Големият взрив не е началото. Преди него е имало друга Вселена
По-ранна Вселена е съществувала преди Големия гърмеж, която може да се следи и през днешния ден, споделя сър Роджър Пенроуз, получил Нобелова премия за физика.
89-годишният сър Роджър, който завоюва достойнството за главната си работа, доказваща, че съществуват черни дупки, сподели, че е разкрил шест „ топли “ точки в небето (наречени „ точки на Хокинг “), които са с размер към осем пъти диаметъра на Луната.
Те са кръстени на проф. Стивън Хокинг, който допусна, че черните дупки ‘изпускат’ радиация и в последна сметка се изпаряват изцяло.
Времевият мащаб за цялостното изпаряване на черна дупка е голям, евентуално по-дълъг от възрастта на сегашната ни Вселена, което ги прави невъзможни за разкриване.
Сър Роджър обаче счита, че в този момент могат да се следят „ мъртви “ черни дупки от по-ранни вселени или „ еони “. Ако е правилно, това ще потвърди теориите на Хокинг.
Сър Роджър споделя Световната премия по физика с проф. Хокинг през 1988 година за работата им върху черните дупки.
Говорейки от вкъщи си в Оксфорд, сър Роджър сподели: „ Твърдя, че има наблюдаване на радиацията на Хокинг. “ „ Големият гърмеж не е бил началото. Имало е нещо преди Големия гърмеж и това нещо ще имаме в бъдещето си.
„ Имаме Вселена, която се уголемява и уголемява, и цялата маса изчезва и в тази моя луда доктрина, това далечно бъдеще се трансформира в Големия гърмеж на различен еон. “
„ И по този начин, нашият Голям гърмеж стартира с нещо, което е било отдалеченото бъдеще на предходен еон и това води до сходни черни дупки, които да се изпаряват посредством изпаряване на Хокинг и те да създават тези точки в небето, които аз назовавам точки на Хокинг “.
„ Виждаме ги. Тези точки са към осем пъти диаметъра на Луната и са леко затоплени райони. Има много положителни доказателства за най-малко шест от тези точки. „
Сър Роджър неотдавна разгласява теорията си за „ точките на Хокинг “ в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Идеята е спорна, макар че доста учени имат вяра, че Вселената работи в непрестанен цикъл, в който се уголемява, преди да се свие назад и да последва нов Голям гърмеж.
Сър Роджър споделя, че черните дупки също в миналото са били спорни. Те са били теоретизирани за пръв път от британския академик Джон Мичъл през 1783 година, който предположил, че в случай че даден обект стане толкоз компактен, неговото солидно гравитационно привличане ще спре даже излъчването на светлина.
Но даже Алберт Айнщайн ги отхвърли, като съгласно него черните дупки са по-скоро математическо любознание, а не физическа действителност.
Едва през 1964 година, девет години след гибелта на Айнщайн, сър Роджър допусна, че черните дупки са неизбежна последица от общата доктрина на относителността.
Сър Роджър потвърди, че когато обектите станат прекомерно плътни, те претърпяват гравитационен колапс до точка с безкрайна маса наречена сингулярност, където всички известни естествени закони престават да работят.
Неговата новаторска публикация към момента се смята за най-важния принос към теорията на относителността след Айнщайн и усилва доказателствата за Големия гърмеж.
Сър Роджър е бил на към тридесет години, когато за пръв път се натъква на концепцията, като се разхожда до метростанция в Лондон по пътя си към колежа Биркбек. Сега, 56 години по-късно, той най-сетне е приет за своята работа от Кралската шведска академия на науките.
„ Мисля, че е неприятно да получиш Нобелова премия прекомерно рано. Познавам учени, които получиха премията си прекомерно рано и това скапе науката им. Ако ще получите Нобелова премия за просвета, добре е да влезете, когато сте положителни и остарели, преди да бъдете изцяло забравени, не когато към момента има какво да извършите, това е моят съвет “, споделя сър Роджър Пенроуз.
