галев и Ангел Христов избраха да лежат на някой отдалечен плаж. Подобен избор направи и наказаният доживот двоен палач от дискотека „Соло“ Илиян Тодоров. Той два пъти прати дори от неизвестно място видеопоздрави на наблюдаващия делото му прокурор.
И да бяха тези случаи единствено! Статистиката за бегълците от правораздаването е поразяваща. За три години при триинстанционното произвеждане 11 131 нарушители са пратени на топло. Но зад бодливата тел са попаднали едвам 8886 от тях, т.е. 2245 приети и от висшия съд за отговорни са се изпарили пред портите на пандиза! Ето за какво „ Братята Избегалеви “ – по прилика с изчезналите Братя Галеви – станаха мярка на българското правосъдие.
Трагикомедиите с Избегалеви се разиграват според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за осъществяването на наказванията.
След като Върховният касационен съд (ВКС) си каже думата, правосъдната защита търси наказания да го изпроводи до килията. Той обаче се е изпарил – най-малко от адреса, посочен от юристите му. В този случай правосъдните охранители уведомяват прокуратурата, а тя Министерство на вътрешните работи, което стартира общодържавно търсене. После се издава и европейска заповед за арест. Звучи респектиращо, само че не и за беглеца. Той си пие коктейла „ Май тай “ в някоя райска страна без контракт за правна помощ с нашата. Впрочем, раят за разбойника е на всички места, в случай че е задоволително богат.
Между другото, виновници за бягството му няма – не и измежду българските ченгета и магистрати, които и без него си заработват заплатите.
Законът е нормалният обвинен за бедата. Пръв Бойко Борисов изиска смяната му: „В момента, в който съдията удари с чука, да идва правосъдна полиция, да поставя белезниците и в пандиза! “ Що за безсрамие е това – бандитът да е „вън“, до момента в който чака делото да мине през трите инстанции и да духне, в случай че не го оправдаят!
Изглежда разумно. Да се направи по този начин: след първоинстанционната присъда – наложителен арест! Запитан от един правосъден министър обаче, Върховен касационен съд разгласи, че това не може да стане.
По закон презумпцията за непорочност следва по всички инстанции подсъдимия. Бива ли поради калпави служители на реда, които не са го следили и не са го спрели на границата, да се нарушава правилото, че всеки е почтен до доказване на противното? Уважавани магистрати са безапелационни, че отвън този принцип наказателният развой се трансформира в линч. По-добре независимост за 10 отговорни, в сравнение с един почтен в пандиза. Които са чели „Граф Монте Кристо“, знаят защо…
Знаят, само че дали законът да не претърпи смяна въпреки всичко? Властта не може да стои със скръстени ръце, нали по този начин?
Да претърпи, несъмнено, той какво ли не е претърпял!
Обвиняемият с мярка „ подписка “ (забрана за овакантяване на местоживеенето без разрешение) да се подписва в полицията, а не, както по-рано беше, да я уведомява на благосклонност при промяна на адреса си. „ Паричната гаранция “, наложена на подсъдимите, да не им се връща след привършване на делото, а да покрива и санкциите, и конфискациите, и разноските по делото. При мярка „ домакински арест “ съдът да дефинира адреса, на който тя ще се извършва. Да се лишават всички документи за идентичност на обвинените и подсъдимите, на които е наложена възбрана за излизане в чужбина. За житейските им потребности в родината да се издават удостоверения, заместващи персоналната карта и шофьорската брошура.
Речено-сторено.
Да, само че бягствата от правораздаването не стопираха. Продължават и в този момент. Още малко и ще опетнят европредседателството.
Боже, господи! Какво може да се направи?
Само едно не е тествано до момента – служителите на реда и магистратите да си правят смислено работата.
Като постанова ограниченията „домашен арест“, „гаранция“ и „забрана за овакантяване на страната“, съдът вменява на Министерство на вътрешните работи отговорност да ги управлява. Да управлява, а не да спи! Законодателят е планувал при нарушаване на тия ограничения служителите на реда да сезират прокуратурата, тя да изиска „задържане“ на нарушителя, а съдът да го даде (или не), като гледа доказателствата, а не рушвета.
Изглежда просто. Не ли? Леле.
А не е ли просто, в случай че бягството не може да се спре, Министерство на вътрешните работи да подгони бегълците най-малко – да ги сподири, да ги потърси, да ги откри и да ги хване, вместо да спи с отворени очи под предтекст, че си гледа работата.
И това ли не става?
Проблемът е, че последователно полицейското безучастие взе да се смята за неотменно и стана съвременно да се споделя, че „ моделът на Министерство на вътрешните работи е привършен “. Като промяна на модела скроиха законов текст, с който дадоха право на кметовете да си заплащат на охранителни компании, в случай че не са удовлетворени от полицията. Това не било лобиране в интерес на частния бизнес, който е и евентуален спонсор на локалните избори, не било и нова малка врата за корупция, и не било абдикиране на полицията от системата за ред и сигурност, а било „ нов метод “ и „ спомагателна грижа “.
Е, може би.
Но дали при тоя метод частните охранители ще се погрижат да поставят белезници на такива като Горския педофил – нещо, което не съумява да направи полицията – занапред ще забележим. С прогноза няма да се ангажираме. Понеже и охранителите, както и районните инспектори са чиновници от български генезис. И като такива могат да си правят работата, а могат и единствено да си я гледат, нали?
Братята Избегалеви
Статистиката за бегълците от правораздаването е поразяваща. За 3 години при триинстанционното произвеждане 11 131 нарушители са пратени на топло. Но зад бодливата тел са попаднали едвам 8886 от тях, т.е. 2245 приети от висшия съд за отговорни се изпарили пред портите на пандиза! Ето за какво “Братята ИЗБЕГалеви ” – по прилика с излезналитеи Братя Галеви – станаха мярка на българското правосъдие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ